се досетим, че сме се натъкнали на поредния дубъл на вече баналната идея на
цивилизования човек за концентрация. Концентрира готвенето, концентрира солта, концентрират живота ни кафето и другите стимуланти. Сега на свой ред няма нищо чудно да разберем, че концентрират и мазнините. И то особено много. В сравнение с другите нутриенти - белтъчини и въглехидрати,
мазнините са най-калорични, те. най-концентрираните. Един грам белтъчини дават 4 kcal, един грам въглехидрати дават също 4 kcal, докато един грам мазнини цели 9 kcal! Съвсем логично е, че човекът, който е решил да концентрира живота си, непременно ще посегне и на мазнините. Така още от древността (от около 2000 години) по силата на някакъв напрегнат „цивилизационен"
нагон, дори без да осъзнава защо, този човек е търсели изнамирал методи, за да извлича и изолира тъкмо мазнините. И след като това нещо му сее удало, можете да се досетите какво ще му хрумне по-нататък в удовлетворение насъщия си стремеж. Естествено е, че веднъж получил мазнините като отделен екстракт, той ще ги комбинира с вече откритите методи за концентриране и най-вече с най-силния от тях - огъня. Така той изнамерил пърженето. По този начин концентрацията се умножавала многократно. Това е простият мотив, поради който и днес несъзнателно посягаме към бутилката с олио. Дори не усещаме задоволителен вкус, ако няма достатъчно мазнина. Само дето никой не си задава въпроса дали това го има някъде в природата Там просто го няма.
Няма живоСподели с приятели: