Тази книга не е ръководство за самолечение. Описаната в нея система на хранене можете да приложите след консултация с вашия лекар
Изтегляне 1.35 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Това е най-дълбоката метафизична причина и най-изконният мотив, който
| вечерята Вечер на латински се нарича vesper и произхожда от думата vetus, което ще рече стар. И наистина, тогава, когато денят остарява, за да умре ида се превърне в своята противоположност- нощта, от която преди това е роден, ние също отново се завръщаме там, откъдето в сутринта на нашия ден сме тръгнали - в нашите домове. Заедно с това ние се завръщаме към своите корени, към своите родни семейства, за да се обединим отново с тези, от които сме се отделили, или които са произлезли от нас. Така ние се връщаме всъщност към самите себе си, търсейки и намирайки отново собствените си начала. И понеже вечерта естествено е време за вечеря, то вечерята на свой редее явява тайнството, ритуалът на това обединение. Неслучайно и тайната вечеря" е тъкмо вечеря" и е тайна, защото изразява тайнството на това съединение. На биологично, телесно равнище, с вселената ние се обединяваме, както вече знаем, главно чрез храната. Не е случаен следователно и битовият факт, че тъкмо навечеря е времето, когато често приемаме и най-обилното количество храна. И това е съвсем логично и естествено, защото тъкмо вечерята и вечерта са мястото и времето, посветени на свързването и на целостта. В този смисъли нашата вечерна трапеза се явява олтарът и престолът на нашето жертвоприношение, тогава, когато снемайки защитите си, разделяйки се с прозаичните дневни тревоги и тегоби, ние разрушаваме нашите азови граници, за да се отпуснем и прелеем в общата и задушевна атмосфера на семейното огнище. Това е времето, в което ще се срещнем с тези, които обичаме, да обменим ида обединим по този начин в себе си идеите и чувствата на другите. Така, срещайки се и сродявайки се с www.spiralata.net 72 „другостта", ние се разширяваме като я интегрираме в себе си. Снемаме нашите тесни, затворнически азови граници и ги преместваме малко по-навън, за да може в личността и в сърцето ни да има място за повече. Тази среща с „другостта", която после ще се превърне в ние, те. в нас самите" предполага собственото си преповторение и на етажа на биологичното равнище. Логично е, че човек ще посегне и на трапезата към „другостта", към другата, много пъти невидова за него храна. И в това телесно преповторение има дълбок смисъл. Човекът не е създаден просто да преповтаря това, което е и до което е достигнал. Като повик от дълбините на душата той е призван да отиде отвъд, отвъд себе си, претворявайки себе сив онова ново, което още не е, но което той може да бъде. С други думи той е призван да трансценденцира ида твори. И на първо място да твори самия себе си. Естествено е, че тогава той ще отиде дори отвъд" своята храна. Ще посегне към питието, което отключва, разкрепостява и разширява аза, ще опита и от „забранените" за човека храни, тъй като неговото призвание не е остане вечно човека да се себенадмине и отиде отвъд човешкото. Това е най-дълбоката метафизична причина и най-изконният мотив, който Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|