„тайната история на човешката цивилизация”
Окснард критикува австралопитека
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Окснард критикува австралопитекаHomo habilis не е единственият човешки предтеча, който е бил подлаган на сериозни критики. Според повечето палеоантрополози австралопитекът трябва да се разглежда като директен човешки предшественик и е имал много човекоподобно тяло. Защитниците на този възглед твърдят, че австралопитекът е ходел изправен - на практика точно като модерен човек. Но още от самото начало се намерили учени, които да се противопоставят на тази престава. Влиятелни английски изследователи, сред които и сър Артър Кейт, заявили, че австралопитекът не е хоминид, а разновидност на човекоподобните маймуни. Тази негативна оценка останала валидна до началото на 50-те години на XX в., когато в резултат от „кумулативния" ефект от появата на нови находки и падането на Пилтдаунския човек в традиционната палеоантропологична мисъл се създала ниша за човекоподоб-ния австралопитек. Но дори и след като той си завоювал общото признание като хо-минид и директен човешки предшественик, критиките не стихнали. Луис Лики продължил да твърди, че австралопитекът е ранно и много маймуноподобно отклонение от основната линия на човешката еволюция. По-късно, неговият син Ричард застанал на подобна позиция. В началото на 50-те години на XX в. сър Соли Цукерман публикувал изчерпателните си биометрични изследвания. Те показали, че австралопитекът далеч не е бил толкова човекоподобен, колкото си мислели тези, които искали да го направят част от родословието на Homo sapiens. От к рая на 60-те до края на 90-те години на XX в. Чарлс Е. Окснард подновил и разширил започнатата от Цукерман атака, като за тази цел си послужил с поливариативен статистически анализ. Според него „изглежда много невероятно, който и да било от австралопите-ците... да има пряка филогенетична връзка с вядаНото". Окснард установил, че мозъкът, зъбите и черепът на австрало-питека са много подобни на тези на съвременните човекоподобни маймуни. Раменната кост изглеждала пригодена за тяло, което да виси от клоните на дърветата. Костите на дланта имали извивка, каквато имат тези на орангутана. Тазът изглеждал приспособен за ходене на четири крака и акробатично поведение. Същото можело да се каже за бедрените кости и глезените. „Докато очакваме появата на още информация - пише през 1975 г. Окснард, - сме оставени с образа на животни със средни размери, които живеят по дърветата и са способни да се катерят, да демонстрират редица акробатич-ни номера и може би да висят на ръце." През 1973 г. Цукерман и Окснард представили общ доклад на симпозиума на Зооложкото дружество в Лондон. На заключителната сесия Цукерман направил някои важни забележки. Той заявил следното: „В течение на годините бях почти сам в борбата си срещу традиционната представа за австралопитеците - сам, т. е. заедно с колегите от школата, която създадох в Бирмингам. Боя се, че не успяхме да постигнем много. В проблема се намесиха много по-влиятелни гласове и това, което казаха, беше включено в учебниците по целия свят." Това положение не се е променило особено след това изказване на Цукерман. Авторитетните гласове в палеоантропологията и в научната общност като цяло са съумели да запазят човекоподобния образ на австралопитека. Многобройните, добре документирани доказателства, които противоречат на тази общоприета представа, остават затворени по страниците на професионалните списания, откъдето нямат възможността да окажат влияние върху обществеността и дори върху образованите й кръгове. Обобщавайки продължилите десетилетия спорове относно естеството на австралопитека, през 1984 г. Окснард пише следното: „В цялата шумотевица навремето - дали тези създания са по-близки до хората или до маймуните - спечели мнението, че те са били човекоподобни. Резултатите от това може би не са се ограничили само с поражението на обратното мнение, а вероятно са включили и погребването на тази част от фактите, на които то се е опирало. Ако това наистина е така, то вероятно все още има възможност да откопаем тази друга част от фактите. Те могат да се окажат по-съвместими с новата представа; може би те ще открият други възможности - точно тези австралопитеци да не са подобни нито на африканските човекоподобни маймуни, нито на хората, нито да са нещо по средата, а да са ясно отличими и от едните, и от другите." Разбира се, точно това е тезата, която се опитва да защити тази книга. Има скрита информация. Самите ние преоткрихме значителен обем от такива погребани факти, отнасящи се към ранната история на съвременния човек. В обобщението на откритията си Окснард заявява следното: „Различните фосили от австралопитеци обикновено се отличават и от човешките, и от маймунските кости... Ако ги разглеждаме като отделен вид, те се оказват мозайка от белези, които са характерни само за тях, и от такива, които напомнят за орангутан." По въпроса за анатомичната уникалност на австралопитеците, Окснард добавя: „Ако тези преценки се окажат верни, то те значително намаляват възможността, въобще някой от австралопитеците да е съставна част от собствено човешкото родословие." Подобно на Луис и Ричард Лики, Окснард защитава тезата, че развитието на вида Homo започва много по-рано, отколкото се приема в общоприетия еволюционистки сценарий. В тази връзка Окснард привлякъл вниманието към някои фосили, които вече разгледахме — човекоподобната глезенна кост ER 813, която е на 1,5 млн. години, и раменната кост от Канапой, която може би е на над 4 млн. години. Опирайки се на тези материали, Окснард заключил, че видът Homo е поне на 5 млн. години. „Традиционната представа за човешката еволюция - казва Окснард - трябва да бъде сериозт модифицирана или дори отречена... Необходимо е да бъдат проуч вани нови възможности." Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|