активирайкиимунната система (тъкмо това е задача й. Когато инфилтрацията на клетките с отрови продължава дълго и при това е масивна, тогава имунната система привидно атакува собствените си тъканите са пропити с чужди вещества, следователно за нея вече не са собствени. Всъщност тя се опитва да ги изчисти. Отново покрай сухото гори и мокрото". Който не разбира това, вместо да изчисти тъканите, изписва блокиращи лекарства, които да подтиснат имунната реакция. Може да се каже, че това е най-абсурдната, но и най-невежествената и най-нечовешката терапия, която може да бъде измислена Можем да я сравним само със средновековната инквизиция, където (както и при случая с цитостатиците) пак са се опитвали да потиснати унищожат собствените елементи от обществото Разиграва се един театър, който бихме го нарекли театър на абсурда, ако не беше практически театър на трагедията на хиляди обречени. От гледище на природата и живота лечението на автоимунните заболявания (а такива са много- колагенози - ревматизъм, ревматоиден артрит, лупус и т. н, гломерулонефрити, мултиплексна склероза и други все нови и нови заболявания, прибавящи се в този списък) може да бъде само едно - подпомагането на организма в неговата самоочистителна, самовъзстановяваща и самолечебна функция. А що се отнася до имунната система не само не трябва да потискаме нейния отговора обратно трябва да го засилим и направим по-ефективен. Същият прост отговор (може би ще поразочароваме търсачите на силни теоретични усещания) и лечение природата пази и по отношение на раковите заболявания. Когато клетките на един орган целите са пропити с отрови, тези клетки започват да набъбват, да се подуват, да се препълват и поради това да разрастват ида се делят, за да поемат като контейнери за отпадъци чуждите вещества, които ги облагат. Тази своеобразна фагоцитоза" е мъдрата защитна реакция на организма - на всички нива той цели винаги да депонира, да ограничи и изолира чуждите елементи от своите, за да може да запази интегритета си като възпрепятства циркулацията им из цялото тяло. Когато обаче този процес на затрупване на организма с шлаки продължава безконечно, тези клетки-контейнери на отпадъци се развиват и в другите органи (метастази), за да могат, макари като един отчаян опитна организма, да съхранят здравите, като ги изолират и предпазят отчуждите вещества, които биха ги унищожили. Както виждаме, във всеки етапна всяко ниво, природата е безпогрешна и мъдра Целта винаги е една и съща - интеграцията на организма, неговият баланси цялост!
