• Вземам чуждите проблеми прекалено при сърце.
• Много лесно излизам от кожата си.
• Жертвам здравето си, за да помогна на близките.
• Когато ме обиждат, винаги си
го връщам и не смятам, че трябва да сдържам гнева си. Всеки да си знае мястото!
• Дотегнаха ми претенциите на майка ми (баща ми, началника, мъжа ми, жена ми и т.н.), не мога да ги приемам спокойно.
• Трябва да съчувствам на пациентите си (защото съм лекар).
• Тези мисли отнемат всичките ми сили, но нищо не мога да направя, за да ги преодолея.
Тези и подобни мисли пораждат постъпки, в резултат на които нашите жизнени сили или нямат възможност да се възстановят в необходимата степен, или биват изразходвани за работа, съчувствие,
безкрайни мисли и преживявания, конфликти. Така постепенно
губим жизнените си сили, а заедно с това се влошава и здравословното ни състояние.
По такъв начин отново се потвърждава идеята, че нашето съзнание, нашето отношение към живота определят битието ни, включително и здравословното ни състояние.
А сега да преминем към изводите от тази глава.
ИЗВОДИ1. Една от причините за заболяванията на физическото ни тяло може да бъде изкривяванетона енергийните потоци в ефирното ни тяло.2. Има много варианти за обяснение на начина на протичане на енергиите в тялото ни. Всичкиварианти са еднакво добри, ако ги смятаме за верни.3. Причина за изтощението или изкривяването на ефирното тяло могат да бъдатнедоспиването и продължителните натоварвания, прекаленото съчувствие или безконтролнотоотдаване на собствените жизнени сили на енергийно слаби хора. Можем да получим информация заболест от болен роднина. Възможно е самите ние да похарчим жизнените си сили, ако в главата ниработи постоянен „вътрешен диалог", който постоянно ни търси врагове, всява съмнения истрахове.4. Всички посочени дефекти на ефирното тяло не могат да възникнат без нашето съзнателноили подсъзнателно участие. Тоест ние самите, вземайки едно или друго решение, създавамепотенциална възможност за различни заболявания.Не мисли лоши работи за всичките си близки наведнъж, мисли за тях един по един.Дон Аминадо
Сега преминаваме към разглеждането на здравословните проблеми, които могат да възникнат в резултат на натрупване на изкривявания във финото ни емоционално тяло. Ако си спомняте, това е второто фино тяло в модела на „устройството" на човека, който избрахме за основа. Този източник на заболявания може да се нарече и психоемоционална сфера.
Практически всички хора се раждат весели, при това безпричинно весели. Спомнете си новородените - те се радват на всичко, което видят или почувстват. И само когато се научат да говорят и осъзнаят правилата в света на възрастните, децата започват да изпитват тъжни емоции. Те разбират,
че
съществуват свои вещи, при това обикновено чуждите са по-хубави от собствените. Те научават, че има правила, според които трябва да се хранят, въпреки липсата на апетит или желанието да се хапне нещо друго, и така нататък. Всичко това предизвиква негативни емоции у детето. А всяко негативно изживяване оставя отпечатък в тялото ни.
В мускулите на
физическото тяло остават спомени за това, как „са ви изстинали (или са ви се разтреперили) ръцете", „свило ви се е сърцето", „кръвта ви е ударила в главата" и други подобни усещания, които възникват по време на силни преживявания. Естествено,
колкото повече преживяваме, толкова повече подобни мускулни „спомени" натрупва физическото ни тяло.
Самите спомени във вид на негативни енергийни съсиреци се отлагат в
емоционалното ни тяло.С течение на времето тези съсиреци се разнасят, но не до край.
За това се разказва подробно в другите наши книги. Предложихме да се измери количеството натрупани емоционални негативи според нивото на запълване на условния съд - „касичка за преживявания".
Нивото на комфортност в нашия живот зависи от това, доколко е запълнен тозисъд.Ако човек е обладан от някакви много важни за него идеи (за себе си или за околните),
ситуациите на разрушаване на неговите очаквания постоянно се повтарят и той е принуден да изживява всичко отново и отново. Външно това изглежда така, сякаш животът прилага
27 „възпитателните" си процеси по отношение на него, за да докаже погрешността на неговите свръх- ценни идеи (идеализации). Тоест жената, която не
може да понася алкохолици, постоянно се събира с такива . Трезвомислещият мъж, който не може да понася изблици на истерия, задължително си избира някоя импулсивна и непосредствена в изразяването на емоциите си жена, и така нататък.
В действителност човекът несъзнателно повтарящи се ситуации, като се стреми на всяка да внуши на околните (или на самия себе си) своите прекрасни идеи за това, какъв трябва да бъде човек
(по-внимателен, отговорен, честен, да не пие, да се учи добре и т.н.).
Понякога заболяванията могат да се проявят като средство за разрушаване на значима за човека идея (идеализация). Ще разгледаме този въпрос по-подробно в следващата глава.
Тук
трябва само да отбележим, че първата типична реакция на човека по отношение на всеки процес на нарушаване на много важна за него идея е раздразнението, гневът или страхът. Ние не разбираме защо се случва това, защо животът става все по-лош и по-лош, включително и отвъде се появява новото ни заболяване. Тук изглежда е време
да се замислите доколко е правилноСподели с приятели: