Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката
Дял втори История на българското образование
Изтегляне 439.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Връзка с другите науки, източници, кратък исторически обзор на трудовете по История на българското образование.
| Дял втори
История на българското образование Тема първа: Методологически увод в Историята на българското образование Предмет и задачи на Историята на българското образование. Историята на българското образование е педагогическа наука, чийто предмет е зараждането и развитието на възпитателната практика, училищното дело и педагогическите идеи от създаването на българската държава до наши дни. Именно специфичните въпроси, които тя разглежда я правят не историческа, а педагогическа наука. Обикновено се изучава заедно с История на педагогиката, тъй като реално тя може да се определи като българската история на педагогиката, макар и с друго име. Както всяка наука за миналото тя е необходима на съвремието заради опита, който предлага в практическо и идейно отношение, ценен за днешния човек. Задачите, които има тя са аналогични на задачите на историята на педагогиката: А. Да се разкрият закономерностите в развитието на възпитанието и образованието в България от създаването и до наши дни. Б. Да се оценят критически педагогическите идеи от миналото и да се използват за нуждите на съвременното образование. Връзка с другите науки, източници, кратък исторически обзор на трудовете по История на българското образование. Връзката с другите науки трябва да се търси съобразно особеностите на Историята на българското образование като педагогическа наука занимаваща се с миналото и нейния предмет. Свързана е с всички науки, които носят информация за него -историята, етнографията, литературата, историята на българската философия, историята на литературата, педагогиката. Източниците на Историята на българското образование са всички онези писмени и материални документи на миналото, които имат връзка с възпитанието и училището. Историята на обарзованието ни започва да се обобщава, съхранява, записва най-напред като история на отделни училища, биография на отделни учители, съхранява се чрез спомените за изминалото време на наши видни обществени дейци. Немалко допринася и създадения в последните предосвобожденски десетилетия обществен печат. Ето защо, тези първи писмени свидетелства за едно или друго значимо, културно и просветно събитие са първите стъпки към събирането и обобщаването на българската просветна история. Историците на образованието са на мнение, че първенството в това отношение се пада на известния благодетел на габровското училище – Васил Априлов. През 1841 г. т.е. няколко години след откриване на първото обществено, новобългарско, начално училище в Габрово, В.Априлов написва историята на това училище, която разказва за новия етап, в който просветното ни дело навлиза. И пак за габровското училище – гордостта на българина през Възраждането - пише и П. Р. Славейков през 1866 г. Заслугата за създаването на Историята на българското образование, чрез първото систематизирано издание е на Никола Ив. Ванков. През 1903 г. той написва „История на учебното дело в България от край време до освобождението“ и я нарича „очерк”. Три години по-късно, през 1906 г. разширява и допълва първото издание с информация за развитието на българското училище и първите просветни закони от Освобождението до края на XIX век. С това става по право първият историк на българското образование. Историята на българското училище и просвета въобще през целия XX век занимава научни работници, учителство, историци и педагози в университета и извън него. Те създават свои студии по учебното дело и педагогическите идеи у нас. Едни от тях са принудени професионално да го правят. Други са движени от интересите си към историята и дълга пред потомците. Най-значимите творби предлагат университетските професори – Петър Нойков и Христо Негенцов, доц. Никола Алексиев. Значими изследвания, свързани с Историята на българското просветно и училищно дело, макар и под формата на спомени, автобиографии и други, предлагат Лука Доросиев, Иван Бракалов, Велико Йорданов, Христо Максимов. Всички те са просветни дейци на различни постове, но свързани с миналото на учебното дело житейски и емоционално. Изтегляне 439.5 Kb. Сподели с приятели:
|