Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- „Не-неутралност на парите"
| Ново кейнсианство. През 80-те години на XX век, наред с термина посткейнсианство, за икономическите теории в рамките на кейнсианските традиции се използва и термина ново кейнсианство. Веднага трябва да се отбележи, че границите между пост и новото кейнсианство са подвижни и условни. Новите кейнсианци не претендират за разлика от посткейнсианците за такъв дълбок синтез на различни теории. Какво стои в центъра на вниманието на новото кейнсианство? Главната идея, разграничаваща кейнсианците и техните критици, е въпросът за стабилността на икономическата система. Неокласическата теория има за свой основен постулат, че пазарната икономика има тен- денция към равновесие, устойчивост и стабилност на принципа на саморегулацията на пазарите. Съвременните кейнсианци твърдят, че в пазарното стопанство има устойчиви причини, които пре- дизвикват отклонения от стабилния икономически растеж и пълната заетост и затова е необходимо вмешателство от страна на държавата. Именно в анализа на конкретните причини новото кейнсианство формира нови идеи. Може да се твърди, че то едва ли може да се нарече макроикономическа теория за ефективното търсене (по Кейнс). Акцентите са преместени в други области на анализа и преди всичко върху функционирането на пазарите на труд, земя и капитал. В това отношение особено важно значение се отделя на анализа на проблемите, пораждащи активното въздействие на финансовата сфера върху реалното производство (така нареченият проблем за „не - неутралност на парите") и развитието на теорията за ценообразуването като основа на макро- икономиката. Целта е да се докажат особеностите на ценообразуването в реални икономически условия, т.е. при наличието на големи корпорации, силни профсъюзи и намеса на държавата. Този проблем получи названието трансакционна или контрактна икономика. Да се спрем малко по-подробно на тези два основни проблема. „Не-неутралност на парите" С този термин остава скрит проблемът за механизма, с помощта на който търсенето на пари (като платежно средство) влияе върху реалното производство като цяло и в частност - върху инвестициите и натрупването на капитала. В теорията на Кейнс този механизъм се дава с концепцията за ликвидността, т.е. колебанието в търсенето на парични остатъци зависи от спекулативни мотиви, свързани с равнищата на лихвения процент. Именно чрез лихвения процент се оказва влияние върху равнището на инвестициите. Съвременните кейнсианци признават изходната предпоставка за не-неутралност на парите по Кейнс, но смятат теорията за ликвидността за опростена и непълна. Затова те разглеждат механизма за взаимовръзка с реалното производство не само чрез колебанията на паричното търсене, но и във връзка с измененията в структурата на цялата финансова сфера. Този механизъм се обяснява с помощта на концепцията за портфейлната адаптация. Същността на подхода се резюмира в следното: поради високата степен на обвързване на паричните и финансови активи (акции и облигации), измененията в паричното търсене предизвикват промени в относителните цени на цялата структура (портфейл) от финансови и реални активи (Тобин, 70-те години). В зависимост от еластичността на тези цени може да се предизвика въздействие и върху капиталовложенията, но връзката не е така пряка и еднозначна както се дава от Кейнс само чрез лихвения процент. Тезисът за не-неутралност на парите според Тема 6. Кейнс и еволюцията на кейнсианството 24 Мински има следното значение: теорията изхожда от обстоятелството, че поведението на системата като цяло, както и на отделните й елементи (относителни цени, отделни производства), зависят от финансовата структура. Признаването на този тезис означава в действителност много съществено различие между кейнсианците и неокласическия подход. То засяга предмета на анализа. За неокласическата теория въпросът е как пазарът чрез своите механизми разпределя наличните ресурси между различните сфери на тяхното най- ефективно използване. Главен проблем на тезата за не-неутралността на парите е формирането на тези ресурси. От тук и значението на финансовата система и изследването на съвършено нови въпроси като например икономиката на задлъжнялостта, включваща в себе си въпросите за мащабите и структурата на задлъжнялостта на населението, фирмите, банките, държавата и международните финансови институции. В този контекст голямо внимание се отделя на влиянието на инфлацията и лихвения процент върху отношенията длъжници - кредитори. Изследват се въпросите на нормална задлъжнялост и се правят опити за определяне на нейното равнище, зад което може да настъпи дестабилизация на процеса на натрупване и икономически растеж. Следователно съвременните кейнсианци пренасят акцента за причините за нестабилността на ефективното търсене във финансовата сфера, за разлика от ортодоксалната теория, която ги търси в реални фактори. Решаваща роля за нестабилността се отделя на растящата задлъжнялост и на очакванията в условията на неопределеност, които оказват съществено влияние върху лихвения процент, оценката за бъдещата печалба и котировките на ценните книжа. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|