Психосексуалното развитие и процесите на преработка на загубите; психогенетично изследване
Изтегляне 126.71 Kb.
|
|
Архаични, нарцистични и невротични нива на конфликтуализация в развитието - между депресията, травматизмът и страхът. „...който обича, обича любовта. Но обичането на любовта образува един толкова съвършен кръг, че няма място за самата любов...” Bernar de Clairvauv De la Charite, II, 9 По повод на първоначалната хипотеза на Фройд за ролята на реалния травматизъм (т.нар.”Невротика”, теорията за ранно и реално съблазняване/манипулация) в структурирането или етиологията на хистеричната психична организация Масуд Кан (in.“La rancune de l’ hystérique”, 1974) смята, че такъв реален травматизъм би бил свързан с отговорите на майката на нуждите на Аз-а на детето. През първите години от детството си, бъдещият „хистерик” отговаря на недостатъците на „достатъчно доброто майчинство” (виж Уиникот), чрез едно преждевременно сексуално развитие. Получава се една дисоциация между сексуалните преживявания и използването на творческите способности на Аз-а. Хистерикът отговаря на страха, чрез свръхсексуализиране; той използва в своите обектни отношения способностите на Аз-тялото на мястото на афективната връзка и функциите на Аз-а...Хистерикът опитва чрез използването на преждевременната и прекалена еротизация да реализира това, което другите постигат чрез функциите на Аз-а. Тази свръхеротизация на тялото и обектните връзки, за да се компенсира незрялостта на Аз-а, се свързва от авторът със задоволяване на телесните нужди на детето и вмешателското поведение на майката. Телесните нужди са били задоволени, но нуждите на Аз-а – нито признати, нито подкрепени....Рано в своето детство, хестерикът си дава сметка за настроението на майката, което нахлува чрез обгрижването. В тези условия детето еротизира една частична обектна връзка (стимулиране чрез гърдата и нейните символични заместители), за да се защити от това нахлуване в територията на Аз-а, предизвикано от емоционалната нестабилност на майката. Така виждаме, че тази преждевременно появила се свръхеротизация на тялото и обектната връзка отговаря на една защита, на една свръхкомпенсация на недостатъчност на нарцистичната (свързана с нуждите и функциите на Аз-а) подкрепа от страна на майката. Тази недостатъчност на нарцистичния принос на майката изглежда свързана с нейната собствена нарцистична недостатъчност водеща до инвестирането на детето като частичен обект на майката, който трябва да запълни празнините на майчиния нарцисизъм. Така детето не може да развие автономност на Аз-а, бидейки под вездесъщия контрол на майката, която създава и поддържа зависимостта на детето, поради собствените си нарцистични нужди. В това „присвояване” на детето, неговото тяло също е изживяно като частичен обект. Чрез завладяване на тялото на детето (в обгрижването, възпитанието, играта, ако все пак съществува), майката опитва да наложи собствените си желания като общи за двамата. Това най-ясно се вижда в противоположните във времето и смисъла отговори на знаците, които детето й изпраща. Тази нарцистична инвестиция на детето, като най-важна нарцистична съставка на майката, отнемайки му автономията, т.е. способността за раздяла и преработка на загубата, го лишава не само от статута на отделен Субект, но и от това да е цялостен обект за майката. Това от своя страна подчертава трудностите/неспособността на майката за истински, цялостни, невротични обектни отношения. Можем да предположим, че в този контекст нарцистичните нужди (идеализация, соморепарация, отказ от загуба и т.н.) са заменили обектното инвестиране с нарцистично; анти-депресивната нужда от любов (т.е.-зареждане с възбуда, чувство за пълнота и нарцистична стойност) е заменила самата любов, както илюстрира идеята на Бернард Клерво: „...който обича, обича любовта. Но обичането на любовта образува един толкова съвършен кръг, че няма място за самата любов...” В още по-изявените случаи на нарцистична недостатъчност при майката може да говорим направо за неразличаване на Обекта от Аз-а и бих казал потдържане на детето в майчината „утроба”, с един статут сходен на този на вътрешните органи; едно вечно и неразривно симбиотично състояние, неограничено от отхвърлените лимити (едипови и Аз-ови) т.е.отхвърляне на структуриращия характер на невротичните конфликтни конфигурации. Детето останало частичен обект на майката е инкорпорирано в нея, и всичко, което му се предлага е всъщност да понесе майчините нарцистични проекции, в една атмосфера на неразграничаване на тела, желания и потребности, на неразшифриране на неговите знаци (за нужди и желания). В тази задушаваща магма, Аз-а на детето ще бъде в изключително неблагоприятни условия за развитие и стабилизация, ситуация в която депресивността като основна психична динамика на нарцистична недостатъчност, няма да е най-сериозната заплаха за бъдещето на детето..... Изключителната инвестиция на телесните грижи (в т.ч.хранителни, за стомашно-чревния тракт) във връзката майка-дете, служи на майката най-напред, а след това и на самото детето „служи”за отдалечаване, а в някой случаи и за пълно отхвърляне на психичния живот (примерно в психо-соматичните организации, т.нар.”неврози на характера”, анорексията и т.н.). А в тези архаични процеси виждаме вече сериозно отдалечаване от хистеричната динамика, която в общи линии, чрез типичните симптоми (и само функционални, обратими телесни разстройства) осигурява „достатъчно доброто” здраве. От друга страна, когато тази архаичност на връзката (преминаваща през телесните грижи) не е достигнала до крайните си форми и станала единствена динамика, се изгражда една система за комуникация, която трябва да предложи на обекта един телесен (примитивен) израз на афекти, желания и фантазии. Което все пак намираме в регресивните аспекти на хистеричното функциониране, като несъзнавана конфликтна динамика, но решително различно от депсихизацията, спомената по-горе. Така, вечната хистерична неудовлетвореност (и провала на връзката) могат да бъдат разглеждани на две нива; от една страна на едипово, където властва „забранената и виновна” сексуалност, а от друга, архаичното ниво (виж „Архаичната връзка с майката”) в което зад телесно-еротичния израз на желанията (безбройни симптоми, оплаквания, свръх-еротизация) се очаква всъщност отговор на ниво на Аз-а (нарцистичен принос) а не либидинозно/обектно задоволяване. А това е една безкрайна логика на повторение, а не творчество в жизнените позиции, за което неврозата има потенциала. Изтегляне 126.71 Kb. Сподели с приятели:
|