от термичната обработка на храната е нейното концентриране, нейното свиване - на по- голямо количество храна в по-малък обем. Както биха казали древнокитайските лекари - храната се ЯН-изира, уплътнява се, енергетизира се. Естествено е тя да ни концентрира, внасяйки повече енергия в единица количество. Така концентрирани, ние живеем и по-концентрирано, по- интензивно, на по-бързи обороти. Можем да познаем повече ида творим повече за по-кратко време. Разбира се, тази гонитба с отлитащото и недостигащото ни никога време е добре позната на всички нас, особено днес в забързаното ни ежедневие. Винаги си спомням забележката на един наш приятел, който възрази "В моето ежедневие аз не мога да мина само с плоди зеленчук. За да бъда адекватен на забързания градски ритъм и на моята работа, дори да не искам, аз съм принуден да ям адекватна на него храна - концентрирана, динамизираща, невротизираща, но и съответно бързо изчерпваща!"
„Да изядем повече, за да изживеем повече" - ето логиката на културата. Логика, днес изведена до своята болестна крайност с употребата на стимуланти, наркотици и концентрати. Цената на тази концентрация обаче в последна сметка е болестта. Защото както е казал някъде и Будда:
„Всеки се ражда със своята купчина ориз в момента, в който я изяде, той ще умре. И това е така,
защото днес учените знаят нашите клетки са така устроени, че зададено време през тях може да премине определено количество енергия. Не можем да пренатоварим нашите системи с повече енергия от техния капацитет, зададен от природата. В противен случай ще прегреем и изгорим!
(Сигурно неслучайно медицинската дума за възпаление - inflammatio означава в превод възпламеняване. Развиваме първоначално възпалителни и температурни заболявания, а след като
www.spiralata.net
38
ги погасим с лекарства, от тяхната пепел израстват дегенеративните заболявания, най-тежкото от които е ракът. Очевидно е, че сме поставени пред дилема дали да бъдем пълни суровоядци за по-дългоСподели с приятели: |
