„тайната история на човешката цивилизация”
Капан за слонове от Дюлиш, Англия
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Капан за слонове от Дюлиш, АнглияОткриването на един странен елемент от пейзажа на Дорсетшър - „слонския ров" при Дюлиш - е дело на Озмънд Фишър, член на Геоложкото общество. Ето какво казва той в един материал за „Дъ Джиолоджикъл магазин" (1912 г.): „Ровът е изкопан във варовиков пласт и има дълбочина 12 фута (3,7 т); ширината му е точно колкото човек да може да мине през него. По продължение на оста му не може да се проследи никакво естествено нарушаване на терена, а разположените от двете му страни кремъчни пластове си съответстват. Дъното на рова е от варовик, а страните и единият му край са вертикални. Другият край се отваря диагонално към стръмния склон на една долина. В пълнежа на рова е открито значително количество останки oт Elephas meridionalis, но никакви други фосили... Според мен той е бил създаден от хора, някъде към края на плиоцена, и предназначението му е било да служи като капан за слонове." Elephas meridionalis - „южният слон" - е съществувал в Европа от преди 3,5 до преди 1,2 млн. години. Следователно, макар да е възможно костите от рова в Дюлиш да се отнесат към ранния плейсто-цен, също така е възможно да са и от късния плиоцен. На снимките може да се види, че вертикалните стени на траншеята са одялани много внимателно, сякаш е било използвано огромно длето. Освен това Фишър се позовава на съобщения за подобни ровове, които още се използват от примитивни ловци, дори в съвременната епоха. По-късните разкопки на това място, извършени от Полевия клуб в Дорсет, за които се споменава в кратка бележка в списание „Ней-чър" (16 октомври 1914 г.), разкрили, че „ровът не завършва с оформено дъно, а продължава надолу в серия от тесни, разклоняващи се кухини във варовика". Все пак не може да се изключи възможността древните хора да са се възползвали от наличните малки цепнатини в скалите, за да създадат по-голяма дупка във варовика. Би си струвало да се изследват слонските кости от пълнежа на рова, за да се провери за евентуалното наличие на следи от сечива. Фишър е автор на още едно интересно откритие. В отчета си за 1912 г. той пише следното: „Докато търсех фосили в еоценските пластове при Бартън Клиф, попаднах на парче от подобен на гагат (черен кехлибар) материал с квадратна форма - с дължина на страната 9,5 инча (24,7cm) - и с дебелина 2,25 инча (5,85 cm)... Най-малко на една от страните му имаше белези, които приличаха на следи от обработката, с която му е била придадена правилната квадратна форма. Сега находката се намира в Музея Седжуик в Кеймбридж." Гагатът представлява плътен кадифеночерен въглищен материал, който е подходящ за полиране и често се използва в бижутерията. Еоценът обхваща периода от преди 55 до преди 38 млн. години. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|