Програма " околна среда 2007-2013 г." Решения за по-добър живот Дирекция на природен парк „Витоша"

Европейски съюз Европейски фонд за регионално развитие	ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “ОКОЛНА СРЕДА 2007–2013 г.”	Решения за по-добър живот
Дирекция на природен парк „Витоша” Гр. София, ул. „Антим I” № 17 тел: 02 9895377, факс: 02 9895377, електронен адрес: dppvitosha@iag.bg
Проект № DIR-5113326-4-98 “Дейности по устойчиво управление на природен парк Витоша” Договор № DIR-5113326-C-010

Ландш.арх. Снежана Ивайлова Петрова

Директор на ДПП „Витоша”

„Актуализация на Плана за управление на Природен парк „Витоша” за периода 2015 – 2024 г. вкл. разработване на геобази данни и карти и развитие на Географската информационна система на Природен парк „Витоша”

Целта на настоящата поръчка е да се осигурят експертни услуги за актуализация на плана за управление на Природен парк „Витоша” за периода 2015 – 2024 г. вкл. разработване на геобази данни и карти и развитие на Географската информационна система на Природен парк „Витоша”, по Проект № DIR-5113326-4-98 “Дейности по устойчиво управление на природен парк Витоша”.

гр. София 1303, Община Столична, Р България

ул. „Антим I” №17

тел.: 03592 9895377

факс: 03592 9895377

e-mail: dppvitosha@iag.bg

На северозапад Владайската седловина и р. Владайска отделят Витоша от планината Люлин. На североизток е Софийската котловина. На изток р. Искър я отделя от Лозенска планина, а на югоизток дълбоката долина на р. Ведена я отделя от планината Плана. Бука-Преслапската седловина на юг я отделя от планината Верила, като границата между тях продължава по долината на реката Добри дол до водослива й с р. Клисурата (Суха). По-нататък границата следи р. Клисурата (отделя я от Голо бърдо) до с. Боснек, а след това поречието на р. Струма и язовир “Студена”. На запад Витоша стига до Пернишката котловина.

Витоша е първият парк в България и на Балканския полуостров. Обявен е за национален парк през 1934 година с Постановление № ІІІ а 15422 на Министерството на земеделието и държавните имоти, публикувано в Държавен вестник бр. 178 от 1934 год. През 1936 г., под влияние на Съюза за защита на природата - инициатор и за обявяването му, е изготвена и обнародвана Наредба-закон за защита на родната природа, според която паркът не е вече национален, а народен. Едновременно с това до 1952 г. действа специален Правилник за стопанисване и управление на Народен парк Витоша и включените в него бранища.

Последната промяна е извършена със заповед на МОСВ №349/14.07.2000 г. (ДВ бр.66/11.08.2000г.), с която е прекатегоризиран в природен парк.

През годините границите и площта на Природен парк ”Витоша” са променяни многократно и от първоначална площ 6 410 ха, е станала понастоящем 27 079,114 ха, съгласно Заповед № РД-179 от 01.03.2000 год. на МОСВ.

В обхвата на Природен парк „Витоша” се намират две защитени територии със статут на резерват: „Бистришко бранище” и „Торфено бранище”, обявени през 1934 год. с Постановление № 15422 на Министерството на земеделието и държавните имоти. Съгласно класификацията на Международния съюз за защита на природата (IUCN) и Закона за защитените територии те са обекти с най-строга защита – първа категория. В границите на парка те запазват режимите си, определени със заповедта за обявяването им и са обект на самостоятелно устройство и управление.

В подножието на южните склонове на Витоша, в Боснешкия карстов район се намира най-дългата пещера в България – Духлата, със статут на природна забележителност. Тя има галерии с дължина около 17,5 км, разположени на седем основни нива, с шест подземни реки и потоци.

Според административното деление на Република България, териториално площта на Природен парк „Витоша” попада в три области: София – град, София – област и област Перник и в четири общини: Столична, Пернишка, Радомирска и Самоковска. В пределите на Парка се намират общо 16 населени места: кв. Княжево, кв. Бояна, кв. Драгалевци, кв. Симеоново, с. Мърчаево, с. Владая, с. Бистрица, с. Железница, с. Ярлово, с. Чуйпетльово, с. Боснек, с. Кладница, с. Рударци, с. Горна Диканя и бившите села Витошко и Крапец.

Режимът на ползване и управление на Природен парк „Витоша” се определя от Закона за защитените територии, Заповедта за обявяването на парка, както и действащия План за управление, приет с решение на Министерския съвет от 22.04.2005 г.

Съгласно Закона за защитените територии, Природните паркове се управляват с цел:

1. Поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях;

2. Предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности;

3. Устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси при запазване на традиционни форми на поминък, както и осигуряване на условия за развитие на туризъм.

От 1996 г. е създадено Управление на Народен парк Витоша към тогавашния Комитет по горите. Сега то е Дирекция на Природен парк Витоша към Изпълнителна агенция по горите, към Министерство на земеделието и храните. Предметът на дейност на Дирекцията на парка включва:

- провеждане на държавната политика по изпълнение на плана за управление, устройствените проекти и програми на територията на парка;

- извършване и организиране на мероприятия по опазване и възстановяване на биологичното и ландшафтно разнообразие;

- провеждане на образователни и интерпретационни дейности;

- изграждане и поддържане на парковата инфраструктура за обслужване на туризма;

- организиране и участие в реализацията на туристически и рекреационни дейности;

- осъществяване на научни и научно-приложни дейности;

- създаване и поддържане на база данни, събиране и разпространяване на информация за парка и прилежащите му територии;

- и др.

Витоша планина многократно е променяла своя облик. И днес поради близостта й със столицата тя е най-посещаваната защитена територия в България. Изградена е гъста мрежа от пътища, туристически пътеки и алеи, много хижи, почивни домове, лифтове, ски писти и ски-влекове.

Въпреки силния антропогенен натиск във Витоша се е запазило едно високо биологично разнообразие.

Растителният свят на Природен парк Витоша е изключително богат и многообразен. Той се е формирал милиони години в резултат на специфичните геоложки характеристики на планината, климатичните промени и активната човешка намеса през последните няколко века. На територията на Природен парк Витоша са установени около 500 вида сладководни водорасли, 805 вида гъби, лишеите са над 360 вида, 326 вида мъхове. Висшите растения са 1489 вида, което е около половината от висшата българска флора. Растителните видове с природозащитна стойност надхвърлят 80. С приемането през 2002 година на Закона за биологичното разнообразие (Приложение 3), под закрилата на природозащитното ни законодателство попаднаха 49 вида висши растения, разпространени в границите на природния парк. Някои от тези видове са от изключителна ценност и в европейски мащаб, поради което са включени в редица международни конвенции - Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания (Бернска конвенция), Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) и др.

Днес площите заети от гори в границите на природен парк Витоша са повече от половината от територията на планината. Поляните, ливадите и пасищата заемат около една четвърт от парка, а останалата част са скали, уникалните каменни реки, големите торфищни комплекси, мочурища, реки, пътища и др. На територията на планината Витоша няма обособен характерен алпийски пояс. Само в най-високите части се срещат отделни алпийски растителни съобщества със сравнително бедна растителност и единични дървета или храсти - лапландска върба, смърч, смрика.

В среднопланинската зона най-масово се срещат чисти и смесени насаждения от бук, зимен дъб, габър, бреза и трепетлика и по-рядко от явор, ясен, липа, леска. На места бука слиза до 700 м.н.в. (над Бояна, Драгалевци), а в други части на парка се изкачва до 1 800 м.н.в. (местността „Казана“ над с. Железница). Буковите гори са най-големи по площ на територията на Витоша. Все още са останали единични вековни букови дървета около Драгалевския манастир, където в миналото се е намирала една от най-величествените букови гори. В продължение на векове тази гора се е съхранила и се е развивала без човешка намеса. По поречията на реките са пръснати отделни групи от ива и черна елша. Поради унищожаване на естествените гори в по-ниските части на парка, са възникнали гори от бреза и храсталаци, и от леска, глог, чашкодрян, къпина, шипка. Тревния етаж е доминиран от детелините, власатката, вейника, здравеца. Нископланинската зона се характеризира с гори от дъбове, смесени с бук поединично и групово, смърч и бял бор. Разпространени са в диапазона от 950 - 1 400 м.н.в. Естествени дъбови гори се срещат на малки групи по южните и западните склонове на планината. Съставени са предимно от зимен дъб, космат дъб и цер, примесени с явор, леска, джанка и др. Чисти и смесени габърови, габърово-букови гори със спътници полски бряст, явор, трепетлика, клен, мъждрян и др. се срещат на северните и северозападните склонове - край Бояна, Драгалевци, Бистрица и Железница. Наблюдава се естествен процес на смяната на бука с габъра. В тази част на планината на места са създадени изкуствени липови насаждения. От храстовите видове в състава на широколистните гори широко са разпространени дрян, птиче грозде, малина, къпина, червена и черна калина, чашкодрян, леска, и шипка. Тревистите представители най-често са горската ливадина, черно секирче, градско омайниче, подъбиче, горска ягода.

Значително е и фаунистичното многообразие на територията на Парка. Витоша е представително място с уникални съобщества на безгръбначни животни – 148 ендемитни вида, 300 редки вида и 85 реликтни. За няколко вида ракообразни пещерите на Витоша са единственото място, от където те са известни за науката.

Рибната фауна е бедна. Земноводните и влечугите са представени от 24 вида.

На територията на парка през различните сезони могат да се наблюдават близо 200 вида птици, от които около 120 са гнездещи.

От едрите бозайници в спокойните места на планината все още се срещат благороден елен (Cervus elaphus), сърна (Capreolus capreolus), диво прасе (Sus scrofa), мечка (Ursus arctos) и вълк (Canis lupus). Най-вече заради бракониерство числеността на някои от тези видове силно намаля през последните години. Освен споменатите видове на Витоша се срещат още: голяма водна земеровка (Neomys fodiens), малка водна земеровка (Neomys anomalus), белокорема белозъбка (Crocidura leucodon), лешников сънливец (Muscardinus avellanarius), горски сънливец (Dryomys nitedula), обикновен заек (Lepus europaeus), лисица (Vulpes vulpes), видра (Lutra lutra), дива котка (Felis silvestris) и други.

Досега на Витоша са установени 13 вида прилепи. Най-много прилепи се срешат в пещерите в Боснешкия карстов район. Те са изключително полезни и всички видове са защитени от закона.

През последното десетилетие е възстановена дивата коза на територията на парка и е стабилизирана популацията на лалугера.

В границите на Природен парк Витоша и в населените райони в подножието на планината попадат паметници на културата, както следва: археологически - с национално и местно значение; исторически - със световно, национално и местно значение, обявени и декларирани църкви и манастири, художествени паметници от Средновековието и непосредствено след него, архитектурни паметници.

Най-значимите от тях със световно и национално значение са разположени на територията на Столична община, сред които Драгалевски манастир "Успение Богородично" и намиращата се в него църква "Успение Богородично", Боянска църква "Св. Пантелеймон" - в с. Бояна, а в границите на община Перник се намират предимно археологически и архитектурни паметници от национално и местно значение, с особена забележителност – Кладнишки манастир "Св. Никола".

Витоша е рожденото място на организираното туристическо движение, алпинизма, ски-спорта, Планинската спасителна служба, туристическото ориентиране. Изградени са над 300 км. пътеки и алеи, маркирани са основните туристически маршрути, изградена е и зимна маркировка във високата част на планината. Множество табели информират посетителите на парка. Създадени са условия за почивка – кътове, мебелирани със заслони, чешми, пейки, маси с пейки, детски съоръжения и др. Има изградени над 200 хижи, хотели и почивни домове. Действат два информационни и обучителни центрове – в м. „Белите брези“ и над Драгалевци, както и три природни музея.
3.3. Институционална рамка
Настоящата процедура за избор на Изпълнител е свързана с изпълнение на дейност 4.1. „Актуализация на Плана за управление на ПП „Витоша“ по Проект № DIR-5113326-4-98 “Дейности по устойчиво управление на Природен парк “Витоша”, съгласно Договор № DIR 5113326-С-010 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“

Основната цел на приоритетна ос 3 на ОПОС 2007-2013 е намаляване и спиране загубата на биоразнообразие в страната. Настоящият проект се финансира в направление: Разработване и актуализиране на планове за управление на защитени територии и планове за управление на защитените зони от НАТУРА 2000. Проектите свързани с разработване на планове за управление съдържат изпълнение на научни изследвания/подробни инвентаризации, картиране, екологична и социално-икономическа оценка по определени критерии за определяне на целите, зоните и режимите в тях, определящи рамката на управление на защитената територия.

• 
  План`1- Планът за управление на Природен парк „Витоша“ е специализиран план за: опазване на природата и ландшафта, балансирано използване на рекреационните възможности и природните ресурси на територията, както и за превръщането на защитената територия в социално-икономически фактор за регионално развитие. Определянето на целите е направено съгласно изискванията на Закона за защитените територии и приетата система за категоризация на Международния съюз за защита на природата IUCN. Въз основа на направените характеристики и оценки са формулирани дългосрочни цели. Предвидени са мерки, които водят до устойчивост на екосистемите, като същевременно създават и условия за ограничено ползване на природните ресурси.
  
• 
  Възложителят ще предостави на участника избран за Изпълнител резултатите от осъществените дейности, специално за разработване на План`2, както следва:
  

• 
  Географска информационна система на Природен парк „Витоша”;
  
• 
  Файлове с графична и атрибутивна информация по землища с данни от Карта на възстановена собственост, Кадастрална карта и данни от Лесоустройствените проекти на Държавно горско стопанство „София” и Държавно ловно стопанство„Витошко-Студена ”;
  
• 
  Актуалната собственост и законов статут на сградите, установена от Район Панчарево, Район Витоша, община Перник и община Самоков, намиращи се на територията на Природен парк „Витоша”;
  
• 
  Специализирана карта на туристическата инфраструктура на територията на Природния парк (разработването и ще продължи и през 2014г. и данните ще се предоставят поетапно от Възложителя);
  
• 
  Специализиран устройствен план на инфраструктурата в Природния парк (разработването му ще продължи и през 2014г. и данните ще се предоставят поетапно от Възложителя);
  
• 
  Орто-фото план и цифров модел на терена за територията на парка (2013 г.), с цел актуализиране на геобазата данни (Карта на възстановена собственост, Кадастрална карта и Лесоустройствени проекти) и нейното прецизиране, включително коригиране на съществуващи неточности;
  
• 
  Воден баланс на територията на Природен парк „Витоша” (разработването му ще продължи и през 2014г. и данните ще се предоставят поетапно от Възложителя);
  
• 
  Данни от геодезично заснемане на пещерата Духлата с цел осигуряване на сигурността на посетителите (разработването и ще продължи и през 2014г. и данните ще се предоставят поетапно от Възложителя);
  
• 
  Социологическо проучване на общественото мнение (провеждането му ще продължи и през 2014г. и данните ще се предоставят поетапно от Изпълнителя);
  
• 
  Мониторинг на туристическия поток (провеждането му ще продължи и през 2014г. и данните ще се предоставят поетапно от Възложителя);
  
• 
  Резултатите по проект "Картиране и определяне на природозащитно състояние на природни местообитания и видове – Фаза I”;
  

• 
  Участникът избран за изпълнител, при актуализацията на Плана на управление на Природен парк „Витоша”, следва да отрази резултатите от реализирани проекти на територията на ПП „Витоша“, както следва:
  

• 
  Проучване на приоритетни за опазване растителни съобщества: крайречни, торфища и преовлажнени терени, тревни съобщества върху варовик;
  
• 
  Идентифициране и картиране на тревни и храстови местообитания от Директива 92/43/ЕЕС във високопланинската и горската зона на Природен парк „Витоша”;
  
• 
  Проучване на възобновителните процеси във ветровалните петна на Витоша и препоръки за природосъобразното им и устойчиво управление;
  
• 
  Оценка степента на увреждане на тревната покривка и мерки за подобряване на състоянието по ски писта „Витошко- лале”;
  
• 
  Оценка на влиянието на изкуствения сняг върху тревната растителност;
  
• 
  Проучвания във връзка с борбата срещу корояда-типограф (Ips typographus L.) и възстановяване на засегнатите от него смърчови гори;
  
• 
  Ограничаване инвазията на Fallopia japonica в букови местообитания;
  
• 
  Възстановяване на крайречни гори по поречието на реките Струма и Куртова;
  
• 
  Проведено картиране на храстови съобщества, приоритетни за Европейската общност съгласно Директивата за хабитатите в субалпийския пояс на Природен парк „Витоша“. Изследването установява 5 типа храстови природни местообитания, включени в Директива 92/43/EEC;
  
• 
  Реализирано е проучване на приизворните торфища на територията на ПП „Витоша“, както и на проучване на мъховете и висшите растения в сфагновите торфища. Влаголюбивата растителност е обособена в три асоциации, включително и тази на типичните торфища, която се отнася към хабитат от Приложение I на Директива 92/43 на ЕС 7140 „Преходни блата и плаващи подвижни торфища“. Идентифициран е и приоритетен за опазване според същата директива хабитат 91D0 „Мочурни гори“;
  
• 
  Проучени крайречни съобщества в Природен парк „Витоша“. Установен е дендрологичния им състав, както и състава и разпределението на съобществата по вертикалния профил на основните Витошки реки. За изпълнението му са извършени следните дейности: проучване на крайречните съобщества по реките Добри дол, Струма, Матница, Танчовица, Владайска, Боянска, Драгалевска, Стара река, Янчовска, Бистришка, Куртова;
  
• 
  Реализиран проект за проучване на горскоплодните видове в южните части на Природен парк „Витоша”. В резултат от проекта е проучено разпространението на горскоплодните дървесни и храстови видове в основните речни долини по южните склонове на Витоша. Изследването обхваща участъци от долините на реките Кладнишка, Матница, Струма, Добри дол и Живата вода;
  
• 
  Изследване на състоянието на планинския явор (Acer heldreichii Orph. ex Boiss) на територията на Природен парк „Витоша”. Направено е проучване на разпространението и състоянието на вида на територията на парка и са отправени препоръки за бъдещето му управление от страна на Дирекцията на парка;
  
• 
  Проект „Картиране на природни местообитания и свързаните с тях синтаксони в Боснешкия карстов район на територията на Природен парк „Витоша“. Фитоценологична роля на популациите от лечебни растения в този район”;
  

• 
  Проект на Дирекцията на Природен парк „Витоша“ - „Разработване на система от постоянни пробни площи за представителни видове и местообитания и територии за установяване на антропогенното въздействие върху тях“;
  
• 
  Проект на Дирекцията на Природен парк „Витоша“ – „Устойчиво управление на торфищата във връзка с опазване на биоразнообразието, въглеродния баланс и промените на климата, както и състоянието на природни местообитания 7140 и 91D0 и преходи между тях“;
  
• 
  Проект на Дирекцията на Природен парк „Витоша“ – „Опазване и възстановяване на засегнати и увредени местообитания (91D0 „Мочурни гори“, 91Е0 „Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior“, и 9410 „Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс“);
  
• 
  Проект на Дирекцията на Природен парк „Витоша“ – „Подобряване състоянието на 6 типа природни местообитания. Избраните природни местообитания са от най-уязвимите и чувствителни към човешка намеса – горски местообитания и пещери;
  

За актуализиране на описателната част, изпълнителят следва да използва информацията за флората на планината с данните, събрани от парковата администрация и от научни публикации за периода на изпълнение на Плана за управление 2005-2014 год., както следва:

• 
  Проучване на отделни организмови групи: гъби, лишеи, водорасли, мъхове;
  
• 
  Проучване и подпомагане популациите на редки и застрашени видове растения;
  
• 
  Възстановяване находището на алпийския повет, подпомагане популациите на планинския явор и на тиса;
  
• 
  Ежегоден мониторинг на редки и защитени растителни видове;
  
• 
  Да се отрази информацията от реализиран проект от Дирекция на Природен парк „Витоша“ – „Проучване на биоразнообразието на водораслите на територията на Природен парк „Витоша“ - в изследваните водосбори на реките Бистришка, Боянска и Струма;
  
• 
  Да се отразят резултатите от завършен проект за таксономично, хорологично и екологично проучване на лишеите в Природен парк „Витоша“;
  
• 
  Да се отразят резултатите от проект на Дирекция на Природен парк „Витоша“ - Подобряване състоянието на 4 целеви растителни вида - петтичинковата върба (Salix pentandra L.), мушмуловидната скоруша (Sorbus chamaemespilus (L.) Crantz) - и двата вида с ограничено разпространение и недобро генеративно състояние, жълтата тинтява (Gentiana lutea) и елвезиевото кокиче (Galanthus elwesii Hook);
  
• 
  Да се отразят резултатите от мониторинга на пробните площи с находища на 8 вида висши растения от приложение 3 на НСМБР: Drosera rotundifolia, Gentiana lutea, Primula deorum, Epipactis palustris, Trollius europaeus и Lilium jankae, Salix pentandra и Arctostaphyllos uva-ursi;
  
• 
  Да се отразят резултатите от ежегодния мониторинг в избрани пробни площи на 4 консервационно значими растителни вида в района на Боснешки карстов район: Adonis vernalis, Pulsatilla montana, Fritillaria oriental и Anemone sylvestris;
  
• 
  Да се отрази информацията от осъществено микологично проучване на Природен парк „Витоша“; както и на резултатите от осъществено проучване на редки и консервационно значими видове мъхове в Природен парк „Витоша“;
  
• 
  Да се отразят резултатите от проекти на Дирекция на Природен парк „Витоша“ по подобряване състоянието на 3 групи животни и пещерите, като уязвимо местообитание. За три групи животни (бозайници, безгръбначни и риби) се очаква да се подобрят качествата на популациите – червен аполон (Parnassius apollo), главоч (Cottus gobio), мечка (Ursus arctos);
  
• 
  При актуализиране на текста от План`1, да се използват резултатите/продуктите за видовете безгръбначни животни по национален проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I”;
  
• 
  За актуализирането на текста от План`1, да се използват данни от мониторинг на фауната, налични в Дирекция на Природен парк „Витоша“ и резултатите/продуктите за видовете гръбначни животни по национален проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I”;
  
• 
  Да се актуализира, прецизира и допълни текста, представящ рибите. При актуализиране на текста да се използват резултатите/продуктите за главоча по национален проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I”, както и от Дирекция на Природен парк „Витоша“;
  
• 
  При актуализиране на текста да се използват резултатите/продуктите за видовете по национален проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I”;
  
• 
  За актуализирането на текста да се използват резултатите/продуктите за птиците по национален проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I”, налични в Дирекция на Природен парк „Витоша“;
  
• 
  Да се приложат резултатите от извършено картиране на дневните грабливи птици и изследване на орнитофауната в Природен парк „Витоша“;
  
• 
  За актуализирането на текста, подготовката на докладите и разработване на картните слоеве да се използват и данни от мониторинг на бозайниците, за периода 2005-2013 г., налични в ДПП „Витоша“, приети Планове за действие за опазване на видове и др., включително резултатите/продуктите от национален проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I”;
  
• 
  Да се отразят постигнатите резултати по интродукцията на балканската дива коза и възстановяване и стабилизиране на популацията на лалугера на територията на Природен парк „Витоша“;
  
• 
  Да се отразят резултатите от реализацията на проект за проучване на дивата котка на територията на Природен парк „Витоша“;
  
• 
  Доклад за състоянието на дивата котка – анализ и резултати от реализацията на проект „Установяване на находищата на дивата котка (Felis silvestris) на територията на Природен парк „Витоша” с цел набелязване на мерки за опазването им“;
  
• 
  Да се актуализира и допълни информацията от „Технически проект за борба и превенция с горските пожари” с данни от инвентаризация на терен и по документи, като към тях се включи и обобщен анализ на получените до момента резултати от изградената система за пожароизвестяване;
  
• 
  Да се опишат и отразят местата за практикуване на специфични видове спорт и туризъм: катерачество, пещернячество, познавателен туризъм, конен спорт, делтапланеризъм, велотуризъм, като се ползва информация от Дирекцията на Природен парк „Витоша“, от реализация на проект за определяне и регламентиране на местата за упражняване на тези дейности (разработени стратегии за всяка от дейностите);
  
• 
  Да се даде динамиката на броя на нощувките и да се направи профил на клиентите като се ползва информация от Дирекцията на Природен парк „Витоша“ и други източници, от проведените анкети при реализацията на проекти за „Социологическо проучване на общественото мнение“ и „Мониторинг на туристическия поток“ което включва: регионални и общински стратегии, програми, планове за развитие на туризма; проектни разработки за нови обекти и съоръжения, нови туристически продукти и др.;
  
• 
  За оценка на управлението да се използва разработения „Териториален анализ на Природен парк „Витоша” по проект: №0574R2 (PERIURBAN – Парковете в периферията на урбанизираните територии – подобряване на условията на околната среда) по програма „INTERREG IVC”.
  

Цитираните проекти са в контекста на бъдещата Актуализация на План за управление на природен парк „Витоша“ за мерки и дейности в защитената територия, с отразяване на предмета и целите на опазване на защитена зона по Директива 92/43 EEC за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и Директива 2009/147/ЕС за опазване на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците), гарантиращи „подобряването, запазването и възстановяването на естествената околна среда и развитието на екологичната инфраструктура на района – главна стратегическа цел на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”.