Тема №3 Сегментация на аудиторията

• 
  Договори, които обвързват само страните по тях и такива, които предвиждат права и задължения за трети страни – задълженията за трети страни са допустими само при тяхното изрично писмено съгласие.
  

• 
  Договори-сделки – не създават нови правила в международното право, а само използват съществуващото право и в този смисъл имат характера на сделка. Прекратяват се с постигане на поставената цел.
  
• 
  Договори – закони – нормоустановителни договори – имат за цел постоянно повтарящо се спазване. Нормите, създадени от договора, не прекратяват своето действе след изпълнение от страните.
  

• 
  Преамбюл – съдържа страните по договора, мотивите и други данни
  
• 
  Основна част – излага собствено съдържанието на договора
  
• 
  Заключителна част – посочва начините и срокът на влизане в сила на договора, срок на действие ...
  

Всеки договор урежда отношенията между страните чрез създаване, изменяне или прекратяване на взаимни права и задължения и всяко нарушение на задължение, произтичащо от договора води до международна отговорност.

В изработването на международни договори не съществува задължителен език. В миналото такъв е бил латинският, който по-късно е изместен от френския. Постепенно като официален език се налага английският. В момента се смята за утвърден принципът за равнопоставието на езиците за участниците в договора. Това означава, че страните са свободни да се договарят на кои езици да се изработи договорът. Този въпрос има важно значение, тъй като договорът е явно сключено споразумение и извън своя текст той не съществува.

• 
  Държавните глави, главите на правителства и министрите на външните работи – за всички действия, отнасящи се до сключване на договора
  
• 
  Главите на дипломатически представителства – за приемане текста на бъдещия договор само със страната, в която са акредитирани
  
• 
  Представителите на държавите при международни организации, техни органи или международни конференции – аналогично на главите на дипломатическите представителства.
  

1. 
   Съвместни, колективни действия на участниците в преговорите – изготвя се текстът на бъдещия договор
   
2. 
   Индивидуални действия на държавите, с които те изразяват своето съгласие да се обвържат юридически с текста на договора, т.е. превръщането му в норма на МП.
   

• 
  Подписване
  
• 
  Подписване ad referendum – което, ако се потвърди, означава окончателно подписване
  
• 
  Размяна на документи – ноти, писма, международната практика използва размяната на документи като сключване на международен договор в опростена форма
  
• 
  Утвърждаване - най-често от изпълнителния орган на държавата
  
• 
  Ратификация - необходимо е одобрението на компетентния държавен орган – за Република България това е Народното събрание. В България ратификацията се осъществява със закон. Член 85 от Конституцията определя кои договори задължително подлежат на ратификация