Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали съдържание: В. Труд 2 В. Труд 5



страница10/10
Дата24.07.2016
Размер1.48 Mb.
#3487
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

02.06.2008 г., с. 16
Разлог кандидатства за 30 млн. евро от ЕС за инфраструктура
ВАСИЛ ТАШЕВСКИ

Кандидатстваме за техническа помощ от еврофондовете по оперативна програма "Околна среда" с няколко проекта, чиято стойност при одобряване може да е около 30 млн. евро. Това съобщи кметът на Разлог Любен Татарски. Те са за реконструкция на ВиК мрежата в града и pd разширението на пречиствателната станция. Сега се довършва подготовката на документите и за депото за твърди битови отпадъци, които ще внесем до края на седмицата. Отделно вече инвестираме 5-6 млн. лв. собствени средства за изграждане на инфраструктурата във ваканционните селища в общината. Акцентът е насочен към „Бетоловото" и Баня. Изграждаме нов питеен резервоар с вместимост около 2000 кубика, който да осигури водоснабдяването на селищата около голф игрищата. Там инвестицията е за около 1 млн. лв., уточни той.

До септември в Разлог се очаква да бъде официално открит първият голф комплекс. Предвижда се в близко бъдеще в региона да бъдат изградени още 6 голф комплекса. Общината съвместно с „Балканстрой" се предвижда строителство на ски голф комплекс в местността „Кулиното".


02.06.2008 г., с. 16
ProLogis инвестира още €28 милиона в европейски фонд
ProLogis European Properties, дъщерното дружество на американската компания за логистични имоти ProLogis, е инвестирало още 28,2 млн. евро във фонда ProLogis European Properties Fund II (PEPF II), съобщава EuropeRe.

PEPF II е създаден от ProLogis през август 2007 г. и има за цел да придобива активи от строителните проекти на ProLogis в Европа. Това е вторият фонд на ProLogis в Европа, а първият е PEPR.

Инвестицията, която е изцяло финансирана от банкови заеми, ще увеличи брутните инвестиции в PEPF II до 253,2 млн. евро от общо заплануваните 900 млн. долара, a делът от 30% на PEPR във фонда ще се запази.

ProLogis е апортирала 13 модерни дистрибуционни центъра, с площ малко над 263 хил. кв. м, разположени в шест целеви европейски пазара, на обща стойност от 174,2 млн. евро, което представлява 6,9% възръщаемост от инвестицията.

Тези имоти са построени средно преди година и половина и 98,9% от площта им е заета от клиенти като Wincanton, Fiege and DHL. Четири от имотите са от парковете на ProLogis.

След придобиването портфолиото на PEPF II вече обхваща 83 сгради с площ 1,9 млн. кв. м в десет европейски страни и стойност от 1,5 млрд. евро. Така портфолиото на PEPR вече съдържа общо 330 сгради и площ от около 7,2 млн. кв. м в 12 европейски страни, което е увеличение от 15% в логистичните площи от края на декември 2007 г.




02.06.2008 г., с. 26
25 000 евро клубна такса в “Блек Сий Рама”
Ива Димитрова

Първото голф игрище по Северното Черноморие “Блек Сий Рама” между Балчик и Каварна беше официално открито. То е с 9 дупки и напълно отговаря на световните изисквания, заяви изпълнителният директор на комплекса Кънчо Стойчев. В края на септември тук ще се състои турнир от календара на Европейската голф асоциация.

Христо Стоичков и председателят на Българската голф асоциация Красимир Гергов удариха първите топки в игрището. Едновременно с това бе открита и голф академията към комплекса, която разполага с най-новото в света оборудване за обучение на начинаещите и за усъвършенстване на напреднали играчи.

Клубното членство в “Блек Сий Рама” струва 25 000 евро и правилата за достъп и обитаване са стриктни и в съответствие с практиката на елитните игрища в света.


02.06.2008 г., с. 2
Съдът отмени по-високия данък за коли в София
Столичният кмет Бойко Борисов се закани да обжалва решението на административния съд за данъка върху автомобилите в София. Вчера той откри обновеното Езеро с лилиите в Борисовата градина и разговаря надълго с бившия шеф на митниците Пламен Минев.
Общината се кани да обжалва решението на втора инстанция
Веселина Гарчева
Административният съд в София отмени като незаконосъобразна част от наредбата на Столичната община за определяне на местните данъци, с която налогът за автомобили бе вдигнат с 25%. Според съда текстът, определящ размера на данъка за различните видове коли, трябва да се обяви за нищожен, тъй като е вътрешно противоречив и неприложим.

Проблемът с данъка върху автомобилите в София възникна от процедурна грешка на Столичния общински съвет, който първоначално прие решение в противоречие на закона, а впоследствие се възползва от т.нар. "спиране на часовника", за да го коригира. В последния възможен момент за приемане на бюджета на общината - 28 февруари, съветниците решиха да въведат диференциация в налога в зависимост от възрастта на колата. Така за най-старите коли той бе вдигнат с 60%, а на новите - с 30%. По-късно се оказа, че това противоречи на закона, според който новите автомобили се облагат с най-висок данък. СОС реши да се възползва от решението си да спре часовника с 1 седмица до приемането на бюджета, за да промени и наредбата за данъците. Така с решение от 6 март съветниците определиха, че данъкът върху колите ще се вдигне с 25%.

Съдът обаче е приел, че решението е взето след края на законовия срок и е в нарушение на законовата процедура. "Продължаването на заседанието на тази дата не може да доведе до спиране на часовника, каквато процедура в правото не съществува", пише в решението на съда. Освен това съдът е отменил няколко разпоредби на наредбата, тъй като с определянето на данък извън предвидените в закона за местните данъци и такси минимални и максимални граници СОС е превишил правомощията си. В решението си административният съд постановява, че гражданите трябва да плащат минималните размери на данъците, предвидени в закона.

Делото беше образувано по жалба на граждани и след като наредбата бе върната и от областния управител Тодор Модев. На 18 март Софийската градска прокуратура внесе в съда протест срещу наредбата, но след няколко часа той бе оттеглен. Решението на Софийския административен съд може да бъде обжалвано пред ВАС. Столичният кмет Бойко Борисов обяви вчера, че ще обжалва решението. Той не пожела да коментира термина "спиране на часовника", защото не бил юрист.


ОБЯСНЕНИЯ

Шефът на общинската данъчна служба Иван Генчев коментира пред "Сега", че проблем няма, тъй като заради опасения, че наредбата може да бъде отменена от съда, данъците за колите се събират в размерите им от 2007 г. Впоследствие ако наредбата не бъде отменена на втора инстанция, разликата ще бъде добавена към задълженията на собствениците. Зам.-кметът по финансите Минко Герджиков пък обяви, че няма да има проблем с приходите в бюджета, тъй като по-големият брой регистрирани автомобили щял да компенсира разликата в данъка.


02.06.2008 г., с. 2
ДСБ изкара още скандални военни заменки
За нови скандални сделки с военни имоти алармира ДСБ. Депутатът Димитър Камбуров разказа, че през пролетта на 2007 г. областната администрация във Варна заменя 41 дка до морския бряг край Бяла за 30 апартамента в крайни квартали на София и Варна и в Казанлък. Получател на апетитния терен е немската фирма "Холидей констракшън", въпреки че реституционни претенции предявяват и петдесетина семейства от Бяла. Те разказаха, че земята е заменена по 31 евро на квадратен метър, а в момента върви по 170-200 евро. През 2004 г. за бившето военно поделение е издаден акт за публична държавна собственост. После е преобразуван в частна държавна собственост. На 4 февруари 2007 г. варненската служба, която отговаря за военните имоти, отправя питане към кмета на Бяла Илиян Цонев дали за земята има реституционни претенции. На 9 февруари отговорът е отрицателен, въпреки че две седмици преди това жителите на Бяла са информирали областната администрация за дела с поземлената комисия.

Камбуров съобщи и за още една скандална замяна край морето, извършена от МО малко преди изборите през 2005 г., когато ведомството се оглавява от Николай Свинаров. Гарнизонната фурна край пазар "Чаталджа" в центъра на Варна, която се простира върху 3253 квадратни метра, е разменена срещу 7 двустайни и един едностаен апартамент в полза на "Бългериън еко проджектс". Жилищата са в крайни софийски квартали като "Обеля" и "Надежда", както и бургаския "Изгрев". "Замяната е извършена по 85 евро на квадрат, а на свободния пазар цената е между 600 и 900 евро", заяви Камбуров. Фирмата доплаща едва 19 000 лв.

През 2006 г. Камбуров отправил питане по казуса към тогавашния министър Веселин Близнаков. Той назначава проверка, чийто резултат и до днес не е известен. Близнаков обяснява тогава, че оценителят е нает от инвеститора.

"Излишно е да коментирам вече тези атаки. Ако не бях станал партиен лидер, вероятно нямаше да ги има", лаконичен бе Николай Свинаров пред "Сега".




02.06.2008 г., с. 9-11
Ще ни освободи ли Брюксел от българско робство?
В очакване на решенията от Брюксел.
Май това очакваме на 16 юни. Май, май, ама надали...
Ясен Бориславов
Като начинаещ репортер през далечната 1991 г. ми се случи да се повозя в полицейска патрулка. В духа на характерното за времето "отваряне" на институциите от КАТ бяха поканили журналисти да видят нещата "отвътре". Паднах се в екип с един капитан и както си бръмчахме край Централна гара, по радиостанцията се обадиха за проблем в зона Б-5. След три минути с вой на сирена пристигнахме. Млад катаджия беше спрял лада самара с петима цигани за превишена скорост. При ограничение от 30 км те карали с 80, но това се оказа дреболия на фона на последвалия спектакъл. От петимата в колата четирима имаха шофьорски книжки, но зад волана бил единственият, който няма. Беше
облечен в копринен анцуг,
а останалите бяха с костюми, също копринени. Не се разбра защо точно той кара, но аверите му страстно обясняваха, че нарушението е незначително и заслужава снизходителност, защото все пак 80% от пасажерите са правоспособни шофьори. После се оказа, че в регистрите на КАТ номерът на колата съответства на москвич, а не на лада. Купили я били миналата седмица и още не я били прехвърлили, а човекът, дето им я продал, заминал за Гърция и те го търсили, обаче на адреса, който им дал, нямало такъв. И те самите сега се чудели каква е тази работа. Полицаите искаха да видят какво има в багажника, но пасажерите обясниха, че той не се отваря по принцип. И те не знаели какво има вътре. Три дни се мъчили да го отворят и не могли. От време на време театрално и с пъшкане го напъваха с една отвертка, за да се види как наистина не се отваря. Карали бързо, защото отивали на погребение. Единият от полицаите каза, че ще спре колата от движение и ще задържи водача, при което ромската команда мигновено се прегрупира. Двама започнаха да бият шофьора, задето е без книжка, а трети обясняваше на катаджиите, че техният човек е идиот и природата го е наказала достатъчно, та не бива сега и държавата да го доубива. Четвъртият изчезна и след няколко минути се върна със запъхтяна възрастна циганка, която от движение се включи в дискусията и за повече убедителност дискретно
извади от сутиена си пачка банкноти
Всички вкупом пледираха за невинност с най-разнообразни аргументи, един от друг по-затрогващи. От цялата врява съм запомнил репликата: "Циганин, бате, не лъже." Вероятно се питате как е завършила тази малка транспортно-битова драма? След близо час разправия катаджиите бяха омаломощени и пуснаха циганите да си ходят. Без актове и глоби, а и пари не взеха.

Ситуацията, в която България се озова от няколко месеца, доста напомня за онази полукомична и същевременно автентична до невъзможност случка и това ясно личи при бегъл преглед на текущите политически скандали. През зимата от Брюксел се намръщиха за странното претакане на европейски пари в България. У нас отговорни политици обясниха, че това било проблем в комуникацията. После от Брюксел казаха, че не е проблем в комуникацията, а в правилата за управление на парите, поради което ги спират. У нас последва трескаво прегрупиране на силите - от Берлин дойде оправна жена да позачисти терена, а ресорните министри по еврофондовете


се втурнаха да бият Ивановски
Оказа се още, че за висшата българска администрация не било съвсем ясно какво точно значи "конфликт на интереси". Нека припомним, че преди повече от 120 години Захари Стоянов изкова неологизма "зетьошуробаджанакизъм" и онова, което се беше случило в пътния фонд и което вбеси Брюксел, всъщност съвсем точно се вписва в това понятие. Сега от Брюксел искат черен списък с фирми, които са правили измами. У нас се дърпат. Иначе казано, багажникът не ще да се отвори. Има законодателни пречки.

От години се говори за безмитните магазини по границата като инкубатори на контрабанда. Което не пречи да си имат лоби в парламента, пледиращо в тяхна защита. Все пак се реши да ги затворят, но с нежелание. Появиха се и версии, че може пак да се отворят, след като мине брюкселската пушилка. Не бих се изненадал.

Шумно подписаната от предишното и защитена от настоящето правителство концесия за магистрала "Тракия" тихо се провали в средата на май. По-интересното е, че държава, която с години не може да построи 100 км магистрала, през март реши да се заиграе с голф индустрията.

Миналата седмица Софийският административен съд узакони скандалния хотел "Дюн" в Слънчев бряг, след като преди година от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) го обявиха за незаконен и обещаха да го съборят. От решението на съда излиза, че неумението на ДНСК правилно и по приемлив за магистратите начин да аргументира незаконността на строежа е причина съдът да не може да приеме аргументите на ДНСК, поради което строежът не може да се събори, а така на практика става законен, въпреки че всъщност е незаконен, защото е построен точно в средата на дюните, което по закон е забранено, и това се вижда с просто око, а личи и от името на хотела - "Дюн". Но


окото на българския съд
не е просто око. То е сложно като заключен багажник на лада самара, купена като москвич и управлявана от неправоспособен циганин в копринен анцуг.

Преди месец кметът на Созопол се похвали в медиите, че щял да прави летище, за да развива туризма в региона. Чудесно. Само че същинският проблем на туризма там е друг. Проблем, с извинение, са ...фекалиите на туристите. От години всяко лято в пресата се появяват еднотипни информации за подобни фрагменти, които плават несмущавани из созополския залив. И тази година пак ще е така, тъй като кметът все още не се е похвалил, че ще строи пречиствателна станция. Подобни примери дал Бог, но нека да не изброяваме.

Две трети от българите одобряват натиска на ЕС към българските власти, става ясно от социологическо проучване на "Алфа рисърч". Което по същество означава, че България очаква Брюксел да я освободи от българско робство. Любопитно е дали натискът този път ще се окаже достатъчно ефективен, за да принуди българското общество да си признае неща, които усърдно крие от себе си.

Ако чрез съдържателен анализ на медиите се състави събирателен образ на българския политик от последните десет години, той вероятно ще се окаже до голяма степен алчен и


професионално некомпетентен шмекер,
който се занимава предимно с това да превръща публичния интерес в частен. Защо обаче българското общество произвежда точно такъв елит, е въпрос, на който рядко се търси отговор. Парадоксално е, че то най-често презира своя елит.

Стъпаловидният меверейски скандал, който завърши с оставката на министъра, ясно показа, че в действителност не е ясно кой точно управлява страната. Изглежда публичните органи на властта имат само координиращи функции. Същинските управленски решения се вземат от неясни хора. За някаква част от тях изглежда естествено да се предполага, че са започнали своето професионално израстване, облечени в копринени анцузи.

Българското общество се управлява от непублични частни интереси, които съумяват много сръчно да се прегрупират, щом се почувстват застрашени, но които остават изначално чужди на разбирането за публичен или държавен интерес. Това ясно личи в безпринципните замени на гори и други държавни имоти, в безразборното и безразсъдно строителство, в
опустошаването на защитени територии,
в странните съдебни решения, в симбиозата (нека я наречем публично-частно партньорство) между министри, висши полицаи и "оперативно интересни лица", в купуването на избиратели, в лекомисленото и безнаказано разгащване на държавата чрез осветяване на секретни агенти на ДАНС и т.н.

Парадоксалността на българското общество има проявления дори в незначителни на пръв поглед неща. Често съм се чудел защо, когато попиташ българска продавачка за нещо, което го няма в магазина, тя обикновено се обижда. При това в интонацията, с която казва "Нямаме, господине", освен обида личи и наранена гордост. Няма никаква логика в подобно поведение, но има подозрително сходство с поведението на български министри, когато от Брюксел им казват, че в България се шмекерува повече от допустимото.

Лицемерието и шмекерлъците в политиката не са българско изобретение. По цял свят политиците по нещо спестяват, изопачават или представят в измамливо благовидна светлина. В България обаче политическото шмекеруване често пъти е трогателно в своето простодушие, както и онези петима пътници в самарата бяха по своему трогателни със своите копринени костюми, обясненията за багажника, за колата, за шофьорската книжка и най-вече с искреното и дълбоко човешко: "Циганин, бате, не лъже."


02.06.2008 г., с. 12
Бизнес
Родните спекуланти са по-страшни от световната криза
Ако прилагаме възприетия по света аршин за нашата инфлация, би трябвало да наречем поскъпването на храните не просто "голямо", а рекордно.
В България пазарът често се развива противоположно на международния
Драгомир Николов, Цветелина Соколова
Държавните лидери на страните от ЕС се разтревожиха от поскъпващите горива и храни и смятат да обсъдят проблема след две седмици. Любопитно е какво ли ще каже пред колегите си българският президент Георги Първанов - лидер на държавата-членка, в която заплатите са най-ниски, но за сметка на това поскъпването на храните е най-високо. Ако неговите съветници го съветват да стовари всичко на световната криза, от която България няма как да избяга, хубаво е да знае някои
особености на българския пазар,
които са уникални. У нас хората плащат повече не толкова заради червената вълна, минала по борсите, или заради спекулативното вдигане на котировките на петрола, колкото заради алчността на родните и чуждите спекуланти.

Според експертите в световен мащаб храните поскъпват заради един съществен фактор. Когато изпечените играчи на борсите видяха, че цените на акциите на фондовите пазари започнаха да потъват, те усетиха, че по-уютен пристан се оказват стоковите борси. Видя се, че печалбите от спекулативни сделки с жито, царевица, слънчоглед са не по-малки от онези, които се осигуряват при поскъпването на акции, облигации, деривати.

Резултатът е рекордно поскъпване на храните в целия свят, гладни бунтове, бой за хляб от Хаити до Египет. МВФ предупреди: Ако поскъпването продължи със същото темпо, това ще доведе до гладна смърт на стотици хиляди души по света и ще унищожи напълно постигнатия в последните 5-10 години напредък на бедните страни.
Къде сме ние?
Скокът на цените на храните в България за пореден път засенчи поскъпването в Западна Европа. От доклад на Брюксел лъсна шокиращият факт, че докато на пазарите на 15-те стари-членки увеличението е с 5-7 на сто, то у нас цените са изригнали с 21.8% за година.

Очевидна е ловкостта на родните фермери и търговци да надуват цените. Те доказаха, че от всяка световна тенденция може да се печели. Например родното жито миналото лято се оказа по-скъпо от това в целия ЕС и САЩ, въпреки че сушата не бе само в България, а в цяла Европа. При млечните продукти търговците отново се поувлякоха. В резултат някои сирена поскъпнаха само с 25%, а други - с цели 80%.

Нищо чудно след месец да чуем, че световните финансови спекуланти са принудили родните търговци да продават скъпи храни. Още през март стана ясно, че фермерите ще искат отново рекордно високи цени. Оферти на борсата в София за "сделки на зелено" с доставка през юли са за 350 лв. за тон без ДДС, т.е. с цели 70 лв. повече от миналата сушава година. А няма никакви пазарни аргументи да се започне новата кампания с такава висока стартова цена, защото реколтата се очаква да е близо два пъти повече от миналата година - над 4 млн. тона. Елементарно е, че свръхпроизводството не надува цените, а ги сваля.

Хлебопроизводителите също се преструват, че не са чули данните за реколтата, и заявиха, че цената на хляба ще върви нагоре. Индиректно виновен отново е ЕС. Оказа се, че работниците им масово отивали да работят в другите членки на общността заради по-високите заплати. Затова фурнаджиите сега трябвало да наемат нови хора и да инвестират по 1000 лв. за тримесечното им въвеждане в занаята.

При слънчогледа също има свръхпроизводство най-вече защото е модно да се сее заради биогоривата, но това не пречи олиото да е минало 4 лв. за литър.

В България има и очеваден пример как нашият пазар може да се развива


наопаки на международните тенденции
В края на 2005 и пролетта на 2006 г. големите фондове започнаха ударно да купуват нерафинирана захар, която после препродаваха. Инвеститорите предвидливо усетиха, че суровината ще намалява в световен мащаб, защото един от най-големите производители - Бразилия, започна да преработва захарната тръстика не в захар, а в биоетанол.

Българските производители също забелязаха поскъпването по международните пазари, но толкова се увлякоха в копирането му, че изпревариха с пъти цените в ЕС. Статистиката показва, че от октомври 2005 до март 2006 г. цената на едро на захарта скочи от 90 ст. до 1.45 лв. за кило, а на дребно закова 2 лв. В крайна сметка се оказва, че в ЕС бялата захар е с 60% по-евтина, отколкото в България.

Премиерът Сергей Станишев привика шефовете на 5 от 6-те захарни завода за обяснение, но вместо да дадат доводи, мениджърите обещаха да намалят цените до 1.31 лв. на едро и 1.51 лв. по магазините. Поевтиняването у нас обаче съвпадна с внезапно, невиждано голямо поскъпване в ЕС. На 2 април 2006 г. на борсата в Лондон цената на суровата захар счупи рекорда от $480 за тон. Такава бомбастична цена за първи път бе регистрирана в историята на борсовата търговия. У нас обаче случващото се в Обединеното кралство не се усети, а обещаното поевтиняване продължаваше. Най-вероятно защото в България този рекорд сме го надминали месеци по-рано.

Ако хаосът и


желанието за свръхпечалби
диктуват пазара на храните, във финансовия сектор отражението на кризата е доста "нормално".

Световната икономическа буря просто подсилва тенденции, които и без това са обективни за българската икономика - поскъпването на кредитите, нормализирането на ръста на фондовата борса, успокояване на ръстовете на чуждите инвестиции.

Банките и капиталовите пазари, естествено, са първите преки потърпевши от кредитната криза. Трезорите в световен мащаб се наложи да отпишат стотици милиарди долари и евро заради обезценените ипотечни облигации, а МВФ оцени загубите на близо 1 трилион долара. Цените на акциите на борсите паднаха. Ликвидността рязко намаля и паричният ресурс, с който работят трезорите, поскъпна. При положение че повечето български банки се държат от европейски гиганти и купуват ресурсите на европейските пазари, поскъпналият ресурс се отрази и на родните банки. Те се видяха принудени да увеличат лихвите по кредитите. Анализатори на пазара отбелязаха, че такова поскъпване на жилищните заеми, каквото се случи през април, от години не е ставало. Естествено, световната криза не бе единствената причина за вдигането на процентите, но със сигурност наля доста масло в огъня. Хубави новини имаше единствено за онези, които предпочитат да спестяват, защото заради нуждата от свежи пари банките навлязоха в агресивна надпревара за по-високи лихви по депозитите.

По принцип в такива случаи намаляват и темповете на бизнес кредитирането и това е лошо за фирмите, които разчитат на заеми. Но у нас ситуацията не е такава. Данните на БНБ показват, че огромният ръст на кредитите от 2007 г. - в рамките на около 60%, се запазва с тенденция към леко намаление. Това важи и за заемите за бизнеса. Един от най-лошите удари, които могат да бъдат нанесени върху българската икономика, са именно ограничаването и поскъпването на кредитирането за бизнеса, особено за малките и средните фирми. Засега тези проблеми не са налице, но ако кризата се пренесе в Европа и се задълбочи, е възможен по-чувствителен спад при отпускането на кредити. Но има все по-голям шанс това изобщо да не се случи. Тези дни изпълнителният директор на винаги предпазливия МВФ Доминик Строс-Кан вдъхна оптимизъм, като заяви, че най-тежкото от кризата вече е преминало, макар че напрежението в краткосрочен план ще продължи и възстановяването няма да е леко. Както се казва - от неговите уста в Божиите уши.



Мнозина анализатори са склонни да повярват на тезата, че спадът на фондовите борси е пренасочил свободните капитали към търговията с петрол и това е допринесло за спекулативното поскъпване на котировките




Каталог: press -> June 2008
press -> Тема: здравеопазване
press -> Обществени и политически нагласи октомври 2014
June 2008 -> 11 юни 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура
June 2008 -> 6 юни 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура
June 2008 -> 24 юни 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура
June 2008 -> 5 юни 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура
June 2008 -> 4 юни 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура
June 2008 -> Съдържание: В. Пари 1 В. Пари 2 В. Телеграф 18


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница