Тема семейството като социален феномен
Семейството - същност и определение
Изтегляне 106 Kb.
|
| 1. 2. Семейството - същност и определение
Семейството заема особено място в живота на всеки човек. В него растем, възпитаваме се, в него усвояваме нравствените норми и ценности. В семейството като във фокус се концентрират и взаимодействат както промените в обществото, така и в отделната личност. В семейството се възпроизвежда биологичният живот и социалните отношения. Много от въпросите на нашия личен живот се решават именно в семеен кръг. Благодарение на особената атмосфера на доверие, доброжелателство, взаимно уважение, които са присъщи на семейството, една част от хората се чувстват защитени именно в него. Интересът към проблемите на брака и семейството е доста стар. Темата за семейството и отношенията в него е обект на изследвания още от древността. С въпросите за неговото определяне, за нуждата от неговото съществуване се занимават философи, политици, специалисти в различни научни направления. Въпросът за определението на семейството никак не е лесен и доста спорен. Отделните автори, занимаващи се с тази проблематика, дават различни определения на семейството, неговата същност, типология и структура. Историческият опит при изучаване на семейството свидетелства за това, че при опит за неговото научно анализиране обикновено се натъкваме на две страни на проблема: фактологична - когато определението фиксира емпирично наблюдаваната картина на разпределение на населението по групи, в основата на които лежат съпружески родствени връзки, и логическа - когато ученият се стреми да обхване със своето определение не цялото многообразие от подобни групи, а да изясни същността на семейството като специфичен социален феномен, притежаващ съвкупност от устойчиви, повтарящи се признаци (А. Харчев, М. Мацковский, 1978, 24). В първия случай под семейство се разбира съвкупността от лица, живеещи съвместно, свързани чрез родство и общ бюджет. В състава на семейството се включват само тези членове, които живеят в него не по-малко от шест месеца, или отсъстват не повече от този срок. Във втория случай семейството се разглежда като група, чието ядро е брачният съюз. В зависимост от количеството на брачните двойки и поколенията, влизащи в семейната група, тя може да има нуклеарен характер (една съпружеска двойка с деца) или се описва като "разширена" (По А.Харчев, М. Мацковский, 1978, 25). В качеството си на непосредствен фактор, спомагащ за образуване на семейството, се явява социалната норма. Тя въплъщава винаги определена съвкупност от обективни обществени потребности, в които намира една от своите прояви на закономерност историческото развитие на обществото. При този извод възникват два проблема, важни за теорията на семейството (Пак там, 26): 1. Ако семейството е резултат от действието на определена социална норма (или съвкупност от социални норми), то може да се разглежда като един от социалните институти. Доколко е правомерен подобен подход? 2. Ако създаването и развитието на семейството е свързано с удовлетворяването на определени обществени потребности, то в какво конкретно се състоят те и как се съотнасят към индивидуалните потребности на съпрузите и другите членове на семейството? Социалният институт се описва като взаимосвързана система от социални роли и норми, създадена и действаща за удовлетворяване на важни обществени потребности и функции. Тези роли и норми, включени в социалния институт, определят съответното и очаквано поведение, ориентирано към удовлетворяване на социалните потребности. За означаване на семейството като специфична съвкупност от хора, в литературата се използват различни изрази - основна социална единица, първична социална ядка (клетка или елементарна частица) на обществото, основно човешко обединение, социална общност. Според Л. Спасовска най-приемливо е разглеждането му като специфична форма на социална общност (Л. Спасовска, 1980, 9). Общността от своя страна е такава устойчива съвкупност от хора, от която зависи съществуването им (Проблемы ..., 1976, 54-55). Какво представлява всъщност семейството? Теорията за развитие на семейството в общ план, т. е. исторически, социален, икономически, психологически и педагогически, се характеризира с множество възгледи на редица автори, представители на съответните научни области. В най-старите определения семейството се разглежда като стопанска единица - хора и имот,които се намират под властта на едно самостоятелно лице. За Харонд това е обединение от хора "които се хранят от една кошница", за Епименид - "които живеят от общи ясли". Аристотел нарича семейството "основна клетка на обществото", което е "общност, възникнала по естествен начин за удовлетворяване на ежедневните нужди " (Аристотел, 1983). В тази общност древните гърци и римляни включват и робите. Първоначалните части на семейството, според Аристотел , са господар и роб, мъж и жена, баща и деца. Отношенията между трите елемента могат да се характеризират така: 1) господарско - отношение между господаря и роба; 2) брачно - отношение между мъжа и жената; 3) родителско - отношение между бащата и децата (Аристотел, 1983). Подобно разглеждане на семейството като стопанска единица продължава да се среща до края на Средновековието. От социална гледна точка, това е съюз на лица, в основата на които лежи брак, родство, осиновяване. Семейството се характеризира с общност на живота на всички негови членове, с единни интереси и грижа един за друг. Известният руски социолог А. Г. Харчев, работещ върху проблема за семейството, го определя като "малка социална група с исторически определена организация, членовете на която са свързани помежду си с брачни или родствени отношения, общност на бита, взаимна морална отговорност и социална необходимост, обусловена от потребностите на обществото от физическо и духовно възпроизводство на населението" (С. Ковалев, 1990, 6). А. Роуз определя семейството като "група взаимно свързани лица, които признават родството помежду си, основано на общ произход, брак или осиновяване" (Х. Гинът, 1988). Според друго определение, обществото е една маса, която изцяло се състои от отделни семейства като негови молекули (Фр. Енгелс, 1971, 72). Семейството е малък свят, който лежи в основата на обществения и държавния живот (Хр. Въргов, 1927, 27). П. Дако определя семейството като двойка - двама души, обединени по силата на волята или на чувството, или по някаква друга причина, която ги кара да действат съгласувано. Истинската двойка, според него, предполага продължителност във времето. Това е първото правило. Истинска двойка не може да съществува в мига (П. Дако, 1999, 257). Семейството се явява една от основните трансмисии на икономическа култура, чийто базисни измерения са: груповата солидарност в трудовите отношения; респектът към семейните икономически успехи; авторитетът на семейството по отношение на материалните и финансовите постижения; отношенията на подчиненост в семейството от гледна точка на йерархията в реализирането на икономическите успехи (К. Стоянова, М. Филева и др., 1997, 11). Очевидно, по отношение на икономиката, семейството е онази базисна единица, която способства за изграждането на трудови навици и усет към конютктурните промени, за формирането на предприемчивост и за преодоляването на рискови ситуации в съответствие с изискванията на съвременното социално-икономическо развитие. От психологична гледна точка семейството е социална институция, основана върху сексуалността и майчинските и бащинските чувства, чиято форма варира в зависимост от културите. Основната функция на семейството се състои в осигуряването на сигурност на своите членове, а така също и възпитание на децата. В семейството се усвояват езикът, обичаите и традициите на групата. Чрез механизма на подражанието и на идентификацията с родителите децата изграждат своята личност, формират своя характер и преминават от егоизъм в алтруизъм (Н. Силами, 1996, 258). От педагогическо гледище семейството е "малка група, първична социална общност с фундаментално значение за социализацията на подрастващото поколение" (М. Андреев, 1998, 158). Семейството, въпреки неговия проблематичен статус, е социалното място, където се осъществяват по правило първите стъпки за развитието на човека. В активно взаимодействие със своята околна среда детето изгражда основните компетентности на интерперсоналното действие (Mollenhauer, 1989, 603-613). Подобно становище застъпват и други автори. "Семейството е първата възпитателна среда за детето и от хронологична гледна точка, и по степен на важност за цялостното му развитие, то е едно микрообщество, което му дава знания и ценности, необходими за интеграцията му в глобалното социално пространство" (И. Иванов, 1998, 6). Семейството - това е родителската отговорност за възпитание на децата (А. Харчев, 1978, 25). Инес Бранбауер (Университет във Виена) определя семейството не като "възпитателно устройство" между другите такива съществуващи в обществото, а като отворена, променяща се, частично лабилна система от родственици от различни генерации, намиращи се във взаимна връзка и отношения (Св. Василева, 1992, 103). Сред съвременните определения за семейството особено място заема това на Е. Бърн. "Семейството е конструктивна група, в която всеки член има задачата да осигурява вътрешен ред и да принадлежи към груповата сплотеност на членовете. Едновременно с това всеки член има склонност да развива индивидуалните си стремежи, с което създава вътрешно безредие. Така груповият ред се нарушава отвътре. Но той може да бъде нарушен и отвън, когато е налице "трети" за диадата например. Целта на брака е да се справя с външния натиск и да потиска вътрешното безредие" (Е. Бърн, 1996). Според Е. Бърджес семейството е единица от взаимодействуващи личности. По този начин авторът насочва вниманието ни към вътрешната му организация (Е. Тодорова, 1988, 19). В Кратка българска енциклопедия семейството се определя като "съвкупност от лица, свързани помежду си с брак, родство или осиновяване, които живеят в общо домакинство" (1967, 503). Според видния български социолог и народопсихолог Иван Хаджийски, семейството е икономически и нравствен съюз, насочен преди всичко към взаимно подпомагане в живота, към отглеждането и възпитанието на децата. Семейството е най-малкият, но и най-интимният и всеобхватен по отношение личността на човека колектив (Ив. Хаджийски, 1974, 491). Иван Хаджийски смята, че отношенията между съпрузите не са нещо неизменно, веднъж завинаги дадено, те са в процес на изграждане, съобразно промените на обществото. "Един идеал за човечеството е бракът да бъде дело на любовта, а основаното върху него семейство - само морална обществена единица, която да организира най-интимните форми на общежитие и солидарност между хората". Всяка любов нормално трябва да свършва с брак, а всеки брак безусловно трябва да почива на взаимна любов (Пак там, 491). Ив. Хаджийски е категоричен, че връзките, които свързват членовете на едно семейство, не трябва да бъдат връзки на взаимна стопанска зависимост (издръжка, наследяване), а само връзки на лична привързаност, които да се коренят в интимния бит на семейството. Семейството, според него, трябва да престане да бъде стопанска единица. Като морална обществена единица, то няма да се противопоставя със собствени противни интереси на другите членове на обществото. Напротив, при обществените условия, при които може да се реализира този идеал, семейството ще намери по-пълни и по-силни връзки с обществения колектив (Ив. Хаджийки, 1974, 491). Научен анализ на съвременното българско семейство прави М. Динкова. Тя предлага свое определение за семейството като "основно човешко обединение, съставено от родственици или родственици и съпрузи, които са свързани чрез множество исторически определени съвместни дейности за физическо и духовно възпроизводство на човешкия род и чрез породените от тези дейности отношения" (М. Динкова, 1976). Различните нормативни актове също влагат различно съдържание в понятието "семейство". Според Конституцията на Република България: "Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак" (чл. 46, ал. 1). "Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството" (ал. 2). "Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване, личните и имуществени отношения между съпрузите се уреждат със закон" (ал. 3). Според Закона за жилищно-строителните кооперации в семейството влизат съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца, ако не са сключили брак. В семейното право (Л. Ненова, 1990, 24-25) под "семейство" се разбира съвкупността от лицата, свързани помежду си с установени от закона права и задължения, произтичащи от брак, родство или осиновяване. Понятието "семейство" може да се разглежда в двояк смисъл. Разграничителният белег е съвместното живеене в общо домакинство. Семейство в по-тесен смисъл е съвкупност от лица, свързани в правни връзки на брак, родство или осиновяване, и съвместно живеещи в общо домакинство. Семейство в по-широк смисъл е съвкупност от лица, свързани в правни връзки на брак, родство или осиновяване, без оглед на това, дали живеят съвместно в общо домакинство. От тази гледна точка едно лице може да принадлежи на няколко семейства. Така съпругът принадлежи на своето семейство, състоящо се от неговата съпруга и деца, както и на семейството на своите родители, братя, сестри и други роднини. Според основния смисъл, който се влага в понятието "семейство", то е общност между съпрузи, родители и деца. В част от специализираната литература се говори и за младо семейство - когато и двамата съпрузи са на възраст до 30 години. Разбира се, границата не трябва да се приема като абсолютна. Според някои руски автори, семейството е "младо", когато съпрузите са на възраст до 30 години и имат брачен стаж до 5 години (Д. Чечот, 1984; А. Харчев, 1978). Бракът и семейството в Република България са защитени ог закона. В редица нормативни актове съществуват правни норми за защита на семейството. Семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото (Конст. чл.14). Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която и осигурява платен отпуск преди и слез раждане, безплатна акушерска помощ, облекчавене на труда и др. социални помощи. Според Кодекса на труда: - Трудоустрояване на бременни жени и кърмачки . Изразява се в преместването им на друга подходяща работа или при облекчени условия на труд; - Забрана за бременни работнички и служителки и майки с деца до 6 год. да полагат нощен и извънреден труд; - Забрана за командировки на бременни жени и майки с деца до 3 год.; - Оборудване на стаи за почивка на бременни жени; - Различни видове отпуск за бременни и майки на малки деца. Те се предоставят като платени отпуски за бременност и раждане според поредността на детето - от 120 до 180 календарни дни, платени отпуски за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годищна възраст на детето за първо, второ, трето дете; и на 6 -месечна възраст за четвърто и всяко следващо дете, неплатен отпуск за отглеждане на малко дете до навършване на 3-годишна възраст, независимо от поредността на детето. - Надомна работа - майка на малко дете до навършване на 6- годишна възрастна детето има право да работи надомно при същия или друг работодател, ако естеството на работата позволява това. Налице е и определена закрила при уволнение: Предоставя се на бременни от началото на бременността и на майки на деца до 3 годишна възраст. Състои се в необходимостта от искане и получаване на предварително разрешение от инспекцията по труда за всеки отделен случай. (Прилага се при определени условия, а не при всички случаи на уволнение). На всяка майка се дава по желание и неплатен отпуск до навършване на 3 годишна възраст на детето при запазване на мястото и трудовия стаж. Държавата отпуска еднократна помощ при раждане на дете. Отпускат се и месечни добавки към трудовото възнаграждение. От представените определения и подходи относно брака и семейството, независимо тяхната различна ориентация и специфика, може да се приеме, че семейството не е затворено в себе си и съществуващо за себе си човешко обединение. То е социална форма на общност, заемаща определено място в структурата на обществото. Могат да се обобщят следните характерни черти на семейството (По В. Бойчева, 1997, 23-24): общ дом; обединение на мъж и жена (съпруг и съпруга), на родители и деца; общност на бит, семейно домакинство и разпределение на труда по пол и възраст; устойчив начин за добиване и изразходване на средства; определена организация и начин на живот; свързаност на членовете с наследственост, с лични, бащини и фамилни имена; емоционални връзки и взаимоотношения, на които е присъща привързаност, отзивчивост и сплотеност; взаимна грижа и взаимопомощ, солидарна отговорност един за друг и готовност за защита. Като форма за организация на обществото семейството включва в себе си компоненти на общественото битие и духовния живот. Изтегляне 106 Kb. Сподели с приятели:
|