б/ Противоречие между индивид и личност Тъй като Л-та е отпечатък на И-ста върху една или друга страна на соц. действителност , то при всички случаи, където Л-та срещне бариери се явява противоречие м/у И и неосъществената Ин-ст. И има животинско начало /инстинкт/ и е принуден да се приспособява за да оцелее.
Л-та, определена в жизненото дело е социално образование /идеално/. Тя неще нито да яде, нито да пие, нито да се размножава за да съществува. Веднъж възникнала, станала социален факт, тя може да съществува и без И-да. Това противоречие най-ясно се проявява в екстремални ситуации. Напр: разстрел или предателство. Когато Л-та побеждава индивида литературно се нарича себеотрициние. Повечето самоубийства /не болестни/ са тъкмо това победа на Л-та над И./Сократ/. Но това става не само в екстремални ситуации. В ежедневието Л-та „тероризира” И, като го лишава от храна /диетите/. Ограничава половия му нагон. Това не при всички хора е лесно /Фройд и неврозите/.
Това противоречие се проявява в психическия пласт на човека, където се пресича биологичното и социалното начало.
Има два вида смърт. – биологическа /на индивида/ и социална /на личността/ Човек има 2 раждания и 2 смърти. И –умира, но Л-та му в зависимост от жизненото дело остава да живее още известно време или вечно за великите личности.
