„тайната история на човешката цивилизация”
О ще боласи и подобни предмети
Изтегляне 2.12 Mb.
|
О ще боласи и подобни предметиЗначението на боласите от Мирамар се състои в това, че те доказват съществуването на човешки същества с високо културно ниво през плиоцена и дори през по-ранни периоди. Освен в Южна Америка, подобни предмети са откривани също и в Африка и Европа, отново в плиоценски пластове. През 1926 г., Джон Бакстър - един от сътрудниците на Дж. Рейд Моар - намерил един особено интересен предмет (фиг. 5.3). Откритието било направено при Брамфорд в наел агите, лежащи под плио-ценската формация Ред Краг. Находището се намира в Англия, близо до Ипсуич. Моар не отделил голямо внимание на предмета, но три години по-късно находката събудила интереса на Анри Брьой. Ето какво пише той: „По време на престоя ми в Ипсуич, където бях на гости на моя приятел Дж. Рейд Моар, двамата обработвахме предмети, открити под основата на Ред Краг, при Брамфорд. Дж. Рейд Моар ми показа един яйцевиден предмет, който бил прибран заради необичайната си форма. Още от пръв поглед ми се стори, че по предмета има изкуствени набраздявания и фасети. Това ме подбуди да го разгледам с минераложка лупа (фиг. 5.4). Това проучване показа, че първоначалните ми подозрения са били напълно оправдани и че камъкът е бил оформен от човешка ръка." Брьой го уподобява на „камъните за прашка от Нова Каледония". Според Моар неколцина други археолози се съгласили с този извод. Камъните за прашка и боласите илюстрират едно ниво на технологично развитие, което обикновено се асоциира със съвременния Homo sapiens. Можем да припомним, че в детритните пластове под Ред Краг са открити фо-сили и седименти от обитаеми древни повърхности, които обхващат периодите от еоцена до плиоцена. Следователно камъкът за прашка от Брамфорд може да е на възраст между 2 и 55 млн.' години. През 1956 г. Г. X. Р. фон Кьонигсвалд описва различни човешки артефакти, открити в долните нива на обекта в дефилето Олдувай в Танзания. Сред тях имало „голям брой камъни, на които чрез обработка е била придадена грубо сферична форма". Ето какво пише Фон Кьонигсвалд: „Смята се, че това е някаква особено примитивна форма на камъни за хвърляне. Подобни каменни топки, известни по името bolas, все още се използват от туземните ловци в Южна Америка. Те са завързвани в малки кожени торбички и две или три такива са закрепвани за краищата на дълъг ремък. Ловецът държи една от топките, завърта другата над главата си и ги пуска." А ко приемем, че предметите, за които споменава Фон Кьонигсвалд, наистина са използвани като южноамериканските боласи, то това би означавало, че техните създатели са владеели не само обработката на камък, но и обработката на кожа. Това обаче става малко проблематично, като отчетем факта, че възрастта на пласт I от Олдувай, в който са намерени каменните топки, е някъде между 1,7 и 2 млн. години. Според стандартните възгледи за човешката еволюция по това време наоколо са се навъртали единствено Australopithecus и Homo habllis. На настоящия етап на проучванията, няма никакво сигурно доказателство, че авс-тралопитеците са използвали каквито и да било сечива. За Homo habilis се смята, че не са били способни да използват толкова сложна технология, колкото се предполага от каменните боласи (ако въобще въпросните предмети са били такива). Още веднъж се оказваме пред ситуация, която изисква едно очевидно, но забранено предположение - може би, в самото начало на плейстоцена в района на Олдувай са съществували създания със способностите на съвременните хора. Тези изследователи, които разглеждат подобни хипотези като невероятни, със сигурност ще изтъкнат факта, че те не са подкрепени от фосилни находки. В рамките на общоприетата понастоящем информация, това без съмнение е така. Но ако разширим малко кръгозора си, ще се натъкнем на скелета на Рек, който е напълно човешки и е открит също в дефилето Олдувай, но в по-горния пласт II. Също в близост - при Канам - Луис Лики открил една напълно запазена човешка челюст. Пластове били еквивалентни на ранноп-лейстоценския пласт I. Характерът на находката бил потвърден от научна комисия. В по-скорошни времена, също в Източна Африка, били открити бедрени кости - много подобни на човешки - отново в контекст от ранния плейстоцен. В началото тези отделни кости били приписани яаНото habilis. Последвалото откриване на почти цял скелет на индивид от вида Homo habilis показало, че някои от анатомичните му характеристики, включително и бедрените кости, го приближават повече до човекоподобните маймуни. Това открива една нова възможност, според която приписаните п&Ното habilis бедрени кости да са принадлежали на физически модерни хора, които да са обитавали Източна Африка през ранния плейстоцен. Ако разширим проучването си и из други части от света, ще можем да умножим примерите за напълно човешки фосилни останки, отнасящи се към ранния плейстоцен и дори към по-ранни епохи. В този контекст боласите от Олдувай не изглеждат не на място. Възможно е това да не са боласи. Ето какво казва Мери Лики за тази вероятност: „Макар да не разполагаме с преки доказателства за това, че тези предмети са били използвани като боласи, все още не се е появила алтернативна хипотеза, която да обясни едновременно и големия им брой, и грижливата им обработка. Ако са били използвани просто за хвърляне - с малка възможност да бъдат намерени отново - би било невероятно да е вложено толкова много време в тяхната обработка." По-нататък авторката добавя: „Л. С. Б. Лики също застана зад употребата им като боласи и тази хипотеза би могла да се окаже вярна." Луис Лики съобщил за откриването на истинско костено сечиво, в същия пласт, където били открити и каменните боласи. През 1960 г. той казва следното: „Изглежда, че става дума за нещо като „лъскачка", използвана при обработката на кожа. Това предполага, че създателите на Олдованската култура са водели много по-напреднал начин на живот, отколкото повечето от нас предполагаха." Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|