Още един скорошен пример за кости с нарези, подобни на тези от Сен Прест, е откритието, направено от Джордж Милър - уредник към музея на Импириъл Вали Колидж в Ел Сентро, щата Калифорния. Милър, който починал през 1989 г., съобщил за шест мамутс-ки кости със следи, наподобяващи нарезите от каменни сечива, открити в пустинята Анза-Борего. Датирането с радиоактивни (уранови) изотопи, направено във Федералния геоложки институт, показало, че костите са най-малко на 300 000 години, а палеомагнитният метод на датиране и пробите от вулканична пепел дали възраст от около 750 000 години.
Един уважаван учен казал, че твърденията на Милър са „точно толкова смислени, колкото и тези за чудовището от Лох Нес и за живия мамут в Сибир", на което пък Милър отговорил, че „тези хора не искат да видят човека в този случай, тъй като с кариерите им би било свършено". Така се случи, че споменахме за костите от мамут от пустинята Анза-Борего в един разговор с Томас Демере -палеонтолог от Музея по естествена история в Сан Диего (31 май 1990 г.). Демере призна, че по принцип е скептичен към твърдения, подобни на изказаните от Милър. Той постави под въпрос професионализма, с който са били откопани костите, и освен това изтъкна, че в съседство не са намерени никакви каменни сечива. Де-мере също така предположи, че би било малко вероятно нещо, свързано с тази находка, да се появи в научно списание, тъй като редакторите не биха го пуснали. По-късно научихме от Джули Паркс -уредничката, отговаряща за находките на Джордж Милър, - че Де-мере никога не е изследвал фосилите, нито пък е посещавал находището, макар да е бил поканен да го стори.
Паркс ни каза, че едният нарез явно продължава от една кост на друга, която е била разположена до първата, докато скелетът на мамута е бил все още цял. Това предполага белег от разфасоване. Случайните следи, които могат да се получат при местенето на костите в земята - след разпадането на скелета, - вероятно не биха продължавали по този начин от една кост на друга.