„тайната история на човешката цивилизация”
Balaenotus от Монте Аперто, Италия
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Balaenotus от Монте Аперто, ИталияПрез втората половина на XIX в. в Италия били открити кости от кит, по които имало нарези. На 25 ноември 1875 г. Дж. Капелини -професор по геология от университета в Болоня - съобщил, че белезите били направени по още пресните кости, като за целта очевидно били използвани кремъчни сечива. Мнозина европейски учени се съгласили с интерпретацията на Капелини. Въпросните кости били от изчезнал вид кит от рода Balaenotus, живял през плиоцена. Някои от находките били в различни музейни колекции, докато други били открити - лично от Капелини - в находища с пластове от плиоцена, в района на Сиена, като например Поджароне. Нарезите по костите били разположени на места, подходящи за транжиране на трупа, като например по външната повърхност на ребрата. Капелини разкопал един почти цял скелет от кит, където всички белези били открити само от едната страна на животното. Ето какво пише изследователят: „Убеден съм, че животното е заседнало в пясъка и е лежало на лявата си страна, като по този начин дясната му страна е била достъпна за директна атака от страна на хората; това ясно може да се види от местата, по които са разположени следите." Фактът, че в случая нарези е имало само по костите от едната страна на кита, автоматично изключва чисто геологичните обяснения, както например и нападения на акули в дълбоки води. Освен това белезите по изкопаемите китови кости напълно съответстват на белезите по костите на съвременни китове. На Международния конгрес по праисторическа антропология и археология Капелини съобщил следното; „В съседство с останките на Balaenotus при Поджароне открих също така и няколко кре-мъчни остриета, преотложени в плажния пясък." След това той добавил: „С помощта на същите тези кремъчни оръдия успях да възпроизведа - по пресни кости от китообразни - същите следи, каквито могат да се видят по изкопаемите кости." Освен това Капелини отбелязал, че в същата област - при Савона - били открити и човешки останки (вж. Глава 7). След доклада на Капелини участниците в конгреса се впуснали в дискусия. Някои от тях, например сър Джон Еванс, излезли с възражения. Други, сред които и Пол Брока, - главен секретар на Ан-тропологическото дружество в Париж - се съгласили с Капелини, че следите по китовите кости са оставени от хора. В частност той отхвърлил напълно хипотезата, според която белезите били оставени от акули, и отбелязал, че те имали всички характерни черти на следи от остър инструмент. По това време Брока е бил един от най-големите авторитети по физиология на костите. Сред учените, които се съгласили, че по костите от Balaenotus от Монте Аперто има следи от остри кремъчни оръдия, оставени от човешка ръка, бил и Арман дьо Катрефаж. През 1884 г. той написал следното: „Всички опити да се възпроизведат тези следи - с различни методи или с оръдия от други материали - са осъдени на неуспех. Това е възможно да се постигне единствено с помощта на остър кремъчен инструмент, движен под ъгъл и с голяма сила." Проблематиката е обобщена на английски език от С. Лейнг. През 1893 г. той написал следното: „Нарезите демонстрират правилни извивки, които понякога са почти полукръгли, което може да бъде предизвикано единствено от движението на човешка ръка. Във всички случаи без изключение външната изпъкнала страна на белезите е с гладко изсечена повърхност - именно там е приложено действието на острието. Повърхността от вътрешната страна е груба. Мик-роскопските изследвания потвърждават тези заключения и не оставят място за съмнение в това, че нарезите са направени с кремъчен нож или подобно оръдие, което било държано косо и притискано с голяма сила към все още прясната кост. Точно по този начин някой дивак би си отрязал късове месо от изхвърлен на брега кит. Възможно е да бъдат направени аналогични нарези с кремъчен нож по пресни кости; това всъщност е единственият начин. Изглежда, че отричането на съществуването на човека през терциера - ако се основава единствено на този случай - се дължи не на научен скептицизъм, а на упорити предубеждения." Един съвременен авторитет - Бинфорд - твърди следното: „Малки са шансовете някой да сбърка следите, оставени от човешка ръка — при разчленяване или разрязване - с такива, които са резултат от действието на животни." Обаче зъбите от акула (фиг. 2.1) са по-остри от тези на сухоземните хищни бозайници — например вълци - и могат да оставят белези по костите, които да приличат на следи от режещ инструмент. След като изследвахме фосилни китови кости от палеонтологичната колекция на Музея за естествена история в Сан Диего, заключихме, че всъщност е възможно зъбите от акула да оставят белези, твърде подобни на такива от оръдия. К остите, които проучихме, бяха от един малък вид кит от плиоцена. Изследвахме нарезите с помощта на увеличително стъкло. Това, което видяхме, бяха разположени на равни разстояния, успоредни надлъжни набраздявания и по двете повърхности на костта. Точно такива следи могат да се очакват от назъбения ръб на акуловия зъб. Също така отбелязахме и следи от престъргване по костите (фиг. 2.2). Те биха могли да са резултат от кос удар, при който зъбите са одраскали повърхността на костта, вместо да се врежат в нея. Разполагайки с тези знания, би трябвало да е възможно да се изследват наново костите от плиоценския кит от Италия и да се достигне до сравнително достоверно заключение по отношение на това, дали следите по тях са оставени от зъбите на акула. Успоредните ръбове и нарезите по повърхността на фосилите биха били почти напълно сигурен знак за това. А ако внимателното изследване на V-образните врязвалия също покаже равномерни, успоредни надлъжни набраздявания, това също трябва да се разглежда като доказателство за действието на челюстите на акула. Не може да се очаква, че повърхността на белезите, оставени от кремъчни острия, биха имали подобни равномерни набраздявания. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|