приготвяне на кейк и други продукти). За да открие днес човек лимец или емер, той трябва да потърси ограничените природни натрупвания или скромни човешки насаждения, пръснати из Близкия Изток, Южна Франция и Северна Италия. Благодарение на съвременните хибридизации с човешко участие, видовете
Triticum днес са със стотици, може би хиляди гени далеч от първоначалната пшеница лимец, която се развивала по един естествен начин.
Днешната пшеница Triticum представлява продукт на кръстоска с цел генериране на по-високи добиви и характеристики като устойчивост на болести, засушавания и горещина. В действителност пшеницата е до такава степен променена от намесата на човека, че съвременните щамове не могат да оцелеят сред природните условия без помоща на човека, като торене с азотни торове и контрол върху вредителите. (Представете си тази налудничава ситуация в света на домашните животни: животно, способно да съществува
само с човешка помощ, като например специална храна или в противен случай ще умре.)
Разликите между пшеницата на натуфианците и онова, което ние наричаме така в
XXI век, са видни и с невъоръжено око. Първоначално лимецът и емеровата пшеница са представлявали „сраснати“ форми, при които семената прилепват плътно към стеблото.
Съвременните сортове пшеница представляват „оголени“ форми, при които семената се отделят по-лесно от стеблото, характеристика, която прави вършеенето (отделянето на ядливото зърно от неядливата част)
по-лесно и ефикасно, определяно от мутациите в гените Q и Tg (покривна люспа). Другите разлики обаче са още по-очевидни.
Съвременната пшеница е много по-къса. Романтичната гледка на високите пшенични полета, полюшвани грациозно от вятъра, се е сменила с полегнали разновидности
„джудже“ и „полуджудже“, които се издигат едва на трийсет-четирийсет максимум петдесет сантиметра над земята – поредният продукт на експериментите с кръстоски, целящи увеличение на добивите.
Сподели с приятели: