б) да дояждаме всичко, което насила ни сложат в чинията.
Корените на първия навик се крият
по-скоро в бедното ни минало, когато хората са можели да се нахранят до насита само по празниците, а през останалите дни храната е била максимално проста,
скромна и оскъдна. Само богатите (тоест преуспелите хора) могат да си позволят да си похапват в по- големи количества и вкусно, излишните килограми били признак на богатство.
Днес жизненият стандарт на повечето хора е значително по-висок и животът се превръща в празник. Но досега са живи традициите на източното („дастархан" - обилната трапеза) и руското (а и украинското) гостоприемство, когато стопанката смята за свой
дълг а нахрани гостите така, че едва ли не храната да излиза и през ушите им. Разбира се, далеч не всеки организъм е в състояние да издържи на подобни угощения. В развитите страни със стабилна икономика (САЩ, европейските страни),
където хората от години не знаят какво означава недоимък, тази традиция вече е останала в миналото.
Вероятно след известно време и у нас идеите за хуманно отношение към здравето (своето и на гостите)
ще победят старата традиция, според която човек трябва да се нахрани до преяждане.
Бъди умерен в яденето —
това е първата заповед, втората заповед -
пий по-малко вино. Ибн Сина (Авицена)
Корените на втория навик очевидно отново се крият в нашето гладно минало. Само че тук вече действа инстинктът, който поражда страх, че в бъдеще храна може и да няма, затова трябва да се запасим. И
ни кара да изяждаме всичко, което може да се събере в стомаха ни, в гърлото и зад двете бузи.
Храната, която организмът не усвоява, изяжда онзи, който я е изял. Затова яж с мярка.Абу ал-Фарадж
Трябва
честно да си признаем, че едва ли можем лесно да се откажем от тези навици - традициите са прекалено силни. Фактически това са нашите
неосъзнати вътрешни негативни нагласи,
които определящ поведението ни въпреки нашето съзнание.
Какво може да се направи в тази ситуация? Може да се научите да се ограничавате в храненето
(и пиенето), така че никой да не може да ви напъха в устата повече храна, отколкото смятате за
необходимо - именно тогава вие, божественото създание, а не вашият корем, ще управлявате тялото и поведението си. Но за целта ще ви е необходимо да използвате
силата на волята и съзнателно да ограничите храната (само че откъде да я вземем тази сила на волята?).
Сподели с приятели: