Европа също има какво да добави към доказателствата за съществуването на човешки същества през ранния и средния терциер. Според Габриел дьо Мортийе, М. Кикерес съобщил за намирането на скелет при Делемонт в Швейцария; откритието било направено в богати на желязо глини, за които се твърдяло, че са от късния ео-цен. Единственото, което казва Дьо Мортийе за тази находка, е че човек трябва да се отнася с подозрение към откритите в анатомичен ред човешки скелети. След това добавя, че също толкова предпазливо трябва да е отношението и към един подобен цял скелет, открит от Гаригу в миоценски пластове в Централна Франция,
Възможно е обаче тези скелети да са принадлежали на хора, погребани през еоцена и миоцена. Едно погребение не е задължително да е късно. Най-неприятното нещо около тези находки е това, че не можем да получим никаква допълнителна информация. Единственото, с което разполагаме, е кратката бележка на автор, който си е поставил за цел да ги дискредитира. И понеже учените като Дьо Мортийе разглеждат подобни материали като съмнителни, те остават неописани и непроучени, след което бързо са забравяни. Колко такива открития е имало? Най-вероятно никога няма да разберем. Обратното - находките, които съответстват на общоприетите теории, са внимателно проучени, подробно публикувани и грижливо съхранявани в музеите.
Крайните аномалии
Както вече видяхме, имало е учени, които са вярвали в съществуването на първобитни хора още през еоцена и миоцена. Неколцина дръзки мислители дори предположили, че в тези далечни епохи са живели дори истински човешки същества. Сега обаче ще се отправим към още по-древни времена. Като се има предвид, че повечето учени имат проблеми с терциерните хора, бихме могли да си представим колко трудно ще им бъде да обърнат сериозно внимание на случаите, които сега ще представим. Самите ние се изкушихме да не споменем за тези находки, тъй като те изглеждат просто невероятни. Но резултатът от това щеше да бъде, че щяхме да представяме доказателства за неща, в които вече вярваме. Това не би било мъдро, освен ако убежденията ни не обхващат цялата истина.
През декември 1862 г., в списание „Дъ Джиолъджист" се появило следното кратко, но интригуващо съобщение: „В окръг Макупин, щата Илинойс, наскоро бяха открити костите на човек, лежащи във въглищен пласт, покрит с 2 фута (61 cm) шисти и намиращ се на 90 фута (27 т) под земната повърхност... Когато костите били извадени, те били покрити със слой от твърда гладка материя, черен като околните въглища. Когато той бил остърган, отдолу се показала естествената бяла повърхност." Възрастта на въглищният пласт, в който бил открит скелетът от окръга Макупин, е най-малко 286 млн. години, като не е изключено тя да е дори 320 млн. години.
Последните примери, които ще дадем за аномални предтерциер-ни сведения, не са от категорията на фосилните човешки кости, а от тази на фосилните човешки отпечатъци. През 1938 г. проф. У. Г. Бъроус - ръководител на катедрата по геология към Береа Колидж в град Береа, щата Кентъки - съобщил следното: „В началото на горния карбон, ходещи на два крака човекоподобни същества оставили следи по един пясъчен плаж в окръг Роккесъл, щата Кентъки. Това бил периодът, известен като Ерата на амфибиите, когато животните обикновено се движели на четири крака и - по-рядко -подскачали. Краката им определено не приличали на човешки. Съществували, обаче и същества, които имали необикновено човешки на вид стъпала и ходели на два крака. Това е засвидетелствано за няколко окръга на Кентъки, включително Роккесъл и Джаксън, и за още редица места от Пенсилвания до Мисури. Авторът на тези редове вече доказа съществуването на подобни създания в Кентъки. В сътрудничество с д-р К. У. Гилмор - завеждащ палеонтологичния отдел за гръбначните към Института Смитсониън - показахме, че подобни същества са обитавали и Пенсилвания, и Мисури."
Горният карбон (известен още като Пенсилвански период) започнал преди около 320 млн. години. Смята се, че първите ходещи на два крака животни - псевдосухийските текодонти - са се появили преди около 210 млн. години. Тези гущеровидни създания, които можели да тичат на задните си крака, не оставяли следи с опашката си, тъй като тя била вдигната високо във въздуха. Краката им, обаче въобще на приличали на човешки; напомняли на птичи нокти. Учените твърдят, че човекоподобни същества се появяват за първи път преди около 37 млн. години. Отпечатъци, които да приличат на описаните от Бъроус следи от карбонските формации в Кентъки, би трябвало да се очакват най-рано преди 4 млн. години.
Бъроус заявява следното: „При всеки отпечатък има пет пръста и ясно различим свод. Пръстите са разперени като тези на човек, който никога не е носил обувки." По-нататък Бъроус дава още детайли: „Стъпалото се извива назад като човешко стъпало и завършва с приличаща на човешка пета."
Дейвид Л. Бушнел - етнолог от Института Смитсониън - предположил, че следите са издялани от индианците. Д-р Бъроус използвал микроскоп, за да отхвърли тази хипотеза, и отбелязал следното нещо: „Песъчинките в следите са по-нагъсто, отколкото тези в околната скала. Това е причинено от натиска на крака на това същество... Пясъчникът около много от следите е леко издигнат, което е резултат от това, че при отпечатването на стъпалото свободният влажен пясък се е надигнал около него." Тези наблюдения накарали Бъроус да заключи, че човекоподобните следи са били оставени в мекия мокър пясък, преди той се консолидира в скала - преди 300 млн. години. И други изследователи приемат тези изводи.
Според Кент Привиът Бъроус потърсил мнението и на скулптор. Ето какво пише Привиът през 1953 г.: „Скулпторът заявил, че каквато и да било работа по подобен вид пясъчник би трябвало да остави следи. Увеличените фотомикрографии и увеличените инфрачервени снимки не показали никакви „следи от гравиране или изсичане".
Дори и самият Бъроус не посмял да заяви, че следите са оставени от хора, но от описанието, което прави, човек може да си създаде впечатлението, че те наистина са човешки. Ето какво казва геологът Албърт Г. Ингълс в една статия в „Сайънтифик Америкън" от 1940 г.: „Ако през карбона са съществували хора, или дори техни човекоподобни предшественици, или дори някаква форма ранни предшественици на тези предшественици, то тогава геологията като наука е толкова сбъркана, че всички геолози трябва да си подадат оставките и да се хванат за тираджии. Поради тази причина, поне за момента, науката отхвърля атрактивното обяснение, че човешки крака са оставили тези следи в калта на карбонския период."
Ингълс предположил, че отпечатъците са оставени от някакъв неизвестен вид земноводно. Съвременните учени обаче не приемат насериозно една подобна теория. Двукраки земноводни с човешки размери от карбонския период пасват на общоприетата еволюционна схема точно толкова, колкото и човешките същества от същото време. Те биха разбили напълно представите ни за ранните земноводни и биха изискали много допълнителни еволюционни линии, за които ние нищо не знаем.
Ингълс казва следното: „Науката знае едно нещо със сигурност -следите не са оставени от хора, живели през карбонския период. В противен случай ще трябва да приемем, че 2 и 2 прави 7 и че шуме-рите са имали самолети и радио и че редовно са слушали шоуто на Анди и Еймъс."
През 1983 г. „Московские новости" публикува едно кратко, но интригуващо съобщение, в което се споменава за отпечатък, приличащ на човешки, който бил открит в юрска скала на 150 млн. години - в съседство с гигантска трипръста следа от динозавър. Находката била направена в Туркменската Република — в югоизточните части на бившите СССР. Проф. Аманиязов - член-кореспондент на Академията на науките на Туркменската ССР - заявил, че макар отпечатъкът да приличал на човешки, нямало сигурно доказателство, че е оставен от човешко същество. На откритието не било обърнато голямо внимание, но подобно пренебрежение може да се очаква, имайки предвид настоящата нагласа на научната общественост. Известни са ни няколко подобни случая на изключително аномални открития, но можем само да предполагаме колко други са останали неизвестни.
Част II
ПРИЕТИТЕ НАХОДКИ
8.
Явайският човек
В края на XIX в. в някои влиятелни кръгове на научните среди бил започнал да се оформя консенсус около теорията, че човешки същества от модерен вид са съществували още през плиоцена и ми-оцена, а може би и по-рано.
Ето какво пише през 1984 г. антропологът Франк Спенсър: „От трупащите се находки на кости изглеждало, че модерната човешка скелетна конструкция се била появила много отдавна. Този очевиден факт принудил много учени или да изоставят, или да модифицират възгледите си за човешката еволюция. Един от тези отстъпници бил Алфред Ръсел Уолъс (1823-1913 г.)." Уолъс си поделя с Дарвин заслугата за формулирането на теорията за еволюция чрез естествения подбор.
Дарвин сметнал, че Уолъс се е отдал на ерес от най-лошия вид. Спенсър обаче отбелязва, че предизвикателството, което Уолъс отправил към еволюционната доктрина, „загубило част от силата си, както и някои от последователите си, едва когато започнали да се разпространяват новините за един забележителен фосилен хоминид, открит на о. Ява". Находките, свързани с Явайския човек, били използвани по един безпрецедентен начин за дискредитирането на убедителните доказателства за съществуването на много по-древни хора с модерна анатомия. Този факт изисква повторното разглеждане на тяхната история.
Сподели с приятели: |