„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Черен череп, черни мислиПрез 1985 г. Алън Уокър от Университета „Джон Хопкинс" открил западно от езерото Туркана фосилен череп на хоминид, който бил получил тъмно оцветяване от действието на околните минерали. Находката била наречена „Черния череп" и събудила съмнения относно представата за човешката еволюция, предложена от Доналд Йохансон. Според първоначалната идея на Йохансон, Australopithecus afarensis поставил началото надве еволюционни линии. Подреждането може да бъде изобразено като дърво с два клона. Стволът е Australopithecus afarensis. Единият клон е развитието на вида Homo, което минава през Homo habilis и Homo erectus, за да стигне до Homo sapiens. Другият клон са австралопитеците, които също се развили от Australopithecus afarensis. Според твърденията на Йохансон и Уайт, Australopithecus afarensis предхождал Australopithecus africanus, от който пък се появил Australopithecus robustus. Тенденцията била към появата на по-големи зъби и по-масивни челюсти, както и на по-големи черепи с костен ръб - сагитален (стреловиден) гребен - отгоре. Той служел за прикрепването на мощните дъвкателни мускули на ро-бустните австралопитеци. Предполага се, че or Australopithecus robustus се е развил св^ъхфобусчкият:Australopithecus boisei, при който гореизложените особености са демонстрирани в крайни форми. „Черният череп" - с обозначение KNM-WT17000 - приличал на този на Australopithecus boisei, но бил на 2,5 млн. години - по-стар и от най-ранните робустни австралопитеци. Как отговорил Йохансон на откриването на boisei-образнш „Черен череп"? Той признал, че новата находка малко усложнила нещата и изключила подреждането на Australopithecus africanus, Australopithecus robustus и Australopithecus boisei в една постъпателна линия, която да тръгва от Australopithecus afarensis. Йохансон предложил четири възможни подредби на четирите вида, като не уточнил, коя от тях трябва да е правилна. Все още нямало, заявил той, достатъчно информация, която да оправдае един подобен избор. Несигурността относно броя на различните видове при Хадар и обърканите връзки между по-късните хоминиди (Australopithecus africanus, Australopithecus robustus, Australopithecus boisei и Homo habilis) създават трудности за еволюционистите. През 1986 v. Пат Шипмън заявила следното: „Най-добрият отговор, който можем да дадем в момента, е че вече нямаме много ясна представа -кой от кого се развива." В центъра на това ново объркване стои един изключително важен въпрос - кой е поставил началото на линията Homo. Шипмън описва как веднъж Бил Кимбъл - един от сътрудниците на Йохансон — се опитал да се справи с филогенетичните проблеми, породени от „Черния череп": „В края на една лекция върху еволюцията на австралопитеците той изтри всички подредени алтернативни диаграми и за момент се загледа в празната черна дъска. След това се обърна към аудиторията и разпери ръце." В крайна сметка Кимбъл стигнал до извода, че в началото на линията на Homo стои Australopithecus africanus. Йохансон и Уайт продължили да твърдят, че Homo е произлязъл директно от Australopithecus afarensis. След като разглежда няколко филогенетични алтернативи и стига до извода, че нито една от тях не е подкрепена от достатъчно доказателства, Шипмън заявява следното: „Бихме могли да твърдим, че нямаме каквото и да било доказателство за това, къде се появява Homo; можем да отстраним всички представители на вида Australopithecus от семейството на хоминидите... Инстинктивната ми реакция към една подобна идея е толкова негативна, че се съмнявам в това, че мога да я анализирам рационално. Отгледана съм с идеята, че австралопитекът е хоминид." Това е едно от най-чистосърдечните изказвания, които някога сме чували от традиционен учен, който се занимава с палеоантропологични проучвания. В гореизложената дискусия сме включили само тези находки, които понастоящем повечето учени разглеждат като автентични. Едва ли е необходимо да споменаваме, че ако трябваше да представим и доказателствата за съществуването на физически модерни хора в много далечното минало, това само щеше да усложни допълнително нещата. След като разгледахме историята на африканските открития, които имат някакво отношение към човешката еволюция, можем да направим няколко обобщителни бележки. (1) От Африка произхождат голям брой доказателства за това, че през плиоцена и ранния плейстоцен са съществували създания, които са приличали от анатомична гледна точка на съвременните хора. (2) Изглежда, че традиционната представа за австралопитека като много човекоподоб-но, ходещо на два крака и живеещо на земята същество е невярна. (3) Статутът на австралопитека и Homo erectus като предшественици на човека може да бъде оспорен. (4) Статутът на Homo habilis като отделен вид също може да бъде оспорен. (5) Дори ако се ограничим с общоприетите находки, ще открием, че големият брой предложени еволюционни връзки между африканските хоминиди е доста объркващ. Като прибавим тези наблюдения към представените в предните глави, можем да достигнем до заключението, че съвкупността от факти - фосилни кости и артефакти - отговаря най-вече на идеята, че в продължение на десетки милиони години хора от съвременен тип са съществували паралелно с други примати. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|