Тема Въведение в дисциплината икономически теории
К. Маркс и развитие на икономическата теория
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| К. Маркс и развитие на икономическата теория. Научното величие на Маркс произтича не толкова от неговия принос към икономическата теория (въпреки някои гениални догадки), колкото от двуаспектния му принос в сферата на метода на обществените науки. Маркс построява една теория за капиталистическата система, която, обяснява икономическата еволюция чрез нейните вътрешносистемни сили (закон за концентрацията на капитала, закон за растящата пролетаризация); той постига в своя труд такова „химическо съединение" (Шумпетер) между икономическата теория и историческите факти, което не е реализирано никога преди това. Първото нещо, което трябва да се отбележи, е сравнението на икономическите възгледи на Маркс с тези на Смит. В основата на разликата между тях са коренно противоположните им възгледи за историята. Според Смит историята представлява последователност от етапи, през които обществото преминава на принципа на еволюцията, като се изкачва от „примитивното и грубо общество от ловци и рибари" до последния етап комерсиалното общество. Маркс разглежда историята като непрекъсната борба на обществени класи, като във всяко общество управляващата класа е в непрекъснат класов конфликт с управляваната. Смит вярва, че комерсиалното общество ще даде едно хармонично и общо приемливо решение на проблема за индивидуалния интерес в една вечна социална среда или поне такава, която ще се запази за дълго време. Маркс вижда преди всичко противоречието и антагонизма в обществото, което е резултат от класовата борба и в този смисъл социалната среда на капиталистическото общество е непостоянна. Той предвижда рухването на обществото, изградено върху пазарни принципи. Самата класова борба ще бъде главната сила, която ще промени капитализма и в края на краищата ще доведе до неговата гибел. По-голяма част от икономическите наблюдения на Маркс са свързани именно с революционния аспект и цели за развитие на обществото. Тази част от анализа предизвиква интереса на политолозите. А това, което тук ни интересува, са икономическите възгледи на Маркс. И колкото и да е учудващо той, също като Смит, вижда в пазарната система средство за натрупване на капитал и богатство. Приликите обаче свършват дотук. Той проследява този процес от една противо- речива гледна точка, която е много по-различна от тази на Смит и подробно изложена във втори том на „Капиталът". За Маркс растежът представлява процес, изпълнен със спънки, при който има кризи и постоянно прекъсване на саморегулацията. Маркс започва и разглежда процеса на натрупване на капитала по начин, който се доближава до подхода на бизнеса. Проблемът е как определена сума пари (П) да носи печалба, т.е. да стане П'. За да го реши, Маркс анализира кръгооборота и оборота в стопанството като цяло. Процесът започва от собствениците на капитал, които използват парите, т.е. първоначално авансираната сума за закупуването на стоки и работна сила. Това е подготвителният етап за започване на производството. Тук възможността от криза се дължи на трудностите, с които, във връзка с тяхната цена, може да се сблъска капиталът при снабдяването със средства за производство и работна сила Ако това стане, ще струва прекалено скъпо, П застиват и процесът на натрупване изобщо не започва. Ако се предположи, че този първоначален процес на натрупване се осъществи безпроблемно, паричният капитал се е трансформирал в труд и физически стоки. Тези две страни на следващия етап трябва да се комбинират в трудовия процес. В акта на производство Маркс подробно анализира раждането на печалбата. Според него тя се дължи на способността на капиталистите да заплащат по- малко на работната сила, отколкото реалната стойност, която работната сила влага в стоките при производствения процес. В такъв план печалбата изпъква като разлика между П и П ' и всъщност се дължи на незаплатен труд. В икономическото учение на Маркс теорията за принадената стойност (на която ще се спрем Тема 2 . Английската класическа школа - въведение. 3 отделно), е много важна, но в контекста на настоящия анализ само ще отбележим, че производственият процес е също едно от местата, където може да бъде прекъснат процеса на възпроизводство. Ако например има стачка или производството се сблъска с някакво непреодолимо препятствие, паричният капитал, инвестиран вече в средства за производство и работна сила, няма да може да продължи пътя си към целта П'. Но да предположим, че всичко върви гладко и производственият процес е създал стоков капитал. В схемата на Маркс той вече носи принадената стойност. Но с това процесът не завършва, именно в последната фаза превръщането на стоковия капитал в паричен капитал, т.е. процесът на реализацията сблъсква бизнеса с всички проблеми на пазара. Ето защо проблема за реализацията се извежда като основен в марксовата схема за възпроизводство. Ако всичко върви добре стоките ще бъдат реализирани и то за П', което е по-голямо от първоначално авансираните пари. В този случай кръгооборотът на натрупването ще е пълен и капиталът ще се насочва към нова сума пари в следващия кръгооборот. За разлика от саморегулиращата се система на Смит, марксовата схема за възпроизводство е изпълнена със спънки и противоречия. Кризи са възможни на всеки един от етапите на възпроизводствения процес. Ето защо Маркс твърди, че пазарната система има тенденция да генерира кризи, а не да ги избягва и това е нейно вътрешно присъщо качество. В контекста на анализа, който ни интересува, Маркс се очертава като първият икономист, цялостно анализирал нестабилността на пазарната система. И докато Смит е автор на идеята, че растежът е вътрешно присъща черта на пазарната система, то Маркс показва, че растежът е неустойчив и непостоянен, че натрупването на капитал трябва да преодолява присъщата на системата неустойчивост и напрежение между труда и капитала. В „Капиталът" Маркс дори предвижда, че нестабилността на пазарната система ще се засилва, докато накрая на база на вътрешните си противоречия ще се срути. Главните причини за това той вижда в две много важни прогнози за бъдещето. Първата е, че размерът на фирмите непрекъснато ще се увеличава в следствие на непрекъсната криза на икономиката. Тенденцията към разрастване и концентрация на бизнеса е съпроводена с криза на малките фирми и е неделима част от капитализма. Второто очакване на Маркс е, че класовата борба ще се засилва поради пролетаризирането на работната сила. Все повече представители на дребния бизнес ще бъдат измествани по пътя от кризисния процес на растеж, в резултат на което обществената структура ще се деформира до две класи - малка група капиталистическа олигархия и голяма маса лишени от собственост работници. Породената от Маркс дискусия се концентрира около въпроса: Ще се окаже ли невъзможно за пазарния механизъм да се справи със собствените си вътрешни противоречия? Без да навлизаме във въпроси, за които няма прости отговори, само ще отбележим, че основното, което Маркс показва, е представата за пазарната икономика като система в напрежение и процес на непрекъсната еволюция вследствие на това напрежение. В този смисъл на Маркс трябва да се гледа най-вече като на икономист пионер на един нов тип критична социална мисъл. Неслучайно подзаглавието на основния му труд „Капиталът" 34 е „Критика на политическата икономия". Огромният принос на Маркс е в неговото проникване зад външните прояви на социалната система и в усилието да се достигне до дълбоката същност на икономическите явления. В това отношение няколко съществени аспекта отличават икономическата теория на Маркс сред съвременните й теории и учения: вътрешната логика и последователност на анализа, даващи възможност за изграждането на изключително стройна научна система; методологията на монизма, изграден върху основите на философския материализъм и диалектиката и умелото прилагане на абстракцията и дедуктивните обобщения; новият научен инструментариум; функционалният анализ на въпросите, свързани с кръгооборота и оборота на капитала, възпроизводството на обществения капитал, превърнатите форми на принадената стойност (печалба, лихва и предприемачески доход), прилагането на количествени методи на изследване. 35 Тема 2 . Английската класическа школа - въведение. 4 Ще съсредоточим вниманието си върху три основни проблема: разбирането на Маркс за предмета и метода на политическата икономия; теорията за стойността; теорията за принадената стойност. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|