„тайната история на човешката цивилизация”

Изключително древни находки от Eвропа

Изтегляне 2.12 Mb. страница 66/113 Дата 05.12.2022 Размер 2.12 Mb. #115780 Тип Книга

Навигация на страницата:

• Крайните аномалии
• 8. Явайският човек

Изключително древни находки от Eвропа Европа също има какво да добави към доказателствата за същес­твуването на човешки същества през ранния и средния терциер. Според Габриел дьо Мортийе, М. Кикерес съобщил за намирането на скелет при Делемонт в Швейцария; откритието било направено в богати на желязо глини, за които се твърдяло, че са от късния ео-цен. Единственото, което казва Дьо Мортийе за тази находка, е че човек трябва да се отнася с подозрение към откритите в анатомичен ред човешки скелети. След това добавя, че също толкова предпазли­во трябва да е отношението и към един подобен цял скелет, открит от Гаригу в миоценски пластове в Централна Франция, Възможно е обаче тези скелети да са принадлежали на хора, пог­ребани през еоцена и миоцена. Едно погребение не е задължително да е късно. Най-неприятното нещо около тези находки е това, че не можем да получим никаква допълнителна информация. Единстве­ното, с което разполагаме, е кратката бележка на автор, който си е поставил за цел да ги дискредитира. И понеже учените като Дьо Мортийе разглеждат подобни материали като съмнителни, те оста­ват неописани и непроучени, след което бързо са забравяни. Колко такива открития е имало? Най-вероятно никога няма да разберем. Обратното - находките, които съответстват на общоприетите теории, са внимателно проучени, подробно публикувани и грижливо съхра­нявани в музеите. Крайните аномалии Както вече видяхме, имало е учени, които са вярвали в същест­вуването на първобитни хора още през еоцена и миоцена. Неколци­на дръзки мислители дори предположили, че в тези далечни епохи са живели дори истински човешки същества. Сега обаче ще се отп­равим към още по-древни времена. Като се има предвид, че повече­то учени имат проблеми с терциерните хора, бихме могли да си представим колко трудно ще им бъде да обърнат сериозно внимание на случаите, които сега ще представим. Самите ние се изкушихме да не споменем за тези находки, тъй като те изглеждат просто неве­роятни. Но резултатът от това щеше да бъде, че щяхме да предста­вяме доказателства за неща, в които вече вярваме. Това не би било мъдро, освен ако убежденията ни не обхващат цялата истина. През декември 1862 г., в списание „Дъ Джиолъджист" се появи­ло следното кратко, но интригуващо съобщение: „В окръг Макупин, щата Илинойс, наскоро бяха открити костите на човек, лежащи във въглищен пласт, покрит с 2 фута (61 cm) шисти и намиращ се на 90 фута (27 т) под земната повърхност... Когато костите били изваде­ни, те били покрити със слой от твърда гладка материя, черен като околните въглища. Когато той бил остърган, отдолу се показала ес­тествената бяла повърхност." Възрастта на въглищният пласт, в който бил открит скелетът от окръга Макупин, е най-малко 286 млн. го­дини, като не е изключено тя да е дори 320 млн. години. Последните примери, които ще дадем за аномални предтерциер-ни сведения, не са от категорията на фосилните човешки кости, а от тази на фосилните човешки отпечатъци. През 1938 г. проф. У. Г. Бъроус - ръководител на катедрата по геология към Береа Колидж в град Береа, щата Кентъки - съобщил следното: „В началото на горния карбон, ходещи на два крака човекоподобни същества оста­вили следи по един пясъчен плаж в окръг Роккесъл, щата Кентъки. Това бил периодът, известен като Ерата на амфибиите, когато жи­вотните обикновено се движели на четири крака и - по-рядко -подскачали. Краката им определено не приличали на човешки. Съ­ществували, обаче и същества, които имали необикновено човешки на вид стъпала и ходели на два крака. Това е засвидетелствано за няколко окръга на Кентъки, включително Роккесъл и Джаксън, и за още редица места от Пенсилвания до Мисури. Авторът на тези редове вече доказа съществуването на подобни създания в Кентъки. В сътрудничество с д-р К. У. Гилмор - завеждащ палеонтологичния отдел за гръбначните към Института Смитсониън - показахме, че подобни същества са обитавали и Пенсилвания, и Мисури." Горният карбон (известен още като Пенсилвански период) започ­нал преди около 320 млн. години. Смята се, че първите ходещи на два крака животни - псевдосухийските текодонти - са се появили преди около 210 млн. години. Тези гущеровидни създания, които можели да тичат на задните си крака, не оставяли следи с опашката си, тъй като тя била вдигната високо във въздуха. Краката им, оба­че въобще на приличали на човешки; напомняли на птичи нокти. Учените твърдят, че човекоподобни същества се появяват за първи път преди около 37 млн. години. Отпечатъци, които да приличат на описаните от Бъроус следи от карбонските формации в Кентъки, би трябвало да се очакват най-рано преди 4 млн. години. Бъроус заявява следното: „При всеки отпечатък има пет пръста и ясно различим свод. Пръстите са разперени като тези на човек, който никога не е носил обувки." По-нататък Бъроус дава още де­тайли: „Стъпалото се извива назад като човешко стъпало и завърш­ва с приличаща на човешка пета." Дейвид Л. Бушнел - етнолог от Института Смитсониън - пред­положил, че следите са издялани от индианците. Д-р Бъроус изпол­звал микроскоп, за да отхвърли тази хипотеза, и отбелязал следното нещо: „Песъчинките в следите са по-нагъсто, отколкото тези в окол­ната скала. Това е причинено от натиска на крака на това същест­во... Пясъчникът около много от следите е леко издигнат, което е резултат от това, че при отпечатването на стъпалото свободният вла­жен пясък се е надигнал около него." Тези наблюдения накарали Бъроус да заключи, че човекоподобните следи са били оставени в мекия мокър пясък, преди той се консолидира в скала - преди 300 млн. години. И други изследователи приемат тези изводи. Според Кент Привиът Бъроус потърсил мнението и на скулптор. Ето какво пише Привиът през 1953 г.: „Скулпторът заявил, че как­вато и да било работа по подобен вид пясъчник би трябвало да остави следи. Увеличените фотомикрографии и увеличените инфрачерве­ни снимки не показали никакви „следи от гравиране или изсича­не". Дори и самият Бъроус не посмял да заяви, че следите са оставе­ни от хора, но от описанието, което прави, човек може да си създаде впечатлението, че те наистина са човешки. Ето какво казва геологът Албърт Г. Ингълс в една статия в „Сайънтифик Америкън" от 1940 г.: „Ако през карбона са съществували хора, или дори техни човеко­подобни предшественици, или дори някаква форма ранни предшес­твеници на тези предшественици, то тогава геологията като наука е толкова сбъркана, че всички геолози трябва да си подадат оставките и да се хванат за тираджии. Поради тази причина, поне за момента, науката отхвърля атрактивното обяснение, че човешки крака са ос­тавили тези следи в калта на карбонския период." Ингълс предположил, че отпечатъците са оставени от някакъв неизвестен вид земноводно. Съвременните учени обаче не приемат насериозно една подобна теория. Двукраки земноводни с човешки размери от карбонския период пасват на общоприетата еволюционна схема точно толкова, колкото и човешките същества от същото вре­ме. Те биха разбили напълно представите ни за ранните земноводни и биха изискали много допълнителни еволюционни линии, за кои­то ние нищо не знаем. Ингълс казва следното: „Науката знае едно нещо със сигурност -следите не са оставени от хора, живели през карбонския период. В противен случай ще трябва да приемем, че 2 и 2 прави 7 и че шуме-рите са имали самолети и радио и че редовно са слушали шоуто на Анди и Еймъс." През 1983 г. „Московские новости" публикува едно кратко, но интригуващо съобщение, в което се споменава за отпечатък, прили­чащ на човешки, който бил открит в юрска скала на 150 млн. годи­ни - в съседство с гигантска трипръста следа от динозавър. Наход­ката била направена в Туркменската Република — в югоизточните части на бившите СССР. Проф. Аманиязов - член-кореспондент на Академията на науките на Туркменската ССР - заявил, че макар отпечатъкът да приличал на човешки, нямало сигурно доказателст­во, че е оставен от човешко същество. На откритието не било обър­нато голямо внимание, но подобно пренебрежение може да се очак­ва, имайки предвид настоящата нагласа на научната общественост. Известни са ни няколко подобни случая на изключително аномални открития, но можем само да предполагаме колко други са останали неизвестни. Част II ПРИЕТИТЕ НАХОДКИ 8. Явайският човек В края на XIX в. в някои влиятелни кръгове на научните среди бил започнал да се оформя консенсус около теорията, че човешки същества от модерен вид са съществували още през плиоцена и ми-оцена, а може би и по-рано. Ето какво пише през 1984 г. антропологът Франк Спенсър: „От трупащите се находки на кости изглеждало, че модерната човешка скелетна конструкция се била появила много отдавна. Този очеви­ден факт принудил много учени или да изоставят, или да модифи­цират възгледите си за човешката еволюция. Един от тези отстъп­ници бил Алфред Ръсел Уолъс (1823-1913 г.)." Уолъс си поделя с Дарвин заслугата за формулирането на теорията за еволюция чрез естествения подбор. Дарвин сметнал, че Уолъс се е отдал на ерес от най-лошия вид. Спенсър обаче отбелязва, че предизвикателството, което Уолъс отп­равил към еволюционната доктрина, „загубило част от силата си, както и някои от последователите си, едва когато започнали да се разпространяват новините за един забележителен фосилен хоминид, открит на о. Ява". Находките, свързани с Явайския човек, били използвани по един безпрецедентен начин за дискредитирането на убедителните доказателства за съществуването на много по-древни хора с модерна анатомия. Този факт изисква повторното разглежда­не на тяхната история. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели: