Привилегии и имунитети на консулското представителство
Съгласно преамбюла на Виенската конвенция на консулските представителства се предоставят привилегии и имунитети за ефективно осъществяване на техните функции. В това отношение им се предоставят привилегии и имунитети, подобни на предоставените на дипломатическите представителства, но с някои изключения. Например имащата най-голямо значение неприкосновеност на консулските посещения не се гарантира в случай на пожар или друго природно бедствие. Конвенцията не предвижда изричното съгласие на ръководителя на консулството.
Тема № 40 Консулски гласове. Патент и екзекватура. Консулски окръг. Консулски привилегии и имунитети. Почетни консули.
Редът за назначаване и отзоваване на консулите се урежда от националните законодателства, като в голямата част от държавите то е от компетенциите на ведомството на външните работи, а в някои държави – държавния глава.
Ръководителите на консулските представителства в съответствие с Виенската конвенция от 1963г. се делят на четири класа :
Генерален консул, оглавяващ генерално консулство
Консул, оглавяващ консулство
Вицеконсул, оглавяващ вицеконсулство
Консулски агент, оглавяващ консулско агентство
Класовете на консулските ръководители се определят по споразумения между държавите.
Първоначално на консула се издава от изпращащата държава консулски патент (документ, в който се потвърждават пълномощията му), в който се посочват името, неговото гражданство, класът, консулският окръг и местопребиваването на консулското представителство, след което се изпраща на приемащата държава по дипломатически канал.
След получаването на консулския патент компетентните органи на приемащата държава решават дали на предложеното лице да бъде издадена екзекватура (разрешение за изпълнение на функциите на ръководител). Тя може да бъде издадена или като отделен документ, или като разрешение върху консулския патент от ведомството на външните работи от името на държавния глава, от правителството или от министъра на външните работи. Държават не е длъжна да обяснява мотивите, в случай, че не издаде екзекватура, което се счита за отказ за назначаване на лицето.
От момента на получаване на екзекватурата ръководителят на консулството се счита за официално встъпил в длъжност. По правило приемащата държава издава консулски документ, карта, с който се удостоверява, че лицето е консул в тази държава и се ползва с привилегии и имунитети съгласно МП.
Задълженията на консула се определят от задачите, стоящи пред консулското представителство в съответния окръг.
Функциите на консула се прекратяват при:
отзоваване от изпращащата държава
обявяването му за persona non grata
закриване на консулството
война между изпращащата и приемащата държава
Сподели с приятели: |