„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Сен Прест, ФранцияПрез април 1863 г. Жюл Десноайе, работещ към Френския национален музей, пристигнал в Сен Прест (Северозападна Франция), за да събира фосили. В пласт от чакъл и пясък той открил кост от подбедрицата на носорог и отбелязал, че на нея има редица тесни жлебове. Според Десноайе, някои от тях били направени с остър нож или кремъчно острие. Той също така забелязал и няколко малки кръгли следи, за които сметнал, че могат да са резултат от остър инструмент. По-късно, Десноайе изследвал колекциите от фосили от Сен Прест, които се съхранявали в музея в Шартр и в Минното училище в Париж. Там той открил същите белези. Десноайе докладвал откритието си пред Френската академия на науките. Според някои съвременни учени находището при Сен Прест може да се отнесе към късния плиоцен. Ако заключенията на Десноайе са верни и следите по костите наистина са причинени от кремъчни сечива, то тогава ще се окаже, че на територията на Франция през този период са съществували хора. Някой би попитал: „Добре, и какъв е проблемът?" В светлината на съвременното разбиране за възникването на човека, проблемът е доста сериозен. Почти невъзможно е да си представим присъствието - в Европа от това време -на същества, способни да използват сложни каменни сечива. Това е така, тъй като - поне според общоприетото виждане - в края на плиоцена, преди 2 млн. години, модерният човек все още не се е появил като вид. В този период примитивни хоминиди са съществували само в Африка: изборът ни е ограничен до Australopithecus и Homo habilis, от които последният се смята за първия създател на сечива. По мнението на други специалисти, находището при Сен Прест може да се окаже и от по-късна епоха - след плиоцена - и да е само на 1,2-1,6 млн. години. Дори при това положение, нарезите по костите биха изглеждали не на място. Откритите от Десноайе кости предизвикали спорове още през XIX в. Критиците излезли с тезата, че следите могат да са причинени от инструментите на работниците, които са ги изкопали. Десноайе обаче ясно показал, че нарезите са покрити със същия слой от минерални отлагания, който може да се види и по другите части на костите. Един известен британски геолог - сър Чарлс Лайъл — предположил, че следите могат да са оставени от зъбите на гризачи, на което пък се противопоставил френският праисторик Габриел дьо Мортийе, според когото не било възможно това да са белези от животински зъби. Той предложил друго обяснение - нарезите били направени от остри камъни в резултат от разместването на геологичните пластове. На тази идея Десноайе отговорил по следния начин: „По много от нарезите има следи от захабяване, причинено от движението им в пластове от пясък и чакъл. Тези следи имат съвсем различен характер от първоначалните белези и набраздявания." При това положение, кой е прав - Десноайе или Дьо Мортийе? Според редица специалисти проблемът би могъл да се реши, ако се докаже, че наслагите в Сен Прест съдържат и кремъчни сечива, които да са с безспорен антропогенен характер. Един духовник -Луи Буржоа, който освен това имал и репутацията на виден палео-антрополог, внимателно изследвал въпросните пластове в търсене на такива находки. В резултат на търпеливото си проучване, той намерил известно количество кремъци, които - според него - били истински сечива. През януари 1867 г. Буржоа съобщил за откритието си пред Академията. Известният френски антрополог Арман дьо Катрефаж заключил, че сред находките имало стъргала, пробивачи и върхове за копия. Дори това не задоволило Дьо Мортийе, който казал, че намерените от Буржоа кремъци се били получили от натиска на земните пластове. Изглежда, че в търсенето на отговора на един проблем -характера на нарезите по костите - се сблъскваме с втори: как да разпознаем дейността на човешка ръка по кремъци и други каменни предмети. На този въпрос ще се спрем подробно в следващата глава. За момента просто ще отбележим, че преценката по отношение на това - какво именно представлява едно каменно сечиво -дори днес е предмет на големи спорове. И следователно е съвсем възможно да си намерим причини да се усъмним в опита на Дьо Мортийе да отрече находките на Буржоа. През 1910 г. известният американски палеонтолог Хенри Феърфийлд Осбърн прави следните интересни забележки по отношение на присъствието на каменни сечива в Сен Прест: „Най-ранните следи от човешка дейност в пластове с подобна възраст са костите с нарези, намерени през 1863 г. от Десноайе в Сен Прест, близо до Шартр. И последните съмнения в неестествения характер на тези нарези бяха премахнати от скорошните разкопки на Лавил и Рюто; при тях бяха открити еолитни кремъци, които напълно потвърдиха откритията, които направил абат Буржоа в тези наслаги през 1867 г." Трябва да е станало вече ясно - поне що се отнася до находките от Сен Прест, - че се занимаваме с палеоанропологични проблеми, чието разрешаване не може да бъде нито бързо, нито лесно. При всички положения, нямаме сериозна причина да отхвърлим тези кости в качеството им на свидетелство за съществуването на човека през плиоцена. Възможно е това да предизвика учудване от факта, че фосилите от Сен Прест, наред с други подобни, почти никога не се споменават в учебниците, обясняващи човешката еволюция. Когато все пак се споменават, обикновено става дума за кратки подигравателни бележки под линия, където те са отхвърлени. Дали това наистина се дължи на факта, че сведенията са очевидно неприемливи? А, може би, това премълчаване или общо отрицание трябва да се обясни по друг начин - вероятната принадлежност на тези предмети към късния плиоцен е несъвместима със стандартните представи за произхода на човека. В смисъла на тези редове е и един пасаж от книгата на Арман дьо Катрефаж, член на Френската академия на науките и професор към Музея по естествена история в Париж, озаглавена „Изкопаеми хора и диви хора" (1884): „Изглежда, че в повечето случаи критиките, които се отправят към съществуването на човека през плиоцена и миоцена, се основават на теоретични постановки, а не на директни наблюдения." Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|