Определянето на равновесния доход чрез подхода спестяване-инвестиции също може да се представи графично и аналитично.
Графично представяне. Подходът спестяване-инвестиции е представен графично на фиг.9.2. На хоризонталната ос е доходът, а на вертикалната - спестяването и планираните инвестиции.
Фиг.9.2. Равновесие в икономиката: подход спестяване - инвестиции
Изясняването на макроикономическото равновесие чрез подхода спестяване –инвестиции налага сравнение с класическото разбиране за ролята на класическия пазар. Преди всичко трябва да се откроят две съществени различия между двете теории.
Първото и най-същественото отличие е посоката на причинно-следствената връзка. В кейнсианския модел съвкупните разходи определят дохода, докато в класическия модел е обратно – водещ е доходът.
Втората съществена разлика е, че класиците вярват, че спестяванията при пълна заетост винаги са равни на инвестициите заради гъвкавия лихвен процент. Кейнс обаче приема възможността за тяхното несъвпадение.
Аргументацията му е следната. Спестяванията и инвестициите се извършват от различни групи, които се ръководят от различни мотиви. Поради това няма гаранции, че ако икономиката е на потенциалното си равнище (У*), планираните инвестиции ще бъдат равни на спестяванията при пълна заетост. Такъв е случаят в т. F на фиг.9.2., където спестяването при пълна заетост е по-голямо от планираните инвестиции. Резултатът от това несъответствие ще бъде намаляване на производството, увеличаване на безработицата и движение към равновесие на икономиката в т.Е, където планираните инвестиции са равни на спестяванията. Но това се случва при доход под потенциалния. За равнища на дохода по-малки
от Y0 планираните инвестиции ще бъдат по-големи от спестяванията, в икономиката ще се появи свръхтърсене и за да настъпи равновесие доходът ще започне да се повишава до Y0 и посстигане на равновесие в т.Е, отново под потенциалния БВП.
Сподели с приятели: |
