Тема: Теории и техники на консултирането
Изтегляне 21.05 Kb.
|
1 2
курсова 2-изпратена| Терапията на Адлер може да бъде индивидуална психотерапия, терапия на двойката и семейна терапия. Пътищата, по които те се движат, са сходни. Пациентите биват подтиквани да преодоляват чувството си на несигурност и да пренасочват стремежа си към социално по-благотворни посоки.
Крайната цел на терапията от Адлеров тип е да се замести преувеличената самозащита и себеподкрепа с по-значими приноси към обществото. Названието, което Адлер дава сам на системата си – индивидуална психология, – не ни разкрива веднага колко силни са нейните социални основания. Но това название не означава психология на индивидите. Напротив, Адлеровата психология е в много голяма степен социална психология, в която индивидът е разглеждан и разбиран в неговия социален контекст. Ние като хора не сме в състояние да мислим, да чувстваме, да желаем, да действаме, ако нямаме поставена цел пред нас, което означава, че всички наши движения получават посоката си от една предварително поставена цел. Целта може да бъде променлива и/или постоянна, като винаги след постигане на едната, тя се замества с друга. Тя може да бъде осъзната или неосъзната, но винаги съществуваща, като всички начални и междинни цели се създават от личността за спомагане постигането на главната, т.н. крайна цел. Според Адлер чувството за малоценност, несигурност, несъвършенство е онова, което ни принуждава да си поставяме цели в живота и взима участие при формулирането им. Още в първите дни на детството се забелязва една черта на характера – стремеж на детето да изпъкне, да привлече вниманието на родителите върху себе си, да ги принуди да го забележат. Адлер основава своите теории на пред възрастовото развитие на личността. Той поставя ударение върху такива неща като омразните деца, физическите деформация при раждане, комплекс за малоценност и други. Концепцията за социалния интерес е тясно свързана с темата за развитието на творческия Аз, на която е отделено централно място в индивидуалната психология на Алфред Адлер. Той твърди, че като социално същество за всеки човек, който иска да принадлежи към обществото, има място, обаче не всеки човек, който се опитва да намери своето място, винаги успява. Според него би било добре, ако човек разбира, че като принадлежи към обществото, той намира своето място в него. Най-големият стимул към усилия за постижения е чувството за принадлежност – А. Адлер го нарича социален интерес. Развитието на социалния интерес в детето изисква да му се помага да преодолее неговото чувство за малоценност и това е една от най-важните необходими предпоставки за развитието на неговите вътрешни ресурси и неговия потенциал. Адлер предпочита всички да седят и да си говорят лице в лице. Освен това, той полага огромни усилия да не изглежда прекалено авторитарен. Всъщност, неговият съвет е терапевтът никога да не допуска пациентът принудително да го вкарва в ролята на авторитарната личност, защото това създава възможност пациентът да играе някои от онези игри, които вече е играл много пъти: той може да ви превърне в спасител, само за да ви атакува в момента, в който неизбежно разкриете своята човешка същност. Като ви дърпат надолу, те се чувстват сякаш самите те изплуват със своя невротичен начин на живот. Това, по същество, е обяснението на Адлер за съпротивата: ако пациентът закъснява, забравя срещи, иска специални услуги или стане упорит и отказва да съдейства в процеса на терапията, това не е, както Фройд би го определил, подтискане, а по-скоро е знак за липсата на кураж да се откаже от невротичния си начин на живот. В заключение, терапевтът трябва да окуражава пациента, което означава да събуди социалния му интерес и енергията, която той носи. Развивайки уникална човешка връзка с пациента, терапевтът му предоставя основната форма на социален интерес, която пациентът може да пренесе към другите. Пациентът разказва за своите проблеми и живота си, психотерапевтът трябва да разпита за първите спомени, сънищата, характерни черти на личността, които да му позволят да конструира целта и стила на живот на пациента. Ранни детски спомени Адлер е използвал ранните детски спомени като теоретичен опорен пункт,но не в смисъла им на несъзнавани сексуални травми и съпровождаща митология. Съществено според него е , че пациентът сам избира съзнателно или несъзнателно измежду безброй преживявания от миналото, няколко точно определени, което предполага наличието у тях на структуриращо значение за него, независимо дали са истинни или не. Адлер счита, че те са от особено значение, тъй като съдържат в себе си цялата програма на живота и база на характера. Изтегляне 21.05 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2