През 60-те години на XX в. Хуан Армента Камачо и Синтия Ъру-ин-Уилямс открили при Хуеятлако, близо до Валсекило, усъвършенствани каменни сечива (фиг. 5.8), способни да съперничат и на най-добрите произведения на европейските кроманьонци. Находището се намира на 75 мили (120,6 km) югоизточно от Мексико Сити. В близост, при Ел Корно, били открити малко по-груби оръдия. Изглежда, че нито при Хуеятлако, нито при Ел Хорно можело да има някакви съмнения в стратиграфската позиция на оръдията. И все пак, тези артефакти имат една много проблематична характеристика: екипът от геолози, работещ за Геологическия институт на САЩ, определил възрастта им на около 250 000 години. Екипът, който работел с финансовата подкрепа на Националната научна фондация, включвал следните лица: Харолд Молд и Вирджиния Стийн-Макинтайър, и двамата от Геологическия институт на САЩ, и покойния Роалд Фриксел от Университета на Вашингтон.
Според твърденията на геолозите необичайно голямата възраст на артефактите, открити при Валсекило, била потвърдена по четири независимо използвани метода за датиране: (1) датиране по радиоактивни изотопи на урана; (2) датиране по проследяване на периода на полуразпад; (3) датиране по хидрацията на тефрита (базалтова смола); (4) проучване на минералното изветряне.
Както можело да се очаква, отнасянето на обекта Хуеятлако към времето от преди 250 000 години, потвърдено от екипа геолози, сложило началото на яростни спорове. Ако тази възраст бъде приета, тя би революционализирала не само антропологията на Новия свят, но и цялостната представа за произхода на човека. Смята се, че човешки същества, способни да създадат толкова съвършени сечива като намерените при Хуеятлако, се появяват за първи път в Африка преди около 100 000 години.
В опитите си да осигури публикуването на резултатите на екипа, Вирджиния Стийн-Макинтайър се сблъскала с много препятствия и силен социален натиск. В бележка, адресирана до неин колега (10 юли 1976 г.), тя заявява следното: „От дочути случайно клюки разбрах, че в определени кръгове тримата с Хол и Роалд сме разглеждани като безпринципни нагаждачи, използвачи и търсачи на слава, и това заради Хуеятлако. Още не мога да се съвзема от удара." Статията на Стийн-Макинтайър и нейните колеги, посветена на откритията при Хуеятлако, била задържана без никакво обяснение в течение на години. Докладът бил представен за първи път на ант-роположкия конгрес през 1976 г. и трябвало да се появи в тома на симпозиума. Четири години по-късно Стийн-Макинтайър написала следното, в писмо до X. Дж. Фулбрайт от Научната лаборатория в Лос Аламос, един от редакторите на така и неотпечатаната книга: „Колективната ни статия за обекта при Хуеятлако е истинска бомба. Тя ще постави човека в Новия свят десет пъти по-рано, отколкото на археолозите би им се искало да вярват. Още по-лошо - повечето от тях смятат, че бифасите1, открити in situ, трябва да се припишат на Homo sapiens. Според сегашните теории по това време Homo sapiens още не се е появил като вид, та камо ли в Новия свят."
По-нататък Стийн-Макинтайър обяснява следното: „Археолозите вдигат много шум около Хуеятлако - те дори отказват да вземат под внимание находките. От втора ръка разбрах, че различни представители на гилдията ме смятат за: 1) некомпетентна, 2) търсачка на сензации, 3) безпринципна използвачка, 4) непочтена, 5) луда. Очевидно е, че нито едно от тези мнения не помага на професионалната ми репутация! Единствената ми надежда, за да изчистя името си, остава отпечатването на статията за Хуеятлако. Така тези хора сами ще могат да преценят фактите." След като не получила отговор, Стийн-Макинтайър поискала да изтегли статията, но така и не получила ръкописа си.
Една година по-късно (8 февруари 1980 г.) тя писала до Стив Портър - редактор на „Куотърнъри Рисърч" - с молба да отпечата статията й за Хуеятлако. „Материалите, които искам да обнародвам, дават геологични доказателства — заявила тя. - Фактите са напълно ясни и ако го нямаше обстоятелството, че ще трябва да се пренапишат огромно количество учебници по антропология — не мисля, че ще има някакъв проблем те да бъдат приети от археолозите. Но тъй като нещата са поставени по този начин, антропологическите списания бягат от тях като от чума."
Стив Портър отговорил на Стийн-Макинтайър (25 февруари 1980 г.) и заявил, че ще обмисли публикуването на спорната статия. Той обаче споменал, че можел да си представи, „колко трудно ще бъде да бъдат получени обективни рецензии от някои археолози". Обичайната процедура, предхождаща всяка научна публикация, включва предоставянето й на няколко други учени, които да я рецензират, оставайки анонимни. Не е трудно да си представи човек как окопалата се научна ортодоксалност би могла да манипулира този процес и да държи нежеланата информация далеч от специализираната периодика.
Н а 30 март 1981 г., Стийн-Макинтайър писала до Естела Лео-полд, младши редактор на „Куотърнъри Рисърч": „Проблемите, които съществуват, са огромни и не касаят само Хуеятлако. Става дума за манипулиране на научната мисъл чрез потискане на т. нар. „енигматична информация", т. е. фактите, които поставят под въпрос преобладаващото мнение. Хуеятлако прави именно това! Тъй като не съм антрополог, през 1973 г. не осъзнах пълното значение на данните, с които разполагахме, нито пък - колко дълбоко се е вкопала в мислите ни настоящата теория за появата на човека. Работата ни в Хуеятлако беше отхвърлена от повечето археолози, защото противоречи на тази теория. Обосновката им е един порочен кръг. Homo sapiens sapiens се е появил в Евразия преди между 30 000 и 50 000 години. Следователно, не е възможно, в Мексико да има сечива на Н. s. s. от преди 250 000 години, тъй катоЯ. s. s. се ь появил преди между 30 000 и... и т. н. Подобно мислене може да създаде самодоволни археолози, но заедно с това и достойна за презрение наука!"
В крайна сметка „Ку-отърнъри Рисърч" (1981 г.) публикували един текст на Вирджиния Стийн-Макинтайър, Ро-алд Фриксел и Харолд Молд. Статията защитавала определената за обекта при Хуеятлако възраст от 250 000 години. Естествено винаги е възможно да се повдигнат възражения срещу археологическите датировки и точно това прави Синтия Ъруин-Уи-лямс в едно свое писмо до Стийн-Макинтайър, Фриксел и Молд. В отговора си, Молд и Стийн-Макинтайър отговарят на нейните критики точка по точка. Ъруин-Уилямс не се отказала. Тя, както и цялата американска археологическа общност, продължава и досега да отхвърлят датировката, предложена от Стийн-Макинтайър и нейните колеги.
Аномалните находки от Хуеятлако причинили лични загуби и професионални наказания, В това число - прекратяване на финансирането, загубата на работа, средства и личната репутация на Вирджиния Стийн-Макинтайър. Нейният случай ни дава рядката възможност да надникнем в реалните социални процеси на потулване на информация в палеоантропологията, белязани с конфликти и мниго болка.
Една последна бележка — опитахме се веднъж да си осигурим позволение да използваме снимки на артеф&ктите от Хуеятлако; бяха ни необходими за една публикация. Иформираха ни, че това разрешение ще ни бъде отказано, ако имаме намерение да споменем „налудничавата" възраст от 250 000 години.