Тема №3 Сегментация на аудиторията
Изтегляне 0.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Тема № 23 Международен арбитраж
| Помирителна процедура
Помирителната процедура или т.нар. помирение според текста на член 33 от Устава на ООН, е уредена в глава І на Женевския Генерален акт от 26 септември 1928г. На помирителна процедура могат да бъдат подложени спорове от каквото и да е естество, които не са решени по дипломатически път. Тя се осъществява от постоянна или специална помирителна комисия. Комисията се съставя от спорещите страни, за целта една от спорещите страни отправя искане и в срок от шест месеца комисията трябва да бъде съставена. Ако друго не е уговорено, се спазват следните правила. Комисията се състои от пет члена, по един от всяка страна, а останалите трима се избират измежду представители на трети страни, като един от тримата е избран и за председател на комисията. Изборът е за срок от три години с възможност за преизбиране. Ако не е създадена предварително постоянна помирителна комисия и възникне спор, се съставя специална помирителна комисия в срок от три месеца, последващи отправянето на искане от едната страна до другата. Помирителната комисия се сезира с молба, отправена до председателя. Заседанията на комисията са при закрити врати. Те могат да се състоят при открити врати само по решение на комисията и при съгласие на страните. Правилата на производството се определят от самата комисия, то трябва да бъде състезателно. Страните се представляват пред комисията от свои представители. Комисията използва съветници и вещи лица, назначени от страните, има право да поиска дабъдат изслушани всякакви други лица, освен споменатите. Решенията н акомисията се вземат с мнозинство и само ако присъстват всичките й членове. Задачата на помирителната комисия е да осветли спорните въпроси, да събере за целта всички полезни сведения чрез анкета или по друг начин и да се постарае да помири страните. Комисията може да изложи и условията на споразумението и да предложи на страните срок да се произнесат по него. Работата на комисията завършва с протокол, който се съобщава на страните, последните решават дали протоколът да бъде публикуван. Ако не е уговорено друго, работата на комисията трябва да завърши в срок от шест месеца. Тема № 23 Международен арбитраж Под международен арбитраж се разбира процедурата за разглеждане на спор между страните от арбитражен съд, чието решение е задължително за тях. Задължителността на решението е това, което отличава арбитража от всички разгледани досега политически средства. Арбитражният съд се създава по споразумение между страните в спора и работи в съответствие с това споразумение и в рамките на споразумението. Като форма за уреждане на международните спорове международният арбитраж е известен още от древността. Среща се в древна Гърция, по-късно получава широко разпространение през средновековието. Традиционно за арбитри са привличани германските императори и папите. САЩ има значима роля в утвърждаването и развитието на международния арбитраж. 1794г. САЩ и Великобритания сключват договор за арбитражно разглеждане на споровете. До 1871г. САЩ сключват 171 споразумения за арбитражно уреждане на спорове с държавите от Латинска Америка. Арбитражът може да бъде доброволен и задължителен. Доброволният арбитраж, наричан още и изолиран, се създава за даден конкретен случай със специално арбитражно споразумение. Задължителният арбитраж се сключва за разрешаване на бъдещи спорове. Споразумението за създаване на арбитражен съд може да им различни форми. То може да бъде част от международен договор или предмет на отделен договор. Споразумението може да се сключва по повод решаването на определен вид спорове, както и за разрешаване на всички възникнали спорове, неуредени по друг път. Важен момент в развитието на арбитражния съд са Хагските мирни конференции от 1899г. и 1907г. На арбитража в Конвенцията от 1907г. се отделя значимо място. Текстовете от член 37 до края са посветени изключително на арбитража. Член 37 дава определение на арбитража: “Международният арбитраж има за предмет уреждането на спорове между държави от съдии по техен избор и въз основа на зачитане на правото. Прибягването до арбитраж включва задължение за добросъвестно подчинение на решението.” Арбитражно споразумение може да се сключи по повод на вече съществуващи спорове или за уредба на възможни бъдещи спорове. Още на първата Хагска мирна конференция се създава Постоянен арбитражен съд, чието съществуване се препотвърждава и изменя незначително с Конвенцията от 1907г. седалище на така създадения Постоянен арбитражен съд е Хага. Съдът разполага с международно бюро, което служи за секретариат на съда, а също така пази архивите и изпълнява всички административни функции. Съгласно член 49 Международното бюро се ръководи и надцирава от Постоянен административен съвет, който се състои от акредитираните в Хага дипломатически представители на страните. Функциите на предсетадел на съвета изпълнява министърът на външните работи на Холандия. Съветът решава всички административни въпроси, изработва правилник за вътрешния ред, назначава и уволнява служители в бюрото. Арбитрите се вписват в нарочен списък. Съветът работи при кворум от девет члена, решенията се взимат с мнозинство. За приетите правилници съветът съобщава на страните по Конвенцията и всяка година представя отчет за дейностите на съда, за административната работа и разходите. Всяка държава посочва най-малко четири лица с призната компетентност по въпросите на международното право. Лицата, включени в списъка се съобщават на всички договарящи държави, арбитрите се назначават за срок от шест години, като мандатът им може да бъде подновяван. Когато държавите решават да се отнесат до съда за решаване на спор, те избират арбитрите, образуващи съда, въз основа на общия списък. Ако не се постигне споразумение, всяка държава определя двама арбитри, от които само един може да бъде неин поданик. Тези арбитри избират свръх арбитър. Ако не се избере по този начин свръх арбитър, се прибягва до услугите на трета държава и накрая до теглене на жребий. С така провеждаия се избор се конституира съставът на арбитражния съд, на който се поверява отсъждането по спора. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|