Та, а не в аптеката Александър Свияш Въведение

(физически, емоционален и т.н.) ще се компенсират от подобряване на състоянието в друг план. И
организмът все пак ще оздравее и ще се подмлади.
При това можете да използвате всички достижения, които са разработили древната и съвременната медицина, науката и системите за оздравяване. В следващата част на книгата ще разгледаме някои от тях и ще изкажем своите съображения относно тяхното целесъобразно използване.
Болестта не се предава толкова лесно
Тук бихме искали да се спрем на още нещо. Човек трябва да се ражда и да живее здрав, неговото предназначение е да се радва на живота и в същото време да е благодарен на Твореца за прекрасния свят, който той е създал. Но малко хора успяват да живеят така.
Детето безпричинно се радва на живота и изпълнява своето предназначение. Но когато порасне и осъзнае правилата, по които живеят хората, то престава да се радва - обикновено нещо не му достига за това (пари, любим човек, жилище, работа, признание и т.н.). Безпричинно се радват на живота само онези, които хората възприемат като слабоумни (блажени). И наистина на какво толкова се радва,
когато всички непрекъснато се тревожат? Трябва да го лекуват, за да стане като всички (тоест, угрижен от някакъв проблем).
Всъщност, както вече ви е известно, всяка наша тревога е свидетелство за това, че не приемаме света такъв, какъвто е тук и сега. Съгласни сме да престанем да се тревожим само тогава, когато нещо в света се промени: появят се любим човек и жилище, мъжът ни започне да печели повече или спре да ни изневерява, детето започне да се учи добре или престане да стои пред компютъра и т.н. Смятаме, че докато това не стане, нямаме на какво да се радваме, и постоянно сме недоволни от нещо. За да докаже илюзорността на нашите убеждения, животът е принуден да прилага специални „възпитателни"
процеси, за да разруши същите тези наши идеи относно това, какво и как трябва да се случва. Тоест животът се занимава с духовното ни възпитание, като поправя неправилното ни отношение към реалността. И понякога за тази цел използва заболяване, от което се стараем да се отървем на всяка цена, без да се замисляме над неговия произход.
Така че достатъчно често болестта представлява поредният урок по пътя ни на духовно развитие.
Излиза, че болестите, според замисъла на Твореца, трябва да спомогнат за нашето духовно развитие. А
ние ги атакуваме с таблетки или с най-новата апаратура. И край на цялото ни духовно възпитание.
По-точно не е край, тъй като сме си останали с нашите погрешни убеждения и на живота ще му се наложи да измисли някакъв друг начин, за да ни ги посочи. Възможно е да ни подготви някакви нови проблеми – не случайно някои лечители твърдят, че като изгоните болестта, можете да привлечете към себе си (но не към другите!) други неприятности или нещастия.

Изтегляне 0.84 Mb.

Сподели с приятели: