Тематичен план по философия



Дата31.12.2017
Размер54.37 Kb.
#38061
ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ–СОФИЯ

ТЕМАТИЧЕН ПЛАН ПО ФИЛОСОФИЯ


  1. МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ УВОД

1. Философията като специфичен познавателен и културен феномен: някои по-важни схващания при предметното самоопределение на философията.; философията като тип светогледна ориентация – “светоглед” и “философски светоглед”; философията и някои други форми на духовно усвояване на действителността – философия и наука, философия и религия, философия и митология, философия и идеология; особености на философията като теоретична система – езикът и методът на философията, личността на философа и универсалността на философските истини; функции на философията – философията като самосъзнание (саморефлексия) на културата и специфичен културен символ в развитието на европейската цивилизация.

ІІ. ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ФИЛОСОФИЯТА

2. Възникване на философията и античните философски системи (теми, проблеми, школи и направления): детерминанти на възникването на философията – древногръцкия полис и рационалистичната трансформация на митологичното съзнание; проблемът за сътворението, единство и многообразие, първоначалата и първопричините, пространство и време, количество и качество, субстрат и логос, битие и небитие – Йонийската натурфилософия (Милетска школа и Хераклит от Ефес), Елеатската школа (Ксенофан, Парменид и Зенон), Питагор и Питагорейският съюз, Емпедокъл и Анаксагор, античният атомизъм (Левкип и Демокрит); диалектика и етика – Софистите, Сократ и сократичните школи; природата и границите на познанието, сетивното и мисловното, логика и гносеология, субстанцията, идеалното и материалното, физика и метафизика, държавното устройство и обществения прогрес, естетическият и нравствен идеал, идеализъм, материализъм и дуализъм – Платон и Аристотел; философските школи през елинистичния период (Академията, Ликея, Епикурейската философия, Стоическата школа и Скептическата философия).

3. Човекът и природата в светлината на вярата – философията през Средновековието и Ренесанса: неоплатонизмът – идейна предпоставка на средновековната философия (Филон, Кабалистиката, Гностицизмът, Александрийските мислители Плотин, Порфирий и Ямблих); наследството на Аристотел в християнската и ислямската традиции – Схоластиката, Номинализъм и Реализъм, Арабският пирипатетизъм и Авероизъм (Анселм Кентърберийски, Пиер Абелар, Тома Аквински, Йоан Скот, Алберт Велики, Росцелин, Уилям Окам, Буридан, Роджър Бейкън, Ал-Фараби, Ибн- Баджа); маргиналната социална и духовна структура на Ренесанса и Реформацията и тенденциите във философията – Помпонаций, Гасенди, Кампанела, Бруно, Пико дела Мирандела, Макиавели, Кузански, Коперник.

4. Философската рефлексия върху научната и политическа рационалност на Новото време: анализът на познанието, проблема за метода, рационализъм и емпиризъм, субстанцията в нова интерпретация – Бейкън, Хобс, Беркли, Юм, Декарт, Спиноза, Лайбниц; единството на природата и човека и атеистичният материализъм на Френското просвещение – Волтер, Русо, Дидро, Ламетри, Холбах, Хелвеций; критичният патос на класическата немска философия – антидогматизма и априоризма на Кант и панлогизма и историзма на Хегел; последващи проекции – неокантианци и младохегелианци.

5. Щрихи към портрета на модерната философия – направления, теми и проблеми, основни представители: философия на живота – Шопенхауер, Ницше, Дилтай, Бергсон, Шпенглер; френският и немският екзистенциализъм – Хайдегер, Ясперс, Сартр; позитивизъм и постпозитивизъм – Конт, Дж. Ст. Мил, Спенсър, Витгенщайн, Ръсел, Карнап; феноменология – Хартман, Хусерл.

ІІІ. АКТУАЛНИ ТЕМИ И ПРОБЛЕМИ

6. Социални и културни проекции в развитието на съвременната наука и техника: изкуство и наука – „двете култури” и информационното общество; научно-технологичен и социален прогрес – икономически, политически и екологични проблеми, породени от съвременното технологично развитие.

7. “Глобализацията” и “сблъсъкът на цивилизациите”: „общочовешка цивилизация” или „сблъсък на цивилизациите” – идеите на К. Ясперс, О. Шпенглер, С. Хънтигтън и др.; исторически граници и перспективи на европейската цивилизация.

8. Идеята за прогрес и съвременният свят: възгледите за „Краят на историята” и „Новият световен ред” на Ф. Фукуяма и Зб. Бжежински; модерните форми на социална и политическа организация, идеология, митология, религия и изкуство; културни различия и толерантност – етно-религиозният фундаментализъм и глобалният политически процес.

9. Българската културно-историческа традиция и европейската интеграция на България: основни измерения на националната културна традиция и народопсихология и актуални проблеми на икономическия, политическия и културния живот на българското общество.

10. Актуални проблеми на социалното възпроизводство: семейството и диалога на поколенията; предизвикателствата на новите младежки субкултури; образователен статус и социална стратификация; разпространението на наркоманиите и някои други модерни форми на социалната потология.
ЛИТЕРАТУРА

Учебници, антологии речници

  1. Фридо Рикен, Философия на античността, ЛИК, С., 2001

  2. Рихард Хайнцман, Философия на средновековието, ЛИК, С., 2002

  3. Емерих Корет, Харалд Шьондорф, Философия на ХVII и ХVIII век, ЛИК, С., 2001

  4. Робърт Пол Улф, За философията, Издателство на НБУ, С., 2004

  5. Б.Г. Кузнецов, История на философията за физици и математици, Наука и изкуство, С., 1980

  6. Ради Радев, История на античната философия, Наука и изкуство, Част първа – С., 1981, Част втора – С., 1983

  7. Ради Радев, История на елинизма, Наука и изкуство, С., 1973

  8. Ради Радев, Из историята на арабската философия, Наука и изкуство, С., 1966

  9. Елена Панова, Основни проблеми във философията от Бейкън до Маркс, Наука и изкуство, С., 1987

  10. Нено Богданов, Философията на ХХ век, И-во “БПС”, С., 2003 г.

  11. Валери Динев, Философска антропология, Част първа – С., 2000, Част втора – С., 2002

  12. Античната философия – главни направления и школи (антология), Наука и изкуство, С., 1977

  13. Философия от епохата на Възраждането до втората половина на 19 век (антология), Наука и изкуство, Т.1 – С.,1961, Т.2 – 1963

  14. Кратък речник на философите, ЛИК, С., 1996

  15. Хайнрих Шмит, Георги Шишков, Философски речник, Издателство на СУ, С., 1997

Основни оригинални произведения

  1. Аристотел, За душата, Наука и изкуство, С., 1979

  2. Платон, Тимей – в: Диалози, Т.4, Наука и изкуство, С., 1990

  3. Рене Декарт, Правила за ръководството на ума – в: Избрани философски произведения, Наука и изкуство, С., 1987

  4. Дейвид Хюм, Трактат за човешката природа, Наука и изкуство, С., 1986 – Глава първа, част първа: За произхода на нашите идеи

  5. Жан-Жак Русо, За обществения договор – в: Избрани съчинения, Наука и изкуство, С., 1988

  6. Имануел Кант, Критика на способността за съждение, БАН, С., 1980 – Увод

  7. Хегел, История на философията, Т. 1, Наука и изкуство, С., 1982 – Увод

  8. Артур Шопенхауер, Светът като воля и представа, Евразия, С., 1991

  9. Вилхелм Дилтай, Същността на философията, ЕОН – 2000, С., 2001

  10. Освалд Шпенглер, Залезът на Запада, Т.1, ЛИК, С., 1994 – Въведение

  11. Мартин Хайдегер, Същности, ГАЛ-ИКО, С., 1993

  12. Жан-Пол Сартр, Екзистенциализмът е хуманизъм, ЛИК, С., 1997

Допълнителни източници към заключителните теми

  1. Самюъл Хънтингтън, Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред, Обсидиан, С.,1999

  2. Стивън Тулмин, Космополис - скритата програма на модерността, Калъс, С., 1994

  3. Ерих Фром, Бягство от свободата, Христо Ботев, С., 1992

  4. Карл Попър, Някои проблеми на новите демокрации, Издателство но СУ, С., 1993

  5. Алвин Тофлър, Прогнози и предпоставки, издание на Факултета по журналистика, С., 1992

  6. Джон Кенет Гълбрайт, Анатомия на властта, Христо Ботев, С., 1993

  7. Ангел Кондев, Дневник от будоара на Клио (опит върху времето и пространството в историята), Полис, С., 2006

  8. Ангел Кондев, Българският Рубикон: философско-исторически опит върху съвременното национално развитие, ЛИК, С., 1998



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница