Тема семейството като социален феномен
Бракът като социален институт
Изтегляне 106 Kb.
|
| 1. 1. Бракът като социален институт
Съществуват различни становища относно брака и семейството. В обикновеното съзнание, а често и в научната литература понятията брак и семейство се възприемат и неправилно се отъждествяват. Поради това ще направим опит да разграничим тяхната същност. Като социален институт бракът се появява с възникването на човешкото общество, но точният произход на първите брачни форми не е установен. Бракът се характеризира с историческа изменчивост на отношенията между мъжа и жената. Той приема последователно няколко исторически форми. Генетически бракът предшества семейството. Съществуват две схващания. Едното е, че бракът е началният формален акт на бракосъчетанието, чрез който мъжът и жената образуват семейна общност. Другото е, че той е съюз между съпрузите, който се учредява чрез акта на бракосъчетанието. Според римското право бракът е едно признато от правото при наличността на определени предпоставки, но уредено от обичаите фактическо отношение, свеждащо се към едно трайно съжителство между мъж и жена със съзнанието, че това съжителство е "общение" за цял живот. Според разбирането на римляните, когато този съюз между мъжа и жената престава да съществува фактически, бракът прекратява своето съществуване и юридически. Достатъчно е единият съпруг да не проявява воля да бъде в брак, за да се счита той за разтрогнат. Римският брак е винаги моногамен (М. Андреев, 1992, 181-182). Бракът, според християнската църква е тайнство, което се извършва с участието на бога. Затова един път сключен, християнският брак обвързва страните, които са го сключили до края на техния живот. Като проповядва принципно сексуалния аскетизъм, християнската църква все пак не изключва напълно половите отношения, които могат да съществуват само в една форма - моногамния брак, и само с една цел - раждането на деца. Този възглед достига крайно развитие при римокотолическата църква, която към отговарящата на самата природа на брака възможност за полово общуване, прибавя и категоричното изискване за продължение на рода. Към това понятие за брака се придържат дълго време и правните системи на държавите, в които католицизмът е господствуваща религия (По П. Стоянов, 1988, 36). Източноправославната църква възприема определението за брака на римското право. От нейна гледна точка това определение очертава три основни елемента на брака (Пак там, 37): 1. Физически елемент - брачен съюз между мъж и жена, на основата на естественото полово влечение за продължаване на човешкия род. 2. Етически (нравствен) елемент - от една страна, съюз между един мъж и една жена - само той е естествен и нравствен, а, от друга страна - "неразторжимо общение" между съпрузите за цял живот. 3. Религиозно-юридически елемент - "общение в божественото и човешкото право" - т. е. пълно обединение на всичко, що се отнася до вярата и правото. За разлика от римското понятие за брака християнската църква придава на брака и духовно значение и го поставя в реда на своите тайнства. На тази основа православната църква винаги определя брака освен всичко друго и като "шесто тайнство". За Монтен бракът е една благоразумна сделка (М. Монтен, 1976, 88). Каквото и да се каже, продължава той, човек се жени не заради себе си, жени се заради потомството, заради семейството. От полезността и изгодата на нашия брак зависи животът на поколението дълго след като нас няма да не има. Затова на него му допада, че браковете се уреждат по-скоро с чужди , отколкото със собствени ръце и по скоро с ума на другите, отколкото със собствения ум (М. Монтен, 1976, 88). "Сполучливият брак, ако изобщо съществува, отхвърля намесата и условията на любовта. Той се мъчи да я замени с приятелство. А това, че виждаме толкова малко хубави бракове, говори за ценността на брака. Ако в брак се стъпва обмислено и ако човек се отнася сериозно към него, тогава няма да има нищо по-добро в нашето общество от брака. Ние не можем да минем без него, а го обезценяваме" (М. Монтен, 1976, 91). М. Аргайл и М. Хендерсън определят брачните отношения като твърде различни от останалите. Той е много силна връзка, той е сексуална връзка. Обхваща много страни на живота и обикновено се замисля като постоянен. Бракът отчасти представлява биологическа връзка. Но в същото време, във всички общества, той е социално дефинирано и регулирано отношение (М. Аргайл, М. Хендерсън, 1989, 61). Според Д. Константинов бракът е доброволен съюз между мъж и жена, които се съгласяват да образуват пожизнена семейна общност, като се грижат заедно за нейното благополучие, за възпитанието и издръжката на децата (Д. Константинов, 1979, 14). Можем да обобщим, че бракът е регулиран от обществото съюз между жената и мъжа, който има за цел да задоволи определени обществени и лични потребности. В поредицата от фактори, мотивиращи съществуването му, М. Динкова и Д. Лангазова формулират и систематизират следните (М. Динкова, Д. Лангазова, 1986, 121): "- потребността на обществото и отделната личност (на съпрузите в брака) от създаване на ред в сексуалното общуване на жената и мъжа; - потребността на обществото и на отделната личност (на съпрузите в брака) от организацията на взаимопомощта между жената и мъжа в създаването, отглеждането и социализацията на потомството им; - потребността на съпрузите от взаимопомощ в организацията на бита на семейството; - емоционални потребности на съпрузите; - потребността на съпрузите от взаимопомощ в процеса на социалната им реализация". Брачните отношения се регулират чрез правни, морални или религиозни норми, защото от тях зависи възпроизводството на населението. Обществото се грижи за съхраняване на брака и налага на брачните партньори отговорността за материалното осигуряване и възпитаването на децата.. Като социални отношения обаче те имат нравствен характер и се осмислят и обогатяват от духовните ценности. Защо е нужен бракът? Съпрузите са членове на обществото, а то е заинтересовано да бъдат уредени техните отношения така, че семейният им живот да бъде щастлив. Обществото е заинтересовано също от създаването на здраво и жизнеспособно поколение, което да бъде отглеждано и възпитавано според принципите и изискванията на неговия морал. А всичко това може да се осъществи, когато семейството се образува под контрола на държавата, която определя условията и реда за създаването на съюза между съпрузите, техните права и задължения. Науката установява например, че от сексуална връзка между близки кръвни роднини се ражда доста често нежизнеспособно поколение, че непълноценно поколение се създава и от душевно болни родители. Държавата няма интерес да разреши образуването на семейство от такива съпрузи. Освен това държавата и обществото са заинтересовани да знаят кои са родителите на децата. Майката се установява лесно чрез раждането, което почти винаги става в родилно заведение. А бащата винаги трябва да се установява, ако посоченият от майката мъж не признава бащинството си. Регистрацията (бракът) предполага лесен начин за установяване на бащинството. Законът създава презумпция, че баща на детето е съпругът на майката, тъй като такава е истината в огромното мнозинство случаи. Ако съпругът се съмнява, законът му дава възможност да оспори бащинството. А бащата трябва да се знае, защото на него се възлагат редица задължения по отглеждането и възпитанието на децата (По Д. Константинов, 1979, 14-16). На 16.Х.1944 г. у нас е създадена Наредба - закон за изравняване правата на лицата от двата пола, според която "лицата от двата пола се ползуват с равни права във всички области на стопанския, правния, културния и обществено-политическия живот". На 27 май 1945 г. влиза в сила Наредбата - Закон за брака, с която се прави основна реформа в нашето семейно право. Въвежда се за пръв път граждански брак и се изключва компетенцията на различните религиозни общества. Въвежда се и развод по взаимно съгласие. Делата се изземват от духовните съдилища и се предават на гражданските. Бракът и семейството са поставени под закрилата на държавата. Гражданският брак се сключва при условията и по реда, предвидени в семейния кодекс. Вярващите могат да извършват и религиозен обред според изискванията на своята религия, но след като сключат граждански брак и представят на свещенослужителя съответен акт. Семейният кодекс посочва изчерпателно условията, необходими за да се сключи брак: - Различен пол. Брак може да се сключи само между мъж и жена. Ако законът не съдържаше споменатото ограничение, няма да има формална пречка двама мъже или две жени да поискат да се уредят фактическите им отношения със сключване на брак. - Брачна възраст. Образуването на жизнеспособно семейство е свързано с необходимостта от минимална възраст, при достигането на която мъжът и жената да могат да сключват брак. Според семейния кодекс тази възраст е 18 години за лицата от двата пола. Изравнено е брачното пълнолетие с гражданското. Законодателят изхожда от съображението, че за образуването на семейство е необходима също такава зрялост, каквато се изисква за упражняването на гражданските права и задължения. Определянето на минимална брачна възраст е свързано и със съображения от биологично естество. По изключение брак може да сключи и лице под 18 години, но вече навършило 16-годишна възраст с разрешение на Председателя на Районния съд по местожителство на лицето, ако за това има важни причини. Максимална възраст за сключване на брак не е предвидена в закона. - Взаимно съгласие. Най-важното условие за сключването на брака е взаимното съгласие между бъдещите съпрузи. Бракът е доброволен съюз между мъж и жена за образуване на семейство. Съгласието трябва да бъде изразено лично и едновременно в момента на сключването на брака, и то пред длъжностното лице по граждаското състояние. Нашият семеен кодекс не допуска сключването на брак чрез пълномощник, каквото право съществува в някои страни - Полша, Куба, Аржентина, Бразилия, Мексико. Който се колебае или не желае да сключи брака, може да откаже да даде съгласието си. Съществуват и редица пречки за сключване на брак. Те са следните: - Наличие на друг брак. Не може да сключи брак лице, което е свързано с друг брак. - Болести. Грижата на нашата държава за създаване на жизнено семейство и запазване здравето и живота на съпрузите и поколението намира израз в забраната да се сключи брак при определени болести. Тези болести са посочени в нарочен списък към Заповед N 2247 от 6.08.1968 г. на Министерството на здравеопазването и социалните грижи. Желаещите да встъпят в брак представят медицински свидетелства. - Родство. Семейният кодекс забранява сключването на брак когато е налице кръвно родство до определена степен. Кръвното родство е връзка между две лица, от които едното произхожда от другото или имат общ родоначалник. - Осиновяване. Не могат да сключат брак помежду си лица, между които осиновяването създава отношение на роднини по права линия и на братя и сестри. Ако осиновяването бъде прекратено може да се сключи брак между тези лица. Сключването на брака става по определен в закона ред, по процедура, която придава обществено значение и гарантира съблюдаването на условията и пречките за неговата валидност. Бракът се сключва от длъжностното лице по гражданското състояние - кмета или упълномощено от него лице от общината. Бракосъчетанието се извършва в определено в общината помещение или специално пригодена за тази цел брачна зала. По изключение бракът може да се сключи и на друго място - в жилището, в болница и др., ако за това има важни причини. Сключването на брака може да стане в която и да е било община в страната, на кораб в открито море, както и пред български дипломатически или консулски представител в чужбина. Бракът се сключва след предварително заявление в Общинския съвет, където се определя дата след 30 дни. Брак може да се сключи и по-рано, ако важни причини налагат това. Заявлението не създава задължение за встъпване в брак. Всеки от желаещите да встъпи в брак попълва декларация за липса на брачни пречки. За попълване на неверни данни се носи наказателна отговорност. Желаещите да встъпят в брак представят и медицински свидетелства. Те удостоверяват, че лицата не страдат от болести, пречка за сключване на брак. Съгласието за встъпване в брак се дава пред длъжностното лице по гражданското състояние. Така се предава обществена обвързаност за онзи, който дава съгласието си, и ново съдържание на съгласието да се встъпи в брак. Бракът се сключва публично и тържествено. Публичността се реализира с изискването да присъствуват двама свидетели и придобива пълнота чрез свободния достъп на граждани в брачната зала. По този начин се подчертава общественото значение на брака и отговорността на съпрузите за изпълнение на брачните задължения. Бракът се счита за сключен след подписването. Съгласието да се встъпи в брак не обхваща само съгласието да се живее съпружески с другия, но и съгласие да се изпълняват редица задължения за създаването на здраво семейство. Във връзка с всичко това са формулирани следните принципи на семейното право (По Л. Ненова, 1990, 30-31): 1. Единобрачие - всеки гражданин на нашата страна може едновременно да встъпи само в един брак. 2. Свобода и доброволност при сключване на брак - мъжът и жената влизат в свободен и доброволен съюз. 3. Свобода на развода - право на съпрузите да разтрогнат брака, ако той по някакви причини не върви. 4. Равноправие на съпрузите в семейните отношение - то касае както личните, така и имуществените права на мъжа и жената. 5. Възпитаване на децата. 6. Взаимопомощ, материална и морална поддръжка на членовете на семейството. 7. Защита на семейството от държавата, охрана и поощрение на майчинството. 8. Отстраняване на църквата от регулирането на брачните и семейни отношения. Безспорно, нормите на семейното право регулират не всички отношения, възникващи между съпрузите. Много от тях са основани и на чувствата, свързани с дълбоко личния свят на мъжа и жената. От нравствения микроклимат на семейството, създаването на взаимни чувства на доверие, в голяма степен зависи благополучието и дълголетието на семейния съюз. Редица автори точно разграничават семейството от брака. Според Д. Чечот, бракът винаги е стоял в основата на семейството, а семейството, явявайки се първична клетка на обществото като капка вода отразява обществените процеси, изпитва тяхното влияние и на свой ред въздейства на обществото (Д. Чечот, 1984, 9). Като "основно човешко обединение" семейството възниква най-често от брака и включва съпрузите и техните деца - това е най-често срещаният у нас съвременен тип семейство, т. нар. нуклеарно семейство. С понятието брак най-точно се определя редът или нормата на полово общуване между мъжете и жените през всички времена и обществено-икономически формации (П.Стоянов, 1988, 34-41). М. Иванов счита, че семейството започва с брака, регистриран по установения от закона ред. Мъжът, жената и децата са свързани помежду си с особено тесни родствени връзки. Те представляват основното ядро на семейството (М. Иванов, 1983, 3). Изтъквайки разликата между бракът и семейството като групово отношение А. Харчев подчертава, че "семейството се различава от брака не само, когато в него освен съпружеска двойка влизат и други хора, но и когато то се ограничава само с мъжа и жената" (А. Харчев, 1978). Следователно, когато се решава въпросът за съотношението между понятията "брак" и "семейство", трябва да се отчита не само количествената, но и качествената разлика между тях. Може да приемем, че семейството е обществена форма на организация на личните отношения между хората. То характеризира отношенията между съпрузите, встъпили в брак и между родителите и децата. Напоследък се утвърждава тезата, че семейството може да възникне не само от брака, но и на основата на извънбрачния съюз, щом от него се родят деца и щом са налице останалите предпоставки за съществуването му. Така или иначе, според П. Стоянов, трябва да разграничаваме брака като съюз между мъжа и жената, сключен по определения от държавата ред, от семейството, което е социална група и включва по-широк кръг хора от съпрузите, а понякога изобщо не е основано на съпружеска връзка. Поради това семейството поражда значително повече и по-различни взаимоотношения от съпружеските (П.Стоянов, 1988, 42). Бракът е доброволен и равноправен съюз между мъж и жена, сключен за създаване на семейство при определени от Закона ред и условия и пораждащ взаимни права и задължения на съпрузите. Правното значение на брака се изразява в това, че чрез него се образува семейство и той служи като негова основа. Изтегляне 106 Kb. Сподели с приятели:
|