Инициализация на двумерен масив
Инициализацията на многомерни масиви е аналогична на инициализацията на едномерните. Стойностите на елементите могат да се изброяват непосредствено след декларацията:
int[,] matrix =
{
{1, 2, 3, 4}, // row 0 values
{5, 6, 7, 8}, // row 1 values
};
// The matrix size is 2 x 4 (2 rows, 4 cols)
В горния пример инициализираме двумерен масив с цели числа с 2 реда и 4 колони. Във външните фигурни скоби се поставят елементите от първата размерност, т.е. редовете на двумерната матрица. Всеки ред представлява едномерен масив, който се инициализира по познат за нас начин.
Достъп до елементите на многомерен масив
Матриците имат две размерности и съответно всеки техен елемент се достъпва с помощта на два индекса – един за редовете и един за колоните. Многомерните масиви имат различен индекс за всяка размерност.
clip_image021
Всяка размерност в многомерен масив започва от индекс нула.
Дължина на многомерен масив
Всяка размерност на многомерен масив има собствена дължина, която е достъпна по време на изпълнение на програмата. Нека разгледаме следния пример за двумерен масив:
int[,] matrix =
{
{1, 2, 3, 4},
{5, 6, 7, 8},
};
Речници и хеш-таблици.
Реализацията с хеш-таблица има важното предимство, че времето за достъп до стойност от речника, при правилно използване, теоретично не зависи от броя на елементите в него.
За сравнение да вземем списък с елементи, които са подредени в случаен ред. Искаме да проверим дали даден елемент се намира в него. В най-лошия случай, трябва да проверим всеки един елемент от него, за да дадем категоричен отговор на въпроса "съдържа ли списъкът елемента или не". Очевидно е, че броят на тези сравнения зависи (линейно) от броят на елементите в списъка.
При хеш-таблиците, ако разполагаме с ключ, броят сравнения, които трябва да извършим, за да установим има ли стойност с такъв ключ, е константен и не зависи от броя на елементите в нея. Как точно се постига такава ефективност ще разгледаме в детайли по-долу.
Когато реализациите на някои структури от данни ни дават време за достъп до елементите й, независещ от броя на елементите в нея, се казва, че те притежават свойството random access (свободен достъп). Такова свойство обикновено се наблюдава при реализации на абстрактни структури от данни с хеш-таблици и масиви.
Сподели с приятели: |
