„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Още бедрени костиЗакъснялото съобщение, че на о. Ява са били открити още бедрени кости, още повече усложнило нещата. През 1932 г., д-р Бернсен и Йожен Дюбоа открили сред животинските кости в един сандък в музея в Лайден, Холандия, още три бедрени кости. Твърдяло се, че в сандъка има материали, събрани от помощника на Дюбоа — господин Криеле - от същите пластове в Тринил на левия бряг на р. Соло, в които били намерени и първите останки от Явайския човек. Малко по-късно, д-р Бернсен починал, без да даде допълнителни сведения относно детайлите на откритието в музея. Дюбоа заявил, че не е присъствал на обекта, когато Криеле е открил бедрените кости. Поради това, той не знаел и точното им местонахождение в изкопа, който бил с дължина 75 т и ширина между 6 и 14 т. Според стандартните палеоантропологически процедури тази несигурност силно намалява значението на костите като доказателство за каквото и да било. Въпреки това по-късно авторитетни учени ги приписали на точно определен пласт, без дори да споменат за съмнителните обстоятелства около откриването им в сандък с фосили - повече от 30 години след първоначалното им намиране. Освен трите бедрени кости от находките на Криела, в музея в Лайден се намерили и още два подобни фрагмента. Наличието на тези допълнителни материали има голямо значение за интерпретирането на черепа и първата бедрена кост от Pithecanthropus, намерени от Дюбоа през 90-те години на XIX в. Човекоподобният череп и човекоподобната бедрена кост били намерени на голямо разстояние един от друг, но това не попречило на Дюбоа да ги припише на един и същ индивид. Той предположил, че отдалечеността им се дължи на факта, че тялото е било разчленено от крокодили. Но, ако вкарате в картината още няколко бедрени кости, приличащи на човешки, това твърдение ще загуби голяма част от силата си. Къде са останалите черепи? Дали и те, подобно на единствения намерен, са приличали на маймунски? Как стои въпросът с намерения череп? Дали той трябва да се свърже с бедрената кост, открита на разстояние 45 фута (14 т)1 Дали не трябва да се свърже с някоя от по-късно намерените? Или може би със съвсем различна на вид бедрена кост? Дали бедрените кости от Тринил са човешки? През 1973 г. М. X. Дей и Т. И. Молесън заключили, че „според макроанатомичните си черти и резултатите от радиологичните (с рентгенови лъчи) изследвания и микроскопските анализи бедрените кости от Тринил не се отличават особено от тези на съвременните хора". Освен това те заявяват, че костите от Homo erectus от Китай и Африка са подобни, но не приличат на тези от Тринил. През 1984 г. екип от учени, сред които бил и Ричард Лики, открил в Кения почти цял скелет отНото erectus. Изследванията на бедрените кости показали сериозни различия от човешките. Ето какво заявили учените, по въпроса за находките от о. Ява: „От Тринил, Индонезия, има няколко фрагментарни и една цяла (но патологична) бедрени кости. Въпреки факта, че именно тези образци са дали името на вида [Pithecanthropus erectus], в момента съществуват съмнения относно това дали те наистина са от Homo erectus, като в последно време се формира консенсус около мнението, че не са." Да обобщим - съвременните учени твърдят, че бедрените кости от Тринил не са като тези па. Homo erectus, a no-скоро приличат на тези na Homo sapiens. Какъв би трябвало да е резултатът от тези разкрития? По традиция, костите от о. Ява се приемат като доказателство за това, че през средния плейстоцен - преди около 800 000 години - е съществувал първобитен човек (Pithecanthropus erectus, сега наричан Homo erectus). Сега вече изглежда, че те трябва да се приемат като доказателство за съществуването преди 800 000 години на хора с днешната анатомия. Според някои мнения бедрените кости са попаднали случайно от някое по-горно ниво. И естествено, ако може да се твърди, че това е така, защо подобен сценарий да не е валиден и за черепа на пите-кантропа? Това напълно ще елиминира първите находки, свързани с Явайския човек, които дълго време са представяни като солидни доказателства за човешката еволюция. И наистина, в края на живота си дори и Йожен Дюбоа признал, че черепният свод на любимия му Pithecanthropus всъщност е от голям гибон, т. е. от човекоподобна маймуна, която не се приема от еволюционистите като особено близка с хората. Но научните среди, които до този момент били настроени скептично, не били готови да кажат сбогом на Явайския човек. По това време питекантропът вече бил здраво вграден в родословното дърво на съвременния Homo sapiens. Отричането на Дюбоа просто било прието като приумица на един своенравен старец. Академичната общественост вече не искала нищо друго, освен да премахне и последните съмнения в естеството и автентичността на Явайския човек. Надеждата била по този начин да се затвърди Дарвиновата концепция за еволюцията, от която човешкото развитие било най-спорният и обсъждан аспект. В музеите по целия свят все още могат да се видят копия на бедрената кост и черепния свод от Тринил, представени като принадлежащи на индивид от средноплейстоценския Homo erectus. През 1984 г. в Музея по естествена история в Ню Йорк беше представена изложбата „Предци", около която се вдигна много шум. В нея бяха събрани най-важните фосилни доказателства за човешката еволюция и на видно място - отливки от черепа и бедрената кост от Тринил. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|