„тайната история на човешката цивилизация”
Кости с нарези от италиански обекти
Изтегляне 2.12 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Носорозите от Били, Франция
Кости с нарези от италиански обектиЖ. Десноайе проучвал и колекция фосили, събрани в долината на р. Арно (Вал д'Арно) в Италия. Сред тях той открил екземпляри, по които имало следи, подобни на тези от находките от Сен Прест. Въпросните кости били и от същите животински видове, включително Elephas meridionalis и Rhinoceros etruscus. От хронологична гледна точка те били отнесени към Астейския етап на плиоцена. Това би дало възраст от 3-4 млн. години. Възможно е костите да са едва отпреди 1,3 млн. години, когато Elephas meridionalis изчезнал от Европа. Кости с нарези са открити и в други части на Италия. На сбирка на Италианското общество за естествени науки, състояла се на 20 септември 1865 г. в Специя, проф. Раморино представил кости от изчезнали видове благороден елен и носорози, по които - според него - имало следи от човешка дейност. Находките произхождали от Сан Джовани, близо до Сиена, и - подобно на материалите от Вал д'Арно - били определени като принадлежащи към Астейския етап на плиоцена. Дьо Мортийе, верен на обичайната си негативна позиция, предположил, че следите най-вероятно са причинени от инструментите на работниците, изкопали костите. Носорозите от Били, ФранцияНа 13 април 1868 г. А. Лоседа информирал Френската академия на науките, че П. Бертран му изпратил два фрагмента от долна челюст на носорог. Те били открити в яма, близо до Били. На единия от фрагментите имало четири много дълбоки прореза. Тези къси врязвания, разположени по долната част на костта, били приблизително успоредни. Според Лоседа по сечението си белезите напомняли на такива, направени със сатър върху парче твърдо дърво. По тази причина той сметнал, че те би трябвало да са направени по същия начин - по още прясната кост - т. е. с ръчно сечащо каменно оръдие. Това навело Лоседа на мисълта, че в една отдавна отминала геологична епоха хората са били съвременници на изкопаемия носорог. За колко отдалечена епоха става дума, може да се заключи от факта, че челюстта произхождала от пласт от средния миоцен - с възраст около 15 млн. години. Дали тези следи наистина са резултат от човешка дейност? Според Дьо Мортийе - не. След като изключил варианта с хищниците, . той написал следното: „Това са просто геологични отпечатъци." Макар да не е изключено Дьо Мортийе да е прав, предложените от него доказателства не са достатъчно убедителни. Луис Р. Бинфорд - антрополог от Университета на Ню Мексико в Албъкърки - е всепризнат съвременен авторитет по обработени кости. Ето какво пише той в книгата си „Кости: древни хора и съвременни митове": „Следите от каменни сечива обикновено са къси и се явяват в групи от успоредни белези." Следите, описани от Лоседа, съответстват на това описание. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|