„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Челюстта от ХайделбергДруга ранна находка, свързана с човешката еволюция, освен откритията на Дюбоа на о. Ява, е челюстта от Хайделберг. На 21 октомври 1907 г. Даниел Хартман - един от работниците в кариерата за пясък при Мауер, близо до Хайделберг в Германия - открил на дъното на своя изкоп голяма челюст. Находката била намерена на дълбочина 82 фута (25 т). Работниците били нащрек за кости и, по това време, вече били открити голям брой животински фосили и били предадени в катедрата по геология на Хайделбергския университет. Хартман занесъл челюстта (фиг. 8.3) на собственика на мината - й. Рюш, - който пък изпратил следното съобщение на д-р Ото Шойтенсак: „Вече двадесет години търсите следи от ранни хора в изкопите ми... Вчера ги открихме. На дъното на кариерата е била намерена долна челюст от примитивен човек, която е много добре запазена." Проф. Шойтенсак нарекъл създанието Homo heidelbergensis и определил възрастта му с помощта на съпътстващите животински фосили от междуледниковия период Гюнц-Миндел. През 1972 г. Дейвид Пилбийм пише, че челюстта от Хайделберг „явно се отнася към ледниковия период Миндел, като възрастта й е някъде между 250 000 и 450 000 години". Германсикят антрополог Йоханес Ранке, който бил противник на еволюцията, през 20-те години на XX в. излязъл с тезата, че челюстта от Хайделберг е представителна з&Ното sapiens, a не за някой негов човекоподобен предшественик. Масивността на костта и очевидната липса на брадичка са черти, които са характерни за Homo erectus. Някои от аборигените на Австралия обаче също имат челюсти, които са по-масивни от тези на европейците, както и много по-слабо изразена брадичка. Според Франк Е. Поарие (1977 г.) зъбите от Хайделбергската челюст приличат повече на тези шНото sapiens, отколкото на тези на азиатските представители па Homo erectus - Явайския човек и Пекинския човек. През 1972 г. Т. У. Финис от университета на щата Мичиган пише, че „зъбите удивително много приличат на тези на съвременните хора по почти всички характеристики, включително по размер и релеф на дъвкателната повърхност". Следователно съвременните учени са съгласни с Ранке, който още през 1922 г. заявил: „Зъбите са напълно човешки." Друг европейски фосил, който обикновено се приписват на Номо erectus, е тилният фрагмент от Вертешсьольош - находище от средния плейстоцен в Унгария. Морфологията на черепа от Вертешсьольош е по-странна дори и от тази на хайделбергската челюст. През 1972 г. Дейвид Пилбийм пише следното: „Тилната кост не прилича нито на такава от Homo erectus, нито дори на някакъв примитивен човек. Напротив - тя може да се припише на най-древния съвременен човек. На други места възрастта на тези форми не се определя като по-голяма от 100 000 години." Според Пилбийм тилната кост от Вертешсьольош е - като общо - синхронна на челюстта от Хайделберг и трябва да се отнесе към времето между преди 250 000 и 450 000 години. Ако тя наистина има модерна форма, това потвърждава автентичността на скелетите с модерна анатомия, открити в Англия - при Ипсуич и Гали Хил, - които имат подобна възраст (Глава 7). Нека се върнем на челюстта от Хайделберг. Не можем да не отбележим, че обстоятелствата на откриването й съвсем не са безспорни. Ако работниците бяха открили на същото място човешка челюст с модерна анатомия, тя щеше да бъде подложена на безмилостна критика и да бъде определена като късна. Все пак при откриването не е присъствал нито един учен. Тъй като обаче Хайделбергската челюст се вмества, макар и не напълно, в границите на еволюционистките очаквания, тя е оправдана. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|