„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Следи от стъпки в ЛетолиОбектът Летоли се намира в Северна Танзания, на около 30 мили (40 km) южно от дефилето Олдувай. На масайски laetoli означава „червена лилия". През 1979 г. членовете на една експедиция, ръководена от Мери Лики, забелязали някакви следи по земята. Оказало се, че това били фосилни отпечатъци от животни. Сред тях имало някои, които явно били оставени от хоминиди. Отпечатъците били запазени в пластове вулканична пепел, която дала калиево-аргонова дата от между 3,6 и 3,8 млн. години. В Нашънъл Джеографик била отпечатана статия от Мери Лики, озаглавена „Стъпки в пепелта на Времето". В анализа, който прави на отпечатъците, тя цитира думите на Луиза Робинс - експерт по стъпки от Университета на Северна Каролина - която заявила, че „те изглеждат твърде човешки и твърде модерни, за да са намерени в толкова древна скала". Тези от вас, които са ни следвали дотук в това интелектуално пътешествие, едва ли ще се затруднят да разпознаят в стъпките от Летоли потенциалното доказателство за това, че преди повече от 3,6 млн. години в Африка са съществували човешки същества с модерна анатомия. Самите ние обаче малко се учудихме от факта, че се натъкваме на подобна фрапантна аномалия в неочаквания контекст на сравнително скорошните анали на стандартните палеоантропологични проучвания. Това, което ни учуди най-много, е фактът, че учени със световна репутация - най-добрите в своята област - са могли да погледнат тези следи, да опишат човешките им характеристики и въобще да не стигнат до идеята, че съществата, които са ги оставили, могат да са били точно толкова човекоподобни, колкото сме и ние. Мислите им са текли по обичайните, твърдо установени канали. Мери Лики пише следното: „Преди най-малко 3 600 000 години -през плиоцена - някой, когото аз бих определила за пряк предшественик на човека, е ходел свободно и уверено на два крака... Формата на стъпалото му е била точно като нашата." Кой е бил този предшественик? Ако приемем гледната точка на Лики, стъпките от Летоли трябва да са били оставени от създание, което е предхождало появата на Homo habilis, но не е било австра-лопитек. Ако приемем другото становище - това на Йохансон и Уайт - това трябва да са следи от Australopithecus afarensis. И в двата случая става дума за същество, което е имало маймунска глава и други примитивни черти. Защо обаче това да не е било създание с напълно човешки стъпала и напълно човешко тяло? Нищо в самите отпечатъци не изключва тази възможност. Освен това в тази книга сме събрали доста фосилни дока-затества - някои произхождащи именно от Африка - които са в съгласие със съществуването, през късния плиоцен и ранния плейстоцен, на модерни от анатомична гледна точка човешки същества. Дали не преувеличаваме човешките черти на отпечатъците от Летоли? Нека видим какво са казали по въпроса най-различни учени. Луиза М. Робинс, която през 1979 г. направила за Мери Лики първичния анализ на следите от Летоли, по-късно направила една по-обстойна публикация. При Летоли били намерени няколко различни групи следи, които били обозначени с различни букви. В описанието на следите „G", които са били оставени от три индивида според Мери Лики било възможно да става дума за семейство -Робинс открила, че всички следи „демонстрират редица черти, които са характерни за структурата на човешкото стъпало". Тя специално отбелязала, че палецът на крака сочи право напред - като при хората, - а не настрани, както е при човекоподобните маймуни. Робинс заключила, че „четирите функционални области - пета, свод, предна възглавничка и пръсти - на хоминидните стъпала са се отпечатали във вулканичната пепел по начин, който е типично човешки", и че „хоминидите са преминали през пепеливата повърхност с типична човешка двунога походка". М. X. Дей проучил следите, като използвал за целта фотограметричен метод. Фотограметрията е наука за измерване на точните размери чрез фотография. Проучването му показало, че отпечатъците имат „близко сходство с анатомията на стъпалата на съвременен човек, който никога не е носил обувки; би могло да се каже, че става дума за нормално човешко състояние". Заключението на Дей е много типично: „Сега вече не може да има спорове относно това, че австралопитеци-те са имали изправен стоеж и са ходели на два крака." Какви доказателства обаче имаме за това, че следите в Летоли са оставени от австралопитеци. Нямаме никакво основание да изключим възможността, те да са дело на някакво непознато създание, което много е приличало на днешния Homo sapiens. Физическият антрополог Р. X. Тътъл заявил следното: „Формата на отпечатъците е неразличима от тези на човек, който обикновено ходи бос." Тътъл стига до следното заключение: „Ако разгледаме отпечатъците от група G само въз основа тяхната морфология, би трябвало да ги класифицираме като следи от Homo... тъй като те са твърде близки до такива от Homo sapiens. Ранната им датировка обаче най-вероятно ще накара много палеоантрополози да се въздържат от приемането на една подобна атрибуция. Подозирам, че ако следите не бяха датирани или бяха получили по-късна дата, повечето експерти биха ги определили като оставени от Homo." Тътъл пише също: „Те приличат на отпечатъци от малки боси крака каНото sapiens." Освен това Тътъл застанал зад тезата, че не е възможно следите да са оставени от Australopithecus afarensis. Както вече видяхме, той е имал дълги, извити пръсти, за които Тътъл казва, че му е трудно да си ги представи, „как пасват точно на отпечатъците от Летоли". Това е валидно за стъпалото на който и да било австралопитек. Стърн и Съсман възразили срещу това. Те били убедени, че следите са оставени от маймуноподобния afarensis и затова предположили, че древните хоминиди са преминали през вулканичната пепел с пръсти на краката, свити под стъпалото - както понякога правят шимпанзетата. Това можело да обясни факта, че следите, оставени от Australopithecus afarensis при Летоли, приличали на направени от човешки крак с къси пръсти. Дали е възможно австралопитеци с подвити пръсти да са оставили човекоподобни следи? Според Тътъл това било крайно невероятно. Ако хоминидите от Летоли са имали дълги пръсти на краката, обяснил той, то би трябвало да се очакват два различни вида следи от тези пръсти - от дълги разтворени пръсти и от къси подвити пръсти, при които би трябвало да има изключително дълбоки отпечатъци от кокалчетата. Това просто не е така, поради което следите не може да са оставени от дългопръстите стъпала на Australopithecus afarensis. Дори и Тим Уайт, който бил убеден, че следите са оставени от Australopithecus afarensis, заявил следното: „Моделът на Стърн и Съсман (1983 г.) на пръсти, подвити „като при шимпанзетата", изисква значителна вариативност на страничните дължини на пръстите, която да може да се проследи при отпечатъците от Летоли. Те обаче не демонстрират такава особеност." Тътъл директно предизвикал Йохансон, Уайт, Латимър и Лав-джой, които настоявали на тезата, че следите от Летоли са оставени от Australopithecus afarensis: „Като се имат предвид извиването и удължаването на пръстите, както и други особености на скелета, говорещи за дървесен начин на живот... е твърде невероятно, Australopithecus afarensis от Хадар в Етиопия да е можел да остави следи, които да приличат на тези от Летоли." Подобни изказвания предизвикали дълги контраатаки от страна на Йохансон и неговите последователи, които продължили да разпространяват идеята, че следите са оставени от Australopithecus afarensis. През 1987 г. например Тим Уайт публикувал едно изследване върху отпечатъците от Летоли, в което оспорил твърдението на Тътъл, че те са оставени от хоминид, който е бил по-развит от Australopithecus afarensis. Ето какво пише Уайт: „Сред 26-те хоминидни индивида и сред колекцията от повече от 5000 фосила от гръбначни, намерени в Летоли, няма абсолютно нищо, което да подсказва съществуването на по-развит плиоценски хоминид в това находище." Но, както видяхме при нашия преглед на африканските хоминидни фосили всъщност има разни „неща", които свидетелстват заяа/метгз-образни същества през плиоцена, като някои от тях са били намерени не особено далеч от Летоли. Освен това е добре известно, че скелетните останки от хора са много редки, дори и на местата, за които със сигурност е доказано човешкото обитаване. Уайт предсказал, че „в крайна сметка следите от Летоли ще се окажат малко по-различни от оставените от съвременен човек при аналогични условия." Но доколкото можем да преценим за момента, те са неразличими. Дори и самият Уайт веднъж заявил: „Не правете тази грешка. Те приличат на човешки. Ако вземете един отпечатък, оставен на пясъка на някой калифорнийски1 плаж, и попитате едно четиригодишно дете „Какво е това?", то веднага ще ви каже, че някой е минал оттам. То обаче няма да може да го различи от стотиците други, нито пък вие бихте успели. Външната морфология е една и съща. Има добре оформена модерна пета, със здрав свод и хубава възглавничка пред него. Палецът продължава правата и не се извива настрана, както е при маймуните." Тътъл от своя страна отбелязва следното: „По отношение на всички различими морфологични черти, стъпалата на индивидите, които са оставили следите от група G, са били неразличими от тези на съвременните хора." Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|