Вътрешното представяне на класа е съвсем просто – масив от символи. Можем да избегнем използването на класа, като декларираме променлива от тип char[] и запълним елементите на масива символ по символ. Недостатъците на това обаче са няколко:
1. Запълването на масива става символ по символ, а не наведнъж.
2. Трябва да знаем колко дълъг ще е текстът, за да сме наясно дали ще се побере в заделеното място за масива.
3. Обработката на текстовото съдържание става ръчно.
Стринговете и масиви от символи Стринговете много приличат на масиви от символи (char[]), но за разлика от тях не могат да се променят. Подобно на масивите те имат свойство Length, което връща дължината на низа, и позволяват достъп по индекс. Индексирането, както и при масивите, става по индекси от 0 до Length-1.
Декларацията на символен низ представлява декларация на променлива от тип string.
За да може да обработваме декларираната стрингова променлива, трябва да я създадем и инициализираме. Създаването на променлива на клас (познато още като инстанциране) е процес, свързан със заделянето на област от динамичната памет. Преди да зададем конкретна стойност на символния низ, стойността му е null. Това може да бъде объркващо за начинаещия програмист: неинициализираните променливи от типа string не съдържат празни стойности, а специалната стойност null – и опитът за манипулация на такъв стринг ще генерира грешка (изключение за достъп до липсваща стойност NullReferenceException)!
Можем да инициализираме променливи по 3 начина:
1. Чрез задаване на низов литерал.
2. Чрез присвояване стойността от друг символен низ.
3. Чрез предаване стойността на операция, връщаща символен низ.
