а/ Противоречие между Индивид и Индивидуалност Индивидът има чисто биологично предназначение – за продължи лода чрез предаване на гените си на следващото поколение. Това, което най-много биологията му „позволява” са изменения за по-добро приспособяване и оцеляване.
Но за човешкото общество това не е достатъчно, защото културата и цивилизацията не зависят толкова от броя на индивидите, а от индивидуалностите. Много отделни индивиди / Аристотел, Платон, Кант, Бетовен, не са оставили потомство, но за развитието на човечеството са направили несравнимо повече от милиони техни съвременници, които са се размножили.
„Хиляди професори по физика не правят един Айнщайн”
Противоречието е заложено във факта, че голямото богатство на Ин-ста трябва да съществува като единичен обект подформата на И.
Другото противоречие е в това, че индивидът се приспособява лесно и дори идентифицира с една определена роля, с която идентифицира и Индивидуалността си.
За разлика от животинската И-ст, човешката, не само е по-развита, но придобива и Субективен смисъл. Отделният човек може да страда, да се бунтува, да се бори за нейното опазване. Това става чрез появата на самосъзнанието , което ние определяме най-общо като АЗ.
