Проблемът за икономическата координация

Тема 6. Кейнс и еволюцията на кейнсианството
4
Д.М.Кейнс критикува теорията за автоматичната координация в икономиката.
4
Проблемът се състои в следното: ако икономическият спад е резултат от неефективност на координиращия механизъм, то е ясно, че не може да се очакват убедителни обяснения и средства за борба със спада от теория, която има за свой основен постулат тезата, че механизмът за координация винаги работи нормално и ефективно. Кейнс всъщност се опитва да създаде системна теория за икономическата координация като противовес на класическата макроикономическа теория, господстваща по това време.
Под класическо пазарно равновесие се разбира пазарното равновесие, което се изгражда и поддържа в съответствие с принципите на класическата икономическа теория. Необходимо е пояснението, че тези принципи са разработени и обосновани както от представителите на класическата школа в политическата икономия (А.Смит, Д. Рикардо, Сисмонди и др.), така и от представителите на други школи включително и А. Маршал и др. икономисти до Кейнс. Всички тях ги обединява идеята за свободната конкуренция, която чрез пазарния механизъм осигурява автоматично поддържане на икономическо равновесие и ефективно използване на производствените ресурси.
Класическият макроикономически модел се основава на идеята, че свободното функциониране на пазарните сили винаги води икономиката и към състоянието на пълна заетост.
Представителите на класическото направление вярват, че ако пазарите се оставят да функционират свободно без държавно вмешателство, силите на търсенето и предлагането ще водят до равновесие на всички пазари, включително и на пазара на труда. Икономистите-класици съсредоточават своя анализ върху икономическата ефективност и производството. Според тях движещите сили на икономиката я водят автоматично към пълната заетост (отсъствието на икономически принудителна безработица). Това е основна теза в класическото пазарно равновесие. Незаетостта на работната снла, която се констатира в икономиката, е само временно (и дори случайно) явление, съществуващо докато пазарният механизъм възстанови нарушеното поради извънпазарни причини равновесие. Този постулат се основава на три основни предпоставки.
.Хоратане работят за удоволствие и тази истина, стара като света, е изразена с икономически термини в закона на Сей (Жан Батист Сей). Той гласи, че предлагането винаги създава свое собствено търсене. Което означава, че индивидът се съгласява да работи единствено за да използва своята заплата и задоволява своите потребности със закупуването на желаните от него стоки и услуги. Според Сей „ всяка покупка е продажба" и доходът, получен от продажбата, е ресурс за покупки, т.е. с произвеждането на продукта се създава доход, необходим за покупката на този продукт. Производството генерира търсене, което е еквивалентно на стойността на произведените стоки. Следователно не може да има продължително несъответствие между търсенето и предлагането. Ако на един пазар има излишък, то на друг ще има дефицит. Тогава цените на стоките, чието търсене е по-малко, ще паднат, а на стоките, чието търсене е голямо, ще се повишат. Така системата на цените ще коригира неравновесието.
Свръхпроизводство не може да бъде предизвикано, тъй като общата стойност на произведените стоки и услуги (общия доход) винаги ще бъде достатъчна те да бъдат реализирани.
.Следващият принцип на класическия модел е, че гъвкавият лихвен процент винаги изравнява спестяванията и инвестициите. Гъвкавостта на лихвения процент осигурява необходимите спестовни фондове, които се трансформират в инвестиции. Класиците разбират, че доходът, получен от производството, не се насочва изцяло за покупки на стоки и услуги. Понякога

Тема 6. Кейнс и еволюцията на кейнсианството
5 хората спестяват част от него, вместо да го изразходват за текущо потребление. Привържениците на класическия модел разсъждават по следния начин:
Инвестициите и спестяванията са функции от лихвения процент, но връзката между тях е различна. Високият лихвен процент стимулира спестяванията, а ниският ги намалява. Затова връзката спестявания - лихвен процент е права, т.е. висока лихва - повече спестявания, ниска лихва
- по-малко спестявания. Докато тази между лихвения процент и инвестициите, обаче е обратна.
Високият лихвен процент води до по-малко инвестиционни разходи, а ниският - към повече, тъй като лихвеният процент е разход на фирмите при покупка на капиталови стоки. При висок лихвен процент спестяването е привлекателно, но той задържа желанието на инвеститорите да правят заеми. Затова паричният пазар, където спестяванията формират предлагането на капитал, а инвестициите - търсенето на капитал, при гъвкав лихвен процент ще получат равновесие при равенство на спестяванията и инвестициите.
3). Третият принцип, на който се основава класическата теория, е гъвкавостта на цените и на работните заплати, т.е. тяхната възможност да се променят свободно. Класиците вярват, че при гъвкави заплати и цени, пазарите свободно ще се приспособяват към променящите се условия и ще постигнат равновесие, което винаги е на равнището на пълна заетост. Ако разходите за потребление и инвестиции са недостатъчни, за да се изкупят произведените стоки, цените ще паднат. Намаляват се и цените на ресурсите, от които се произвежда крайният продукт. Общото намаляване на търсенето намалява и търсенето на ресурси, включително и на труд. Конкуренцията между безработните заставя работниците да приемат по-ниска заплата, за да се наемат на работа.
Заплатите падат, а равновесието се възстановява. При по-ниско равнище на заплатата предприемачите наемат всички работници, желаещи да работят. Пазарът ще постигне ново равновесие, при което не съществува излишък на трудовия пазар, т.е. на равнището на пълната заетост. Следователно според класическия модел гъвкавите заплати и цени винаги връщат икономиката в състоянието й на пълна заетост, а безработицата е само временно явление.
Същността на класическият макроикономически модел се основава на вярата, че при конкурентна система на свободно функциониращи пазари икономиката винаги ще се насочва към състояние на пълна заетост. Ако се появят фактори, които отклоняват икономиката от това състояние, в нея се натрупва потенциал, който чрез гъвкавите цени винаги я връща към състоянието й на пълна заетост.
Класическата теория разглежда спада като периоди на временен излишък. По време на спад наемните работници не могат да си намерят работа и стоките стават непродаваеми. Предлагането на труд и произведени стоки е по-голямо от търсенето им. Всеки икономист би препоръчал за отстраняване на излишъка да се намали цената, защото се твърди, че ако работниците не могат да си намерят работа, това означава, че те искат да получават работна заплата (РЗ), която превишава тяхната стойност за работодателя. При по-ниска РЗ всеки, който иска да работи, би си намерил работа.
По отношение на производителите се твърди, че щом те не могат да продадат своите стоки и услуги, това означава, че искат много висока цена. При достатъчно ниска цена всички стоки, които имат някаква полза за някого, биха се реализирали. Такава е природата на търсенето и предлагането. Спадът от такава логика е просто отклонение от равновесието. Той се преодолява, когато цените и РЗ достигнат равновесно равнище, което „разчиства пазара".

Тема 6. Кейнс и еволюцията на кейнсианството
6
Въпросът е колко време ще е необходимо за „разчистването на пазара". Мигновено това става само в графиките в учебниците. В реалната икономика търсенето на равновесна цена може да продължи седмици, месеци и дори повече време. През този период икономическият живот не спира. Безработните не получават доходи, свиват своите разходи, което още повече съкращава търсенето. Производителите увеличават своите стокови запаси и съкращават производството.
Продължава увеличаването на броя на безработните, а търсенето на суровини и материали се свива.
Ето защо, преди цените да паднат достатъчно, че да отстранят излишъка, по-голямото предлагане на труд и произведените стоки може да предизвика верижна реакция на свиване на доходите и търсенето. Тогава за да се отстрани нарушеното равновесие между търсенето и предлагането, цените трябва да паднат още повече. Стига се до следния комулативен ефект при спад: съкращаване на производството, съкращаване на доходите, по-нататъшно спадане на производството и ново съкращаване на доходите.
За духа на класическата икономическа теория е характерен извънвремеви равновесен подход. В неговите рамки се предполага, че ако старото равновесие в икономиката е нарушено, настъпва мигновен скок към ново равновесие. Ако причините за спада възникват тогава, когато икономиката се отклонява от състоянието на равновесие, значи класическата теория действително игнорира проблема.
Д.М.Кейнс подчертава ролята на очакванията при вземане на икономическите решения.
Тази роля Кейнс обяснява с факта, че икономическите решения се вземат в условията на неопределеност, когато се иска време за приспособяване към конюнктурата, когато е голяма вероятността от грешки, т.е. когато в икономиката цари безпорядък. Именно тези процеси отсъстват при извънвремевия, традиционен равновесен анализ. В „Общата теория" се прави опит да се изведат икономическите спадове като следствия на неопределеността и продължителността на времето за приспособяване на икономическата система.

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: