ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ–СОФИЯ
ТЕМАТИЧЕН ПЛАН ПО ФИЛОСОФИЯ
-
МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ УВОД
1. Философията като специфичен познавателен и културен феномен: някои по-важни схващания при предметното самоопределение на философията.; философията като тип светогледна ориентация – “светоглед” и “философски светоглед”; философията и някои други форми на духовно усвояване на действителността – философия и наука, философия и религия, философия и митология, философия и идеология; особености на философията като теоретична система – езикът и методът на философията, личността на философа и универсалността на философските истини; функции на философията – философията като самосъзнание (саморефлексия) на културата и специфичен културен символ в развитието на европейската цивилизация.
ІІ. ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ФИЛОСОФИЯТА
2. Възникване на философията и античните философски системи (теми, проблеми, школи и направления): детерминанти на възникването на философията – древногръцкия полис и рационалистичната трансформация на митологичното съзнание; проблемът за сътворението, единство и многообразие, първоначалата и първопричините, пространство и време, количество и качество, субстрат и логос, битие и небитие – Йонийската натурфилософия (Милетска школа и Хераклит от Ефес), Елеатската школа (Ксенофан, Парменид и Зенон), Питагор и Питагорейският съюз, Емпедокъл и Анаксагор, античният атомизъм (Левкип и Демокрит); диалектика и етика – Софистите, Сократ и сократичните школи; природата и границите на познанието, сетивното и мисловното, логика и гносеология, субстанцията, идеалното и материалното, физика и метафизика, държавното устройство и обществения прогрес, естетическият и нравствен идеал, идеализъм, материализъм и дуализъм – Платон и Аристотел; философските школи през елинистичния период (Академията, Ликея, Епикурейската философия, Стоическата школа и Скептическата философия).
3. Човекът и природата в светлината на вярата – философията през Средновековието и Ренесанса: неоплатонизмът – идейна предпоставка на средновековната философия (Филон, Кабалистиката, Гностицизмът, Александрийските мислители Плотин, Порфирий и Ямблих); наследството на Аристотел в християнската и ислямската традиции – Схоластиката, Номинализъм и Реализъм, Арабският пирипатетизъм и Авероизъм (Анселм Кентърберийски, Пиер Абелар, Тома Аквински, Йоан Скот, Алберт Велики, Росцелин, Уилям Окам, Буридан, Роджър Бейкън, Ал-Фараби, Ибн- Баджа); маргиналната социална и духовна структура на Ренесанса и Реформацията и тенденциите във философията – Помпонаций, Гасенди, Кампанела, Бруно, Пико дела Мирандела, Макиавели, Кузански, Коперник.
4. Философската рефлексия върху научната и политическа рационалност на Новото време: анализът на познанието, проблема за метода, рационализъм и емпиризъм, субстанцията в нова интерпретация – Бейкън, Хобс, Беркли, Юм, Декарт, Спиноза, Лайбниц; единството на природата и човека и атеистичният материализъм на Френското просвещение – Волтер, Русо, Дидро, Ламетри, Холбах, Хелвеций; критичният патос на класическата немска философия – антидогматизма и априоризма на Кант и панлогизма и историзма на Хегел; последващи проекции – неокантианци и младохегелианци.
5. Щрихи към портрета на модерната философия – направления, теми и проблеми, основни представители: философия на живота – Шопенхауер, Ницше, Дилтай, Бергсон, Шпенглер; френският и немският екзистенциализъм – Хайдегер, Ясперс, Сартр; позитивизъм и постпозитивизъм – Конт, Дж. Ст. Мил, Спенсър, Витгенщайн, Ръсел, Карнап; феноменология – Хартман, Хусерл.
ІІІ. АКТУАЛНИ ТЕМИ И ПРОБЛЕМИ
6. Социални и културни проекции в развитието на съвременната наука и техника: изкуство и наука – „двете култури” и информационното общество; научно-технологичен и социален прогрес – икономически, политически и екологични проблеми, породени от съвременното технологично развитие.
7. “Глобализацията” и “сблъсъкът на цивилизациите”: „общочовешка цивилизация” или „сблъсък на цивилизациите” – идеите на К. Ясперс, О. Шпенглер, С. Хънтигтън и др.; исторически граници и перспективи на европейската цивилизация.
8. Идеята за прогрес и съвременният свят: възгледите за „Краят на историята” и „Новият световен ред” на Ф. Фукуяма и Зб. Бжежински; модерните форми на социална и политическа организация, идеология, митология, религия и изкуство; културни различия и толерантност – етно-религиозният фундаментализъм и глобалният политически процес.
9. Българската културно-историческа традиция и европейската интеграция на България: основни измерения на националната културна традиция и народопсихология и актуални проблеми на икономическия, политическия и културния живот на българското общество.
10. Актуални проблеми на социалното възпроизводство: семейството и диалога на поколенията; предизвикателствата на новите младежки субкултури; образователен статус и социална стратификация; разпространението на наркоманиите и някои други модерни форми на социалната потология.
ЛИТЕРАТУРА
Учебници, антологии речници
-
Фридо Рикен, Философия на античността, ЛИК, С., 2001
-
Рихард Хайнцман, Философия на средновековието, ЛИК, С., 2002
-
Емерих Корет, Харалд Шьондорф, Философия на ХVII и ХVIII век, ЛИК, С., 2001
-
Робърт Пол Улф, За философията, Издателство на НБУ, С., 2004
-
Б.Г. Кузнецов, История на философията за физици и математици, Наука и изкуство, С., 1980
-
Ради Радев, История на античната философия, Наука и изкуство, Част първа – С., 1981, Част втора – С., 1983
-
Ради Радев, История на елинизма, Наука и изкуство, С., 1973
-
Ради Радев, Из историята на арабската философия, Наука и изкуство, С., 1966
-
Елена Панова, Основни проблеми във философията от Бейкън до Маркс, Наука и изкуство, С., 1987
-
Нено Богданов, Философията на ХХ век, И-во “БПС”, С., 2003 г.
-
Валери Динев, Философска антропология, Част първа – С., 2000, Част втора – С., 2002
-
Античната философия – главни направления и школи (антология), Наука и изкуство, С., 1977
-
Философия от епохата на Възраждането до втората половина на 19 век (антология), Наука и изкуство, Т.1 – С.,1961, Т.2 – 1963
-
Кратък речник на философите, ЛИК, С., 1996
-
Хайнрих Шмит, Георги Шишков, Философски речник, Издателство на СУ, С., 1997
Основни оригинални произведения
-
Аристотел, За душата, Наука и изкуство, С., 1979
-
Платон, Тимей – в: Диалози, Т.4, Наука и изкуство, С., 1990
-
Рене Декарт, Правила за ръководството на ума – в: Избрани философски произведения, Наука и изкуство, С., 1987
-
Дейвид Хюм, Трактат за човешката природа, Наука и изкуство, С., 1986 – Глава първа, част първа: За произхода на нашите идеи
-
Жан-Жак Русо, За обществения договор – в: Избрани съчинения, Наука и изкуство, С., 1988
-
Имануел Кант, Критика на способността за съждение, БАН, С., 1980 – Увод
-
Хегел, История на философията, Т. 1, Наука и изкуство, С., 1982 – Увод
-
Артур Шопенхауер, Светът като воля и представа, Евразия, С., 1991
-
Вилхелм Дилтай, Същността на философията, ЕОН – 2000, С., 2001
-
Освалд Шпенглер, Залезът на Запада, Т.1, ЛИК, С., 1994 – Въведение
-
Мартин Хайдегер, Същности, ГАЛ-ИКО, С., 1993
-
Жан-Пол Сартр, Екзистенциализмът е хуманизъм, ЛИК, С., 1997
Допълнителни източници към заключителните теми
-
Самюъл Хънтингтън, Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред, Обсидиан, С.,1999
-
Стивън Тулмин, Космополис - скритата програма на модерността, Калъс, С., 1994
-
Ерих Фром, Бягство от свободата, Христо Ботев, С., 1992
-
Карл Попър, Някои проблеми на новите демокрации, Издателство но СУ, С., 1993
-
Алвин Тофлър, Прогнози и предпоставки, издание на Факултета по журналистика, С., 1992
-
Джон Кенет Гълбрайт, Анатомия на властта, Христо Ботев, С., 1993
-
Ангел Кондев, Дневник от будоара на Клио (опит върху времето и пространството в историята), Полис, С., 2006
-
Ангел Кондев, Българският Рубикон: философско-исторически опит върху съвременното национално развитие, ЛИК, С., 1998
Сподели с приятели: |