Към прекъсванията с общо предназначение се отнасят и това за вида на дискетата (адрес 00100h5 прекъсване 40h), и хардуерните прекъсвания (IRQ8 - IRQ 15), както и от адрес 00lC0h - прекъсване 70h за часовника за реално време и CMOS RAM.
1.4 Връзката между ROM и RAM памет Паметта само за четене (read-only memory - ROM) е вид памет, която може да съдържа данни постоянно или полупостоянно.
Нарича се само за четене, защото е невъзможно или трудно да се пише в нея. ROM паметта често се нарича енергонезависима (nonvolatile), защото съхранените в нея данни се запазват дори след изключване на захранването. Ето защо ROM паметта е идеална за записване на инструкциите за стартиране на PC-то - т.е. софтуерът, който зарежда системата (BIOS- ът).
Забележете, че ROM и RAM не са противоположни понятия, както си мислят някои хора. На практика ROM паметта е подмножество на системната RAM памет. С други думи, част от адресното пространство на паметта с произволен достъп е заделено за един или повече ROM чипове.
Това се налага, за да може софтуерът за зареждане на системата да е директно достъпен. В противен случай процесорът няма да разполага с никаква програма в паметта, която да изпълни след подаването на захранване.
Например, след като се включи захранването на едно PC, процесорът автоматично скача на адрес FFFF0h и очаква да намери инструкции, които да му кажат какво да прави. Това местоположение е точно 16 байта преди края на адресното
пространство на самия ROM, който съвпада с края на първия мегабайт от адресното пространство на RAM паметта. Чрез поставяне на ROM чип на тези адреси програмата за стартиране на системата ще бъде заредена постоянно и ще бъде налична след всяко включване на захранването.
Обикновено системният ROM започва на адрес E0000h, който е 128 КВ преди края на първия мегабайт или на адрес F0000h, който е 64 КВ преди края на първия мегабайт.
Тъй като BIOS-ът е основната част от кода, съхранен в ROM паметта, ние често наричаме самия чип ROM BIOS. При по-старите PC-та ROM BIOS-ът на дънната платка може да се състои от общо пет или шест чипа, но на повечето PC-та им е необходим само един чип.
ROM
паметта на адаптерните карти, които могат да бъдат видеокарти, SCSI контролери, IDE контролери и мрежови карти за бездискови работни станции, се сканира и чете автоматично от ROM-a на дънната платка в ранния етап на процеса на зареждане - поточно по време на POST процедурата. ROM-ът на дънната платка сканира специална
област от RAM паметта, запазена за ROM-ове на адаптерни карти
(адреси С0000h-DFFFFh), търсейки двойката сигнатурни байтове 55AAh, указващи началото на ROM.
BIOS-ът на дънната платка автоматично изпълнява програмите във всички адаптерни ROM-ове, които намери по време на сканирането. Можете да видите това при повечето системи;
когато включите една система, по време на POST процедурата на екрана се появява текст, който е част от инициализацията на BIOS-а на видеото.