Тема. Новият валутен ред? Идеи за реформи в мвс в края на 20 в

Преобразуването на МВС започва тогава, когато кризите придобиват невероятен размер, което се случва при крака на всички валутни системи. Подобни сюжети се развиват и при Бретън Уудската система, след това дълговата криза от 80-те години на 20 в., сътресенията в страните от социалистическия лагер през 90-те години и пр.

Преобразуването на МВС в края на 20 в. има същите цели, каквито са поставени години наред – развитие на търговията и инвестициите, съдействие за икономически растеж, достигане на по-добро разпределение на доходите, поддържане на световна стабилност. Основните задачи и пред тогава поставеният проблем за реформа остава разделянето на бремето на макроикономическата адаптация. През 1999 година МВФ провежда конференция под надслов „Ключови въпроси за реформа на международната валутна и финансова система”.

Тогавашната реформа, въпреки повтарящите се проблеми десетилетия наред, има редица особености.

Честотата на валутните кризи се увеличава над два пъти. Първо под влияние на енергийната криза през 70-те, после дълговите кризи от 80-те. Различията идват вече не само от причината, но и от страните. докато първите кризи произтичат от развитите промишлено държави, то в края на 20-ти век кризите идват от развиващите се страни и високата им задлъжнялост.

Въпреки по-малкият брой кризи, техният характер се задълбочава, стават все по сложни и непредсказуеми по природа и поради това защитата срещу тях не е ефективна.

За разрешение на тези проблеми в края на 20 век, са предложени цяла поредица от проекти: от въвеждане на единна парична единица за целия свят, до пълна изолация на страни от външния свят. Но в края на 2001 година остават три най-реални варианта: световен кредитор от последна инстанция, контрол над движението на капиталите и преразглеждане на кредитната практика.

Естествено е за кредитор от последна инстанция да бъде предложен МВФ. Предложенията, които се оформят тогава са преосмисляне на функциите на МВФ и ориентиране на дейността му към:

-краткосрочно кредитиране в кризисни ситуации

-в случай на предоставяне на кредити лихвените проценти да бъдат по-високи от пазарните, за да може към фонда страните да се обръщат само в краен случай

-кредитите трябва да имат ясно определен приоритетен характер с право на придобиване на активи на длъжника;

-развиващите се страни трябва да отговарят сами за себе си и преди да се обърнат към фонда, да осигурят необходимата капитализация на банковата си система, да либерализират финансовите си пазари, да отстранят корупцията и да балансират данъчно-бюджетната си политика;

-общата икономическа политика и данъчно-бюджетната политика, в частност, трябва да бъдат съгласувани с МВФ.

Причините, поради които се отправя подобно предложение за кардинално преосмисляне на целите и задачите на МВФ е това, че помощите от МВФ пораждат очаквания на ново кредитиране и провокира спекулативна игра на пазарите. Предложеният вариант е т.нар. план Мерцел.

Освен това допълнително предложение е и реформиране на дейността на Световната банка, като се препоръчва снижаване на заемите, а тези, които се дават да се ориентират само за структурни реформи и ликвидиране на групи с нечисти интереси, действащи с банките.

Планът на Мерцел е отхвърлен, но председателят на МВФ тогава – Хорст Келер заявява, че „МВФ няма да кредитира в подобни размери, както дотогава”.

Второто предложение за реформа е регулиране на движението на капитала. Това предложение се ражда от факта, че подобни кризи предизвикват и мащабни валутни спекулации. Едно от най-ранните предложения за контрол върху движението на капитала е направено от Дж.Тобин през 1978 г., който в проекта си за международна валутна реформа за снижаване на излишната ефективност на финансовите пазари, предлага да се въведе общ прогресивен данък върху валутните операции. Подкрепа на идеята на Тобин има от страна на двама други учени Дорнбуш и Самърс (финансов министър на САЩ), които след фондовия крах от 1987 година стават привърженици на идеята за косвен данък за снижаване на волатилността на пазарите на ценни книжа. Разбира се, подобна идея не е осъществима в световен мащаб, тъй като трябва да действа при всички страни, а няма законодателство, което да ограничи подобен род спекулации.

Друг популярен вариант за контрол върху движението на капитала са множествените валутни курсове. Дорнбуш и Франкел предлагат да се ограничи движението на капитала с помощта на двойни валутни курсове. По-малко гъвкавите ще бъдат приемани за търговски операции, а по-гъвкавите – за финансови операции по сметки за движение на капитала. И този вариант е отхвърлен.

Решението, което остава валидно е от страна на МВФ, който се оттегля от проекти с глобални и универсални схеми и се обръща към по-малки схеми и проекти в конкретни страни. От 1998 година МВФ започва да одобрява пазарните форми на контрол на движението на капиталите.

Последният момент от реформата се свързва с предложението за координиране на кредиторите, което се състои въвеждане на международни облигации (уговорки за колективни действия), които следва да облекчат преструктурирането и да снижат напрежението в МВС. Практиката показва, че това започва да се приема първо със страна като Пакистан, после Украйна, Еквадор, Румъния.

Това довежда и до промяна и в друг аспект – създаване на принцип за съпоставимост на отношенията между всички кредитори по всички типове финансови инструменти. Този принцип предполага равно разпределяне на загубите в резултат на преструктуриране на външна задлъжнялост. Такъв подход е приет в практиката на Великобритания. Настоящата практика на Парижкия клуб е именно такава – отговорността за неудачно финансиране се разпределя между всички – банки кредитори, държави, частни инвеститори.

Идеята за реформиране на МВФ пропада по всички предложени параметри откъм тоталната реформация. Страхът от новостите, липсата на възможност за координиране, оставят нещата такива, каквито бяха, до появата и значимостта на новите големи в световната икономика – бързорастящите икономики и страните вече от формированието БРИК(С).

Търсенията на БРИКС продължават и днес. На поредния икономически форум в Астана (Казахстан) през април 2011 бяха повдигнати въпроси относно реформите в МВФ и международната валутна система. И не само там. Политически срещи между ръководители на страни, срещи на ШОС, срещи на страните от Евроазиатската икономическа общност, срещи на върха на БРИКС, срещи на Г20 и пр.

Терминът-акроним БРИК е предложен от Голдман Сакс през 2001 година в документа Building Better Global Economic BRICs, Global Economics Paper, № 66. Авторството на термина се приписва на Джим О`Нийл, който ръководи по това време отдела за глобални икономически изследвания. През 2003 година Голдман Сакс публикува мащабен документ «Dreaming With BRICs: The Path to 2050», «Global Economics Paper», № 99, с автори Уилсън и Пурушотхаман. Основният смисъл на изследването се свежда то предсказанието за загубата на лидерството на Г: до 2050 г. Документът представя концепцията, съгласно която икономиките или пазарите на страните от БРИК при запазващи се темпове на ръст ще започнат да играят все по-важна роля в глобалната икономика. В това формирование влизат страни с възможности за бърз растеж и достигане на значими абсолютни величини на макроикономически показатели. Разбира се, основно потвърждение за това е БВП на тези страни (ръст и дял на БВП от световното производство).

Това обаче, че известна инвестиционна банка формира акроним, не означава нищо, ако самите страни не желаят да си сътрудничат и именно желанието за сътрудничество прави значимо влиянието им върху световната финансова система, в частност и върху международната валутна система и хегемонията на долара, еврото и другите най-предпочитани валути (йена, британски паунд, швейцарски франк, канадски долар).

Развитите страни не обръщат внимание на това формирование. През май 2008, се провежда първата среща между външните министри на Бразилия, Русия, Индия и Китай в руския град Екатеринбург. Тогава събитието не привлича вниманието на световните медии. На 16 юни 2009, отново в Екатеринбург, се провежда първата среща на държавните глави на страните от БРИК: Луис Игнасио Лула да Силва, Дмитрий Медведев, Манмохан Синг и Ху Цзинтао. Големите световни медии (още по-малко пък българските) отново не придават особено значение на тези две срещи.

Какво поражда обаче възможността за обединението на тези страни и съществени ли са различията помежду им?

Китай е социалистическа държава с еднопартийно управление и смесена командно-планова/пазарна икономическа система. Успешният икономически, социален и технологичен възход на Китай го изведе на позиции със сериозни геополитически и  геоикономически амбиции и претенции.

Русия е държава с прекомерна държавна централизация. Икономическият и модел варира в отделните периоди на прехода (от либерална инвазия, довела до създаването на свръхмощна антинационална олигархия, до натурална стокова размяна между регионите и стопанските субекти). Така се стигна до изключително висока степен на олигархично управление, през едни етапи, и прекомерна държавна интервенция (регулация), в други периоди, в условия на развиваща се пазарна икономика.

Индия е пазарна икономика, с прекомерно сложен и противоречащ политически и партиен живот. Потенциалът с който разполага, особено като пазар и човешки ресурси, я мотивира да търси по-значима изява в регионален и глобален мащаб. През последните години Индия се възползва от политиката на изнасяне на производства от западните страни (най-вече от САЩ) на нейна територия и разви не само мащабни конвенционални производства в реалния сектор, но и продукти и услуги от високотехнологичния спектър.

Бразилия е с развит политически плурализъм и функционираща класическа пазарна икономика, но с не особено добър държавен и корпоративен мениджмънт на наличните значителни ресурси от всякакъв вид. Зависима е от външни пазарни сили, въпреки добрата си ресурсна осигуреност.

Общото между страните е следното. Първо, по икономически показатели и стопански потенциал, и четирите държави спадат към бързо развиващите се икономики, което е важен обединителен мотив. Второ, поотделно и общо, разполагат с най-важните и основни природни и икономически ресурси на планетата. Трето, обединява ги също амбицията и реалистичната цел да се измъкнат от доминацията на досегашните подреждания в световния икономически ред и да се изявяват занапред с много по-голямо самочувствие като субекти в глобалния свят.

В географски и геоикономически аспект, между държавите от БРИК съществуват по-съществени различия. Бразилия е част от Американската геоикономическа зона и цел на САЩ за разширяване на НАФТА. Русия и Китай са идеолозите на  формирането на евразийското пространство. В геополитически аспект, Русия,  Китай и Индия са световни ядрени държави, разполагащи и с мощни конвенционални военни сили. В Латинска Америка, Бразилия е с амбиции за водеща роля, при естествената „конкуренция” на други големи държави от континента (Мексико, Венецуела) и, особено, на САЩ. С нарастването на икономическата и мощ се засилват регионални и глобални геополитически амбиции на Индия.

Формированието БРИК излиза наяве на фона на няколко променящи се фактора – липса вече на фактора национално равнище, а излизането на преден план на регионално и глобално равнище. Чисто политическите, военни и кратополитически аспекти на сигурността вече са само едната компонента на националната сигурност на страните.

Вече сигурността се разглежда и на следните нива:

- глобалната финансова несигурност (респективно сигурност);

- продоволствената сигурност на формата БРИК и технологичната сигурност, свързана с развитието на ядрената енергетика и новите технологии в страните от групата;

- глобалната екологична сигурност, преди всичко в аспекта на глобалното затопляне;

- енергийната сигурност.

Именно и това са основните сфери на сътрудничество между тези страни. По отношение на глобалната финансова сигурност, според страните от БРИК, вариантите в този посока са: други валути също да получат статут на световни резервни валути (юан, рубла), като за целта първоначално следва да се засили ролята им като регионални валути, трансформирането на Специалните права на тираж (СПТ) като световна валута, или пък създаване на принципно нови СПТ.

По отношение на продоволствената и технологичната сигурност, страните от БРИК считат, че нелоялната политика на СТО и дотирането на аграрното производство в ЕС и САЩ и субсидирането на селскостопанския им износ, създава много сериозни проблеми на всички останали страни, разчитащи на селскостопанското производство. Затова продоволствената сигурност на БРИК е обект на сериозен диалог и вземане на общи решения. Като например решението за изграждане на обща предупредителна информационна система за анализ на продоволствената сигурност на страните от БРИК, за размяна на предварителна информация за очаквани спекулативни атаки на стоковите и фондови борси и валутни пазари и за обмен на високи технологии в областта на селското стопанство.

В обхвата на глобалната екологична сигурност, преди всичко в аспекта на глобалното затопляне, координацията се осъществява и по въпросите на борбата за предотвратяване на климатичните промени.

Енергийната сигурност сякаш остава встрани, тъй като БРИК произвеждат достатъчно собствена енергия (петрол, газ, биогорива).

На 12 ноември 2010 г. на срещата на върха на Г-20 в Сеул, ЮАР изразява желание да се присъедини към БРИК. На 24 декември 2010 г. ЮАР получава официална покана да бъде пълноправен член на БРИК /БРИКС/. На 14 Април 2011 г. във китайския курорт Саня На остров Хайнан се провежда среща на БРИК , на която Южна Африка е приета за пълноправен член - групата вече се нарича БРИКС .

Макроикономическото състояние на страните от БРИКС като предпоставка за икономическо лидерство

Днес, страните от БРИКС произвеждат 18% от световния БВП. В тях живее 40% от населението на света, акумулират се 40% от златновалутните резерви и се реализира 45% от глобалната търговия. Икономиката на БРИКС надвишава показателите на икономиката на Еврозоната. По данни на МВФ към края на 2010 г. БВП на БРИКС съставлява 12,7 трилиона щатски долара срещу 12,2 трилиона щатски долара за Еврозоната. По прогнози на МВФ, през 2012 година, БРИКС ще достигне и надмине икономиката на САЩ, съответно с прогнозни данни – БВП за БРИКС 15,91 трилиона щатски долара срещу 15,88 трилиона щатски долара за САЩ.

Среща на върха на БРИКС през април 2009 г. поставя въпроса са реформиране на международната валутна система, основана на американската валута. На срещата през април 2009 г. се предлагат 5 варианта за оздравяване на световната финансова система.

На срещите на върха, страните от БРИКС постигат договореност по три основни проблема на глобалното икономическо развитие, първият от които е именно промяната на световната валутна система.

Извън и заедно с препоръките по време на кризата, основните искания на страните от БРИКС, са:

Първо, стриктно регулиране и надзор на финансовите пазари в целия свят.

Второ, планомерно и поетапно излизане от световния валутен режим, в който ролята на основна резервна валута играе американският долар.

Трето, преструктуриране на Международния валутен фонд (МВФ) и усилване ролята на специалните права на тираж (SDR), като преходна квази валута.

Четвърто, създаване на нова световна резервна валута, която, в перспектива, да се базира на „кошница”, включваща природни суровини и валути.

Освен това, държавите от БРИКС постигат значителна степен на съгласие и по отношение стимулирането на реалната икономика, укрепването на вътрешните пазари и инвестициите в инфраструктурни проекти. Същото се отнася и за търговските и валутните отношения във формата на БРИК, както и в отношенията между тези държави и трети страни. Това ще стане с помощта на плановете за разширяване на търговията и ускорено въвеждане на транзакции във валути на държавите от БРИКС.

Страните от БРИКС все още не разполагат със собствена валута. Една от причините е географската им отдалеченост и невъзможността за формиране на валутна зона. Ако това беше възможно, то щеше да съществува проект за официално представена подобна валута. Друг е въпросът, че такава може да бъде създадена и безналична, но тя не би могла да изпълнява ролята на резервна, тъй като няма да има институт, подобно на МВФ, който да стои зад нея.

В случая, страните от БРИКС излизат с две възможни предложения за нова резервна валута, която да преразпредели силите в международната валутна система, пряко свързано с тяхното участие в БВП, Световната търговия и международните валутни резерви.

1.Подкрепата на СПТ от страна на БРИКС е първият вариант. Вторият е 2.създаване на нов мултивалутен ред, като в качеството на резервна валута в света ще навлезе и китайския юан.

Реформирането, което искат страните от БРИКС започна с промяна на гласовете в МВФ. Това обаче не е достатъчно за икономическата мощ на страните, притежаващи 18% от БВП на света и над 40% от международните валутни резерви. Идеята на страните за валутна стабилност от една страна е подкрепата на СПТ като резервна валута, но само при участието на китайския юан в кошницата от валути, формиращи стойността на СПТ. Днес в състава на валутната кошница влизат четири валути – долар, евро, японска йена и британски паунд. Но данните показват, че съществуващото формирование на БРИКС (дори в стария вариант БРИК) формира 18% от БВП на света.

Съществуват няколко ПРЕЧКИ обаче, които пречат на някоя от валутите на страните в БРИКС да бъдат приети като пета валута при формиране на стойността на СПТ.

- статусът на валутата да е свободно използваема, което не е задължително да е свободноконвертируема. В този случай най-близка се оказва валутата на Китай. Съгласно изискванията на МВФ в кошницата трябва да се включат валути на страни емитенти, притежаващи най-висок темп на ръст на износа в последните 5 години. Китай отдавна отговаря на условието за лидерство в износа.

Следващото преразглеждане на формирането на СПТ ще бъде през 2015 година.

От всички валути на членовете на БРИКС, китайският юан би могъл да попълни кошницата, но има един основен противник – САЩ. КРИТИКИТЕ НА САЩ СА В СЛЕДНИТЕ НАСОКИ:

-бавното укрепване на юана, с цел стимулиране на износа, което влияе негативно върху останалия свят

-изключително острото контролиране на банковия и финансов сектор в страната от страна на ЦБК. Непазарната регулация на притока и изтичането на капитали дава възможност за манипулиране на курса на националната валута. При условие, че тези проблеми бъдат отстранени, Китай ще заеме реална позиция и ще може да се оцени неговия реален ръст и стабилност на валутата.

-Делът на юана в международните разчети е 0,9%, на долара 84,9%, на еврото 39,1%, на йената -19%, на британския паунд – 12,9%.

-Китайският юан не е свободноконвертируема валута, нито свободноизползваема.

Анализът на действията на китайските власти показва, че в действителност Китай се придържа към подобен план.

• 
  Китай започва да стимулира търговските разчети с междусъседни страни в национална валута. За компании, внасящи стоки от Китай, това позволява да се снижат разходите от конвертиране на валутите и застраховане на валутните рискове.
  
• 
  В края на 2008 година правителството сключва суапови контракти със съседните страни, продавайки им юани (сделки с Южна Корея, ХонКонг, Малайзия и Беларус).
  
• 
  Пред пролетта на 2009 година се обнародва схема, която позволява да се провеждат разчети с юани в международната търговия.
  
• 
  Стимулира се пазара в деноминирани в юани ценни книжа, които са достъпни за покупка и от чужденци.
  
• 
  през септември 2010 година се въвеждат със закон данъчни отстъпки за компании, които водят разчетите си с чуждестранни партньори в юани.
  
• 
  Поредната стъпка в популяризирането на юана е използването му в търговията с основните валути на света посредством China Foreign Exchange Trade System (CFETS). Посредством тази система се търтуват валутни двойки с долара, еврото, британския паунд, йената, хонконгския долар и малайзиския рингит, а отскоро се търгува и двойката рубла-юан. През юли 2010 година започват операции по търговия с юани извън Китай, а през декември обемът им достига 400 млн.долара.