Тема индивид, индивидуалност, личност /философско –антропологически аспекти
ТЕМА 2. ПСИХОЛОГИЧЕСКА ЛИЧНОСТ
Изтегляне 226.62 Kb.
|
Свързани:
изпитна задача ПО
- Навигация на страницата:
- Личността в общопсихологически аспект
- Индивидът става личност, когато бъде признат!
| ТЕМА 2.
ПСИХОЛОГИЧЕСКА ЛИЧНОСТ 1.Многослойната структура на човека Връзката И, Ин., Л е структура на човека, а не на личността. Те присъстват в органическата цялост на всеки човек. Най-горен слой е маската, която скрива или спасява истинската личност, Действителна социална личност ( роли, жизнено дело) Индивидуалност – биосоциално образувание, наследственост+индивидуална биография, Индивидуалността е подценена категория в съвременната психология. Класиците на психологията са се позовавали специално на нея за обяснение на личностното реагиране в конкретни ситуации. Най-изявен привърженик на обяснителната сила на индивидуалността бил Уилям Щерн (1871–1938) в неговата „критическа персонология“. Още през 1900 г. Щерн обявил „индивидуалността за проблем на 20 век“. Според него индивидуалността създава собствен свят чрез продуктивно саморазвитие. Централно понятие на индивидуалността е целеустремеността, която постига единство в многообразието на индивидуалността (Lamiell, 2003/Б. Минчев/ Човешки индивид – природен +социален феномен, Природен индивид – „двуного без пера” Платон, с потенциални възможности да стане човек. 2. Личността в общопсихологически аспект В психологията въпросът за Л-та се поставя за пръв път от З.Фройд във връзка с необходимостта да се обоснове нейната структура според психоанализата / То, Аз, СвръхАз/. Но за повече от 100 г. психологията си е останала „фрагментарно поле” с множество теории. Големите теории игнорират въпроса ЗАЩО е необходимо такова психическо образувание като Л.? МОЕ: В изследователски план не ли достатъчно за психологията да изследва богатството на Ин-ста за да може диференциалната да се съсредоточи в различията, които се проявяват тъкмо там? Още повече, че на англ. eз. Personality означава и личност и индивидуалност. Но ако отговорът е „да” – къде остава връзката на Индивидуалността с обществото, реализирана с ролите? Да не забравяме, че Л-та е утрърждаване на чов. индивид като културен субект. Б.Минчев. Личността е психологическа система за замисляне, изпълнение и утвърждаване на жизнено дело в дадена човешка общност. Индивидът става личност, когато бъде признат! Тук психологът очевидно се приближава към казаното философско-антропологическо определение, а именно, че социалната реализация превръща И /И-ста/ в личност. Традиционните методики /тестове/ изследват И-ста и по такъв начин Л-та се подменя с индивидуалните особености на това ниво /пласт/. За Л-та трябва да се включат и биографични данни. За това животоописания художествени на Ст. Цвайг, Ър.Стоун, Анри Троая на велики личности дават много повече представа тъкмо за личността им.. Но биографии имат и обикновените хора и те са личности, които психологията трябва да изучава. Впрочем пропуснах да спомена, че има специална наука за човешката личност – персонология. Терминът е предложен от Хенри Мъри 1938г /американски психолог, създал ТАТ. Тази наука трябвало да създаде основа за по-добро разбиране на човешката индивидуалност чрез използване на различни изследователски методи – интервю, тестиране, наблюдение, измерване на физиологични реакции, анализ на документи. Тя е замислена като надтеоретична по отношение на теориите за Л-та. Обръща внимание на нормалното проявление /различие/, а не толкова на отклоняващото се. Макар, че и то като причинено от псих.р-во е интересно. Шизофреникът също е личност, докато не се е разпаднала. Персонологията се утвърждава, защото акцентира върху индивидуалните различия. Макар, че персонолозите признават, че в човешкото поведение има сходства, се опитват да обяснят как и защо хората се отличават един от друг. /диференциална психология?!?/ Persona /lat./ - маска на актьорите в древногръцкия театър. Още тук се появява идеята, че в понятието Л се включва повърхностен социален образ, който индивидуалността приема. В психологията има различни виждания за личност. Ето някои: - Л. е съчетание на най-ярките /проявени/ черти /диспозиции/ на личността примерно общителна, весела и пр. Г.Олпорт - Л-та е динамична организация на псохо физиологичните системи, които определят поведението и мисленето. Към подобно мнение се придържат, Айзенк и Кетъл – диспозиционната теория. - Дж.Мийд и И. Кон – ролите - Дж.Кели – Л-та е ситуационно свойство на човека. В колкото ситуации се оказва, толкова са и личностите му. Тук умишлено пропускам въпросът за ситуациите, но трябва да се има предвид и участието на човек в създаването им. - А.Бандура – Л-та обединява И-ст, поведение и ситуация. Важен елемент в псих. Личност е Аза. Неговото присъствие е представено в различните теории като част от структурата ( Фройд –Аз, То, СвръхАз, Адлер – творческо Аз, Олпорт- проприум, Юнг – Его, Роджърс Аз концепция) Аз-ът няма съдържателна, а само функционална страна! Осъзнатият Аз е късен онтогенетичен феномен. В първите 2 г. действа несъзнателно. Щом детето каже „Аз сам” – Азът вече е тръгнал по самостоятелен път. Започва да напластява слоеве и да повишава самостоятелната си активност. Б.М.: Личност – Азът на Индивида като автор на жизнено дело. Л.та е повече културологично, отколкото психологическа реалност. Личност се става в процеса на реализация на жизненото дело, в който Азът мобилизира природната си индивидуалност, създава компетентност, ценностна система, изпълнява роли и ги превръща в постъпки и дела, прадначначени за една заинтересована публика. От тук и въпроса: Кое изследваме Л-та или А-за ѝ?? Изтегляне 226.62 Kb. Сподели с приятели:
|