Теоретични постановки. Видове памет

Процес на постъпване на нова информация от различен вид в паметта, където тя се закрепва, свързва с тази, която по-рано е съхранена, придобита. Запомнянето бива два вида: непроизволно и произволно, но и при двата вида запомняне, то е продукт на действието на субекта с обекта, т.е. запомнянето се намира в пряка връзка с особеностите на изпълняваната от личността дейност.

Непроизволно запомняне – запомняне на едни или други обекти от действителността, което се осъществява в резултат на непосредственото им възприемане и без личността да си е поставила за цел тяхното запомняне. Като основни недостатъци на този вид запомняне могат да се посочат: информацията запомнена непроизволно не се запазва, има неточности в запомнянето, и се възпроизвежда с неточности.

Произволно запомняне – продукт на специални мнемотехники, т.е. такива техники, чиято основна цел е запомнянето на информация. Важно условие за произволното запомняне е нагласата какво точно трябва да се запомни. Според Хетелсон първият паметов процес се нарича кодиране, където се прави аналогия с термина взет от информатиката, където информацията преди да изпълни дадени функции се кодира, т.е. се превежда на разбираем език.

Съхранение.

В този процес се осъществяват процеси на преработка на информацията, където тя си взаимодейства с по-рано получената. Така че информацията, която е съхранена се изменя и обогатява, т.е. този паметов процес не е пасивен, а е динамичен. Основна функция на съхранението е да се запази информация докогато тя е необходима.

Възпоизвеждане.

Процес на актуализация на запомнянето, което бива съзнателно и несъзнателно възпроизведено. При съзнателното възпроизвеждане е налице цел на личността, докато при несъзнателното образите и събитията възникват на основата на случайни дразнители. Частен вид възпроизвеждане е спомнянето. Споменът – това са отнесени и локализирани във времето и пространството възпоизведени образи от миналото на даден човек. Споменът е основа на историческата памет, в която намира израз човешкото съзнание. И това ни различава от животните.

Забравяне.

Теория за влошаването.

Според тази теория миналото време е причина за забравянето, колкото е по-стара дадена информация, толкова тя все повече се влошава и избледнява. Колкото повече време изминава информацията не се използва и повтаря тя все повече затихва, това е нормално тъй като нещо, което не се използва губи своята сила. Критиките към тази теория са, че тя не обяснява влиянието на процесите ставащи между първоначалното заучаване и последващото възпроизвеждане. Защото върху забравянето могат да влияят следващи събития, способни да блокират възпроизвеждането на стари събития.

Теория за ситуативното забравяне

. Според тази теория признаците на сегашната ситуация се разминават, с това, което той се опитва да си спомни, т.е. достапът до тази информация е временно изгубен, паметта е наред, но е налице липса при извличане на информацията от паметта. За да се извлече информация е нужно само да се стимулира правилно това, което Тълвинг нарича ситуативно забравяне. Според него това, как дадена информация е запомнена определя кой е най-добрия начин за нейното извличане. Когато човек не си спомня дадена информация, извличането е претърпяло неуспех, защото той е загубил достъпа до насоките за извличане.

Теория за интерференцията. Такива влияния, които действат потискащо се обозначават като потискане на паметта. За най-важната им причина се приема интерференцията, която настъпва между следващите един след друг във времето процеси на преработката на информацията. Рорахер разграничава няколко вида потискане:

1. Ретроактивно или обратно насочено потискане на редица от срички се затруднява ако след запаметяването им се извършва друга умствена дейност.

2. Проактивно потискане: ако запаметяването на поредицата се предшества непосредствено от друг учебен процес, то усвояването и е по-малки ефективно, отколкото ако преди това не е учено.

3. Потискане поради сходство, обозначавано също като потискане на Раншбург: смущаващата интерференция между следващи една след друга дейности е толкова по-силна, колкото повече си приличат тези дейности. Следователно, влиянието на това задържане е минимално при редуване на различни учебни дейности и максимално при редуване на сходни учебни процеси от един вид.

4. Асоциативно или репродуктивно потискане: съдържания, които вече са свързани асоциативно с други съдържания се свързват по-трудно с нови съдържания в сравнение с тези, които не са свързани. Върху този факт се основава правилото “да се учи нещо ново е по-лесно, отколкото да се поправя веднъж наученото”.

5. Екфорично потискане: ако кратко време преди възпроизвеждането на по-рано заучен материал се запаметява нов, то актуализацията на усвоеният по-рано заучен материал се запаметява нов, то актуализацията на усвоеното по-рано съдържание се отдава само от чести.

6. Афективно потискане: силни отрицателни чувства след запаметяването препядстват съхранението и възпроизвеждането. За осигуряване на възможно най-добри постижения ученето трябва да се организира така, че различните видове задържания да останат в търпимите граници. Важно е да се отбележи, че трябва да се избягват отрицателни ефекти и влияния след запаметяването. Функцията на човешката памет зависи и от мотивационните фактори, способът на усвояване се определя в значителна степен от социалните потребности, желания, интереси и от своя страна оказват влияние върху обемът, продължителността и точността на паметта.

Специфични случаи на забравяне. Тези случаи биват породени от органични причини като нарушено мозъчно кръвоснабдяване, което води до исхимично увреждане на мозъка, т.е. известна част от мозъка престава да се кръвоснабдява и това води до състояние на тежка инвалидизация.

Исхимичното увреждане на мозъка носи наименованието деменция, до която могат да доведат и хирургически интервенции.

Алцхаймерова болест. Основна проява на тази болест е упадък на интелектуалните и паметови възможности.

Причини за мозъчни увреждания могат да бъдат и инфекциозни болести.

Болест на Хънтингтън. Причина за тази болест са генетични грешки в метаболизма, наблюдават се влошено изпълнение на тестовете за интелигентност.

Друга причина може да е афазията породена от тумор, травма или мозъчен удар. Някой компоненти от нея могат да се разглеждат като езикови-специфични амнезии. Някой автори смятат афазията за загуба на лингвистични способности без да се засяга интелектът, но други смятат, че това е първично интелектуално нарушение или загуба на ограничен аспект от интелигентността. Други причини за нарушения от органичен произход могат да бъдат: патологични процеси, травми, сътресения, контузии на мозъка, токсични вещества, тежки метали, отровни газове.

Друг вид загуба на паметта може да има при амнезия, причините за нея могат да бъдат емоционална или мозъчна травма, злоупотреба с алкохол и барбитурати. Амнезията е общ термин, който се отнася за частична или цялостна загуба на паметта и за разлика от забравянето се смята за патологично.

Органична амнезия, може да бъде породена от физическа причина една от най-ярко изразените органични амнезии е т.нар. сенилно мозъчно заболяване. То може да възникне и при физическа деградация на мозъка, както и да бъде породено от сърдечно заболяване, което води до намаляване на притока на кислород до мозъка. Въз основа на времево съотнасяне на забравените събития и материал се различават два вида амнезии: антероградна и ретроградна.

Антероградна амнезия, известна още като амнезия на придобиваното, или се нарича неспособност за придобиване на нови дълготрайни паметови следи. Тя е свързана с увреждане или атрофия на хипокампалните и медиалните темпорални мозъчни зони.

Ретроградна амнезия, нарича се още загуба на паметта за минали събития, които някога човек си е спомнял. Тя може да бъде епизодична или епохална в зависимост от това дали загубата на паметта е свързана със специфични, изолирани събития или с по-дълги периоди от време. Амнезията може да бъде:

Локализирана – специфични моменти от времето на травмата не могат да бъдат възпроизведени поради тяхната недостъпност или липса.

Селективна – невъзможност да се възпроизведат конкретни травмиращи събития.

Генерализирана – изразява се в невъзможността да се възпроизведат всички събития от живота на човека до момента или около травмиращото преживяване.

Непрекъсната – свързва се с невъзможността да се възпроизведат случките около травмиращото събитие и след него.

Генерализираната и непрекъснатата се срещат по-рядко отколкото селективната и локализираната.

Има две основни категории психични разтройства, при които загубата на паметта е първичен синдром. Те са психогенна амнезия и органичен амнестичен синдром.

Психогенната амнезия заедно с психогенните фуги, множествената личност и разтройството на деперсонализацията е десоциативно разтройство, което се характеризира с внезапни и обикновенно временни промени в интегративните функции на паметта, съзнанието и/или идентичността. Най-честия вид психогенна амнезия е локализиран и включва възможност за неспомняне на събития от ограничен период от време на и/или след изключително разтройващ инцидент. Този тип амнезия е сравнително чест при война и при други ситуации, в които хората са заплашени с тежки наранявания или смърт. По-рядко психогенната амнезия се изразява в загубата на паметта за избрани събития по време на по-продължителен период или за всяка личносттна информация за собствения живот. Смята се, че психогенната амнезия или още наречена хистерична амнезия се причинява от прекомерно изтласкване на неприятни мисли и импулси или от потребността от бягство от житейски ситуации смятани за непоносими.

Органичен амнестичен синдром. Състои се в това, че има загуба на краткосрочната и дългосрочната памет свързана с органична патология при отсъствие на делир или деменция. Един от най-честите етиологични фактори свързани с този синдром е злоупотребата с вещества като алкохол и барбитурати.

Алкохолен амнестичен синдром или синдром на Корсаков. При този синдром се получава тежка антероградна амнезия за настоящи събития, и известна ретроградна амнезия за периода преди появата на заболяването. Появяват се паметови празноти, които се запълват от конфанбулации, които възникват спонтанно и служат за запълване на мнестичния континиум. Чрез свободно измисляне, фантазиране се запълват празноти в съзнанието в които по някога се вплитат и верни данни и пациентите ги преживяват като истински спомени. При синдром на Корсаков има и нарушение на когнитивното функциониране и паметови нарушения, които говорят за корова атрофия.

Паметови разтройства се проявяват по време на сенилност, в ясна памет за отдалечени в миналото събития, които неуместно се преплитат със събития от настоящото. Възпроизвежданата информация, често изглежда тривиална на околните, но за страдащия от това разтройство човек тя има емоционално и ситуативно значение.

Нарушение на паметта се наблюдава и при депресивни състояния, и тогава депресирания се оплаква от слабост на паметта, защото има и реални паметови нарушения.

Деменцията е белег за нормалното стареене, но сенилната деменция е призната за коварно заболяване. Освен с процеса на стареене тя се свързва и с други паметови нарушения.

Специални разновидности на паметовите нарушения е паметовото разтройство, умствена изостаналост. При този тип хора въпреки упражненията паметта е кратковременна. При тях уменията, които са получени преди инцидента се загубват вследствие неврологичното нарушение. Вследствие на това хора които преди това са можели да четат получават алексия, други които губят моторни умения, апраксия и трети губят възможността да разпознават лица прозопагнозия.

От всички паметови нарушения могат да се направят два извода. Първият е, че при тежките разтройства се забравя житейската история, хронология и смислова връзка на собственото развитие, а с това се губи и знанието за степента на развитието и мястото на сегашното състояние в биографията. Другият е, че при нетежки случаи, спомените за миналото са все още добри, а има нарушения на спомените за сегашни, скорошни събития и планове.

Като заключени можем да кажем, че няма да се постигне напредък в изследването на паметта, ако я разглеждаме само сама за себе си, орган или някакъв механизъм. Някой разглеждат паметта като тази на компютър, но човешката памет не може да бъде изтрита с един клавиш, човешката памет се изтрива само когато той умре. С настъпване на промени можем да престанем да реагираме по определен начин, т.е. отново сме се променили така, че стимулите не се преработват както по-рано. Пример за това е, че човек с амнезия може да каже, че не помни нищо. Все още не е изяснена теоретичната постановка за паметта и как се запазва информацията, но въпросът за паметта и нарушенията й може да бъде решен само като се изследват нарушенията и по този начин по-добре можем да я разберем.

2. Тодорков, К. Военна психология.

3. Десев, Л. Речник по психология.

4. Трифонов, Т. Обща психология.

5. Пирьова, Б. Биологична психология.

6. Бренденкамп. Учене, помнене, забравяне.

7. Кандо, Ж. Антропология на паметта.

8. Шарфетер, К. Обща психопатология.

9. Енциклопедия по психология.

10. Речник по психология.