Тема Въведение в дисциплината икономически теории



Pdf просмотр
страница53/86
Дата20.02.2023
Размер2.48 Mb.
#116661
1   ...   49   50   51   52   53   54   55   56   ...   86
Икономически теории
Посткейнсианство.
Посткейнсианството се появява още през 60 -70-те години на XX век и исторически се формира от сливането на два потока: английското ляво кейнсианство с център Кембридж с основен представител Дж. Робинсън, Н. Калдор, П. Сраффа и други, и от потока на критическите преоценки на кейнсианството в САЩ през 60-те години, свързани с имената на Р. Клауер,
А.Леонхувид, Д. Девидсън, С. Вайнтрауб, X. Мински и други. Те отправят яростна критика на ортодоксалното кейнсианство във вида му на теория за непълната заетост и твърдят, че версиите на Хансен, Самуелсън и Дж. Хикс са напуснали истинския смисъл на Кейнс. По тяхно мнение теорията на Кейнс и неокласическата теория са абсолютно несъвместими. Теоретическите и идейни основи на посткейнсианството идват от няколко направления. През 70-те години на XX век се издигат претенции за алтернатива на неокласическия синтез, разглежда се теорията на Кейнс само като един от източниците на новата система, като наред с него се посочват и трудовите на
М.Калецки. Огромна роля изиграва институционализма най-вече с факта, че е един от първите много яростни противници на неокласическата школа, които предлагат нова методология за анализ на икономическите процеси с отчитане на съществуването и взаимодействието на социално-икономически и политически институти. Безспорно върху посткейнсианството влияние оказва монетаризма, който привлече вниманието към проблема за парите и паричното предлагане, върху структурата на финансовите активи, дълговете и влиянието им върху възпроизводството.
Често посткейнсианството
5
се определя като „нова икономическа лига" и нейните членове представляват обединение на различни традиции на икономическата мисъл - американския институционализъм, западно-европейските марксисти и трудовете на близки колеги на Кейнс.
Представителите на посткейнскианството, разгледани общо, създават потенциалната възможност за разработването на логически стройна алтернатива на господстващите в икономическата теория ортодоксални виждания, които по силата на своята нереалистичност се явяват спънка за разумна икономическа политика. Съществуват различни трактовки за това направление. Така например се твърди, че названието посткейнсианци се отнася към огромно число икономисти, които често са обединени само от признаване интелектуалния си дълг към Кейнс и недоволство от ортодоксалната теория. Други икономисти отнасят към посткейнсианците всички, които разглеждат икономиката от гледна точка на неопределеността и въздействието върху нея на финансово-паричната политика, като често се наричат монетарни кейнсианци. Въпреки различията и нееднородността на това течение, посткейнсианците се обединяват от няколко общи подхода: всички те си поставят за задача да отхвърлят неокласическата система на икономиката, да доведат революцията на Кейнс докрай, да създадат нов синтез на микро- и макроикономика.
Дълбоките промени в съвременната икономика подсказват, че възможната икономическа посока, в която посткейнсианската теория може да се насочи, е към повишаване ролята на институциите в икономическата система. Възможността теорията на Кейнс да се адаптира към съвременните условия до голяма степен зависи от способността й да се откаже от ин- дивидуалистично-психологическите си уклони и да включи и теорията на очакванията, основана върху функционално историческо изследване на политико- икономическите институции. По отношение на конкретната икономическа политика, главният спор не би трябвало да бъде „за или против" икономическата намеса на държавата, а по-скоро какъв вид намеса е нужна и за какви цели. Препоръчваното от Кейнс регулиране на търсенето е необходимо, но недостатъчно.
Държавната намеса е нужна както на макро-, така и на микроравнище. Необходими са структурни промени в банковата система и организацията на производството; и в планирането. Тези конкретни мерки и множеството регулиращи механизми се налагат от сложния характер на процеса на


Тема 6. Кейнс и еволюцията на кейнсианството
23 формиране на очакванията; те са свързани и от отбранителната позиция, която заема днес кейнсианската теория и икономическата политика.
6


Сподели с приятели:
1   ...   49   50   51   52   53   54   55   56   ...   86




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница