Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката Методологичният увод в една наука включва в себе си най - важните въпроси относно характера на една наука – тези за нейния предмет, задачи, източници, връзка с другите науки, периодизация, методи на изследване. На пръв поглед, историята на педагогиката изглежда историческа наука и може да се сгреши в това отношение. Да, при нея става дума за история, но това е история на възпитанието и образованието, като обществена практика. Това е история и на идеите за възпитанието и обучението. Историята показва, че дълги векове всички науки са се намирали в рамките на философията. Тя е разглеждала въпросите за човека и неговото битие, за близката и далечна природа. Затова може да се каже, че историята на педагогиката прилича на философията, която дава основните методи за познания, валидни за всички науки. Затова философията е методология (наука за най-общите методи на познание) на Историята на педагогиката. Още древните философи са знаели, че всичко е диалектически свързано и се променя във времето и в пространството. „Панта рей”, т.е. ”Всичко тече, всичко се променя”, е древната мисъл, която накратко представя човешката история. В Историята на педагогиката е същото - миналото трябва да се познава, защото то непрекъснато се е променяло. Познанието е необходимо на съвремието, за да се спестят грешки и разочарования и да му се помогне с добрия опит и добрите идеи.
1.Предмет на Историята на педагогиката. Историята на педагогиката е педагогическа наука. Нейният предмет е зараждането и развитието на възпитанието като обществено явление, на възпитателните институти и на педагогическите възгледи. Ето защо проблемите на възпитанието и образованието в миналото са част от усилията на историците на педагогиката и предмет на техните изследвания по право, въпреки, че към тях имат особен интерес и историците.