Много е интересно наистина, че толкова много сериозни учени и изследователи от края на XIX и началото на XX в. - независимо един от друг и нееднократно - са съобщавали за белези по кости и раковини, произхождащи от миоценски, плиоценски и ранноплейс-тоценски пластове. Те разглеждали тези белези като следи от човешка дейност. Сред изследователите, които са излизали с подобни твърдения, са Десноайе, Дьо Катрефаж, Раморино, Буржоа, Дело-ней, Бертран, Лоседа, Гаригу, Филхол, Фон Дюкер, Оуен, Колие, Калвърт, Капелини, Брока, Ферети, Белучи, Стоупс, Моар, Фишър и Кейт.
Дали всички те са се заблуждавали? Може и да е така. И все пак нарезите по изкопаеми кости не са нещо, около което е вероятно да се развият заблуди — те едва ли могат да се разглеждат като романтични или особено вдъхновяващи. Дали изброените по-горе учени не са били жертва на някакво отклонение на мисълта, характерно за XIX и началото на XX в.? Или наистина е възможно животинските кости от плиоцена и по-ранните периоди да предоставят изобилни следи за съществуването на примитивни ловци?
Ако приемем, че такива доказателства действително съществуват, бихме могли да се запитаме - защо тогава не ги откриваме и в наши дни? Една от основателните причини за това е, че никой не ги търси. Ако даден палеоантрополог е убеден, че в средния плиоцен не са съществували човешки същества, които да са способни да изработват сечива, то той едва ли ще се замисли върху природата на следите по животинските кости от този период.
3.
Еолити: камъните на раздора
През XIX в. изследователите откривали многобройни каменни сечива и оръжия в пластове от ранния плейстоцен, плиоцена, мио-цена и по-ранни периоди. Съобщенията за тези находки се появявали в стандартните научни списания и - съответно - били обсъждани на научни конгреси. Днес обаче почти никой не е чувал за тях. Цели категории факти просто се изпарили.
Успяхме да се доберем до голямо количество от тези „погребани" свидетелства и прегледът, който сме подготвили, ще ни отведе от хълмовете на Кент в Англия до долината на Ирауади, Бирма. Съществуват случаи, при които изследователи са откривали аномално древни каменни производства дори в края на XX в.
Аномалните каменни сечива, които ще разгледаме, попадат в три основни категории: (1) еолити; (2) примитивни палеолити и (3) развити палеолити и неолити.
Според някои специалисти еолитите (или „камъни на зората") представляват парчета с естествено оформени ръбове, които обаче могат да се употребяват за различни неща. Твърди се, че подобни отломъци били подбирани от хората и използвани като сечива с минимална или без допълнителна обработка. За нетренираното око еолитните каменни сечива често наподобяват най-обикновени скални парчета, но специалистите са разработили система от критерии за идентифицирането на следи от обработка и употреба. Най-малкото, за да бъде определена дадена находка като еолит, е тя да демонстрира несъмнени следи от употреба.
В случая с по-развитите каменни сечива, обозначени като „примитивни палеолити" следите от обработка са по-явни и обикновено може да се забележи стремеж целият камък да се оформи като разпознаваемо оръдие. Въпросите, които подобни находки пораждат, обикновено се концентрират върху определянето на точната им възраст.
Третата категория паметници - развитите палеолити и неолитите - обхваща аномално древни каменни сечива, които приличат на фино обработените и полирани каменни оръдия, принадлежащи към късния палеолит или неолита.
Повечето изследователи разглеждат еолитите като най-древния вид сечива, следвани от палеолитите и неолитите. Ние ще използваме термините основно в друг смисъл - като описателни за качеството на изработка на съответните находки. Невъзможно е да се определи възрастта на дадено сечиво, като се изхожда единствено от формата му.
Сподели с приятели: |
