Тема Анализ на комуникационната политика на "нивеа"
Изтегляне 47.24 Kb.
|
|
РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“ КУРСОВА РАБОТА по Комуникационна политика Тема
Изготвил: Проверил: Елохим Ашджиян гл. ас. д-р Наталия Венелинова група: 37А специалност: Бизнес мениджмънт фак. Номер : 205009 ВЪВЕДЕНИЕ Комуникационната политика на фирмата е цялостна система от мерки, прийоми, похвати и методи, чрез които информацията за стоките, услугите или продукцията на фирмата достига до нейния потребител. Чрез комуникационната политика, всяко предприятие стимулира потребителското търсене чрез създаване и поддържане на благоприятна представа за фирмата и положително отношение към нейните постижения. Освен това, чрез комуникационната политика, предприятията внасят яснота по отношение на своята дейност, по отношение на социалните аспекти на организацията, по отношение на примерите на благотворителност, спонсорство и пр. Комуникационната политика представя не само продукцията, стоките или услугите на дадена организация, но и работодателската марка на самата организация, нейните постижения по отношение на управлението на персонала, иновационната и екологична политика и пр. Съвременните компании управляват сложна система от комуникации, в това число и електронни комуникации. Нещо повече, навлизането на електронни технологии от една страна улеснява комуникацията на фирмата, от друга страна, поставя нови изисквания по отношение на използвания инструментариум. ИЗЛОЖЕНИЕ Комуникационната политика на компанията обхваща няколко елемента: Посредством личния опит на гражданите и мненията, които обменят с познати и приятели за дадената компания; Комуникация чрез посреднически организации; Директна комуникация; Посредством медиите. Личният опит има голямо значение, защото е подкрепен от конкретен случаи, най-често съвпадащи с опита на други хора, с които се обменя информация. Ето защо, значим алтернативен канал на комуникация се оформя между самите граждани (слухове, личен опит). В този смисъл, споделеният между гражданите личен опит се превръща в първа по значимост инстанция, защото има преимуществото на конкретността – бива онагледяван с примери, звучащи убедително и често подкрепяни от личния опит на самия слушател. Когато е възможно и подходящо, може да се използва и комуникация чрез посреднически организации, с цел пренасяне на посланието до различни целеви публики в обществото. Подкрепата от посреднически организации може да приеме различни форми: Консултации как най-точно да се стигне до целевите публики, представяни от посредническата организация; Консултации по специфични информационни нужди на тези целеви публики и обратна връзка за техните нагласи и мнения; Помощ при разпространението на информационни материали (дистрибуционен канал) или съвместна употреба на комуникационните канали (например съвместни събития); Активно сътрудничество в подаването на информация към целевите групи (като подател на информацията), например защото посредническата организация е смятана за по-надежден източник и/или защото тези организации са по-близо (физически) до публиката. Директната комуникация се отнася до комуникационни материали и дейности, извършвани и разпространявани от самата организация, като противовес на комуникацията чрез медиите. Тя може да бъде разделена на еднопосочна (без възможност за непосредствени въпроси или обратна връзка) и двупосочна (където е възможно веднага да има обратна връзка от публиката). Ефективното разпространение е от основно значение при директната комуникация и изисква специално внимание. Предимство на тази комуникация е по-силният контрол върху посланията, които достигат до целевите групи. Възможностите за по-подробна информация и обратна връзка трябва винаги да бъдат осигурени в максимална степен (например телефонен номер, електронна поща, плакати, документални филми, уеб сайт или посредническа организация, от която може да бъде получена повече информация, серия от дипляни и брошури, които да се разпространяват от посреднически организации). С помощта на брошурите се дава по-подробна информация и предистория за отделните проблеми и преследвани цели на комуникационната стратегия на дадената фирма. Медийната комуникация е доминираща дейност, чрез която връзките с обществеността обикновено се опитват да достигне до публиките в обществото. Медийната комуникация засяга всички комуникации чрез телевизия, радио и преса (национални и регионални вестници и списания). Покритието често е високо, но влиянието силно варира. Новинарските медии имат своята собствена роля и отговорност спрямо читателите си и посланията не винаги достигат до целевата публика по предоставения начин. Въпреки това те предоставят широка възможност за комуникация. Трябва да се стимулира по-дълбокото разбиране сред медийните представители, като те се подсигуряват с по-богата текуща информация и тяхната свобода на словото бъде защитена от сигурна система от правила. Съответно от тях ще се очаква, без предварително да се изисква от тях, да разпространяват информацията коректно, наблягайки на новините, вместо на скандалите; както и да представят на публиката адекватни анализи на събитията и процесите, касаещи организацията и нейната дейност. При осъществяване на комуникационната си политика, организацията работи с три големи групи медии, които са разделени, на “производствен” принцип: печатни медии – вестници, списания, бюлетини, алманаси и др. електронни медии – радио, телевизия; интернет и мултимедия. Всяка група си има характерна специфика, която влияе на начина на работа с нея. Най-бързата медия е радиото. Най-важното изискване за радиото е информацията да се предава възможно най-бързо, синтезирано и “илюстрирана” с гласове и шумове. Бързината е за сметка на обема на съобщенията, т.е. радиото не “търпи” дълги и пространни журналистически материали и коментари. Те са допустими в големите коментарни предавания, които се водят на живо. Телевизията се нуждае задължително от картина за своите информации. Те също не бива да са прекалено дълги. Трябва да се има предвид, че 3-5 минути телевизионно време дава много добри възможности за информиране и излагане на най-важното по определен повод. За професионалното и точно съобщаване на една новина са достатъчни 45 – 60 секунди. Засега телевизията няма конкурент по популярност и влияние в обществения живот. Може обаче вече да се забележи раздвижване и да се предполага, как ще се разместят пластовете с навлизането на Интернет в живота на всички хора. Печатните медии изискват по-задълбочен поглед към даден проблем или ситуация, в зависимост от характера на изданието могат да публикуват снимки и други илюстрации. Периодиката им е различна – от ежедневници, седмичници, месечни издания, до такива, които излизат един, три или четири пъти годишно. Съществуването на специализираните издания – тези, които отразяват събитията и проблемите в една точно определена сфера от социалния живот (икономика, образование, хранителна промишленост, текстил и мода, здравеопазване, информационни технологии и т.н.), дава възможност за концентриране вниманието на специалистите в една област. Бурното развитие на информационните технологии превърна традиционната медийна индустрия в мултимедийна. Тя произвежда не само новини или мнения, но и вестници, филми, музика, касети, спектакли и т.н, които са част от субкултурата в световен мащаб. В исторически план печатните медии индустриализират писмената комуникация, радиото превръща устната комуникация в планетарна . Телевизията обединява звук и образ и така комуникацията става вездесъща, с огромни последици за хората и институциите. Модерната мултимедия (която използува активно и телевизията) информира само за събития и факти, за които си струва, тя може да раздроби пространството и времето на събитията, показва света като шоу. Резултатът е, че аудиторията престава да бъде участник в събитията и все по-малко се възприема като фактор за тяхното предизвикване или развитие. Публиката се превръща в зрител, т.е. е в пасивна позиция. От изброените медии силни позиции има телевизията. За младите хора телевизията, успоредно с интернет, се превръща в основен източник на информация. Макар телевизията да е възприемана като възможно най-добрия канал за комуникация, е необходимо чрез допълнителни изследвания да бъдат определени най-подходящите комуникационни канали за специфичните послания, които организацията иска да отправя. Трябва да се направи преглед на най-подходящите ТВ и радио канали и програми, печатни медии, профил на аудиторията им от гледна точка на брой и демографски характеристики. На базата на тези данни може да се направи медийна стратегия, която ще вземе под внимание специфичните целеви публики. Могат да бъдат направени подходящи издания и в консултации с редакторите им да се изготви определен брой статии, които първоначално да привлекат специфичния интерес на читателите. Изтегляне 47.24 Kb. Сподели с приятели:
|