Тестове по пес
Изтегляне 304.32 Kb.
|
ВАРИАНТ 1 1. Кога се създава сметната палата? 1975 г.
2. Какви са нормативните правомощия на Европейския парламент? - Участие на ЕП в нормотворческия процес (ЕП може да подкани ЕК да упражни право на законодателна инициатива по определен въпрос, но не може да я задължи) - Бюджетни правомощия – това е област, в която ЕП може да има самочувствие на истински законодателен орган, защото гласува и приема бюджета. Има поредица междудържавни договори от 70-те години, които са посветени на бюджета. - Контролни правомощия 3. Съдебни реформи ЕО/ЕС. -С решение на Съвета на министрите от 1988 г. се извършва съдебна реформа, с която се създава първоинстанционен съд. Това не е нов съд, а една по-облекчена процедура. Съветът на министрите може да разширява компетентността на първата инстанция. - Съдебна реформа НИЦА– приема се нов Устав на СЕО ● предвижда се възможност за триинстанционно производство ●компетентността на Първоинстанционния съд (ПИС) към СЕО се разширява и след Договора от Ница той вече може да гледа почти всички категории дела от компетентността на СЕО. ● възможност за създаване на съдебни отделения към ПИС. Те ще формират съдебни състави, които ще гледат като първа инстанция някои стандартни категории дела с по-малка сложност. Техните решения ще могат да се обжалват пред ПИС на апелативно основание (пълно обжалване и по законосъобразност и по целесъобразност). Навярно решенията на ПИС като II инстанция ще подлежат на касационно обжалване пред СЕО като трета инстанция. ●предвижда се възможност ЕП да иска становище от СЕО за съвместимостта на дадено международно споразумение с договорите.
- да определя правилата на конкуренцията, необходима за функционирането на вътрешния пазар, - да определя валутната политика на държавите, приели евро, - да определя общата търговска политика, - действията в митническия съюз, - опазване на морските природни ресурси в областта на общата политика за рибното стопанство, - сключване на международни договори, когато това е предвидено в законодателен акт на ЕС.
Жалбите не трябва да са в компетентността на съдебните инстанции, т.е. трябва да са свързани с лошо администриране. Омбудсманът изисква отговор от съответната институция в пленарната зала, а в края на годината съставя отчет. Той няма особени правомощия, но е ефикасен от гледна точка на това, че дава гласност на проблемите на хората. Може да се каже, че по своята същност е форма на извънсъдебен контрол. Право да се обърне към омбудсмана има всяко лице, което се намира на територията на ЕС на законно основание – т.е. това право е с доста широк обхват. ВАРИАНТ 2 1. Има ли процедура за отказване от ЕС - да, според договора от Лисабон всяка държава членка може да се откаже едностранно. 2. Нормотвморчески инициативи? В първия стълб монопол в законодателната инициатива има Европейската Комисията. Тя има и нормотворческа власт, макар че основната й роля е на носител на "законодателната инициатива" почти изключително право да предлага проекти за актове. Във втория стълб ЕК не е монополист на законодателната инициатива, а я дели с държавите.
Върховен политически орган на Общността и Съюза. В Еевропейския Съвет участват главите на правителствата, държавните ръководите и председателя на ЕК. Държавните ръководители и главите на правителствата се придружават от министрите на външните работи, което много ги доближава до СМ. Председателят на ЕК може да води със себе си по 1 еврокомисар, в зависимост от основната обсъждана тема. Заседанията са 2 пъти годишно на територията на ДЧ, която през този 6-месечен период осъществява председателството на ЕС. Сесиите се ръководят от държавния/правителствения ръководител на държавата - домакин, т.е. председателстващата СМ. Сесиите продължават 2 дни. Първият ден темата е външна политика и сигурност, а втория – интеграционни дела.
I. Съд на ЕС II. ПИС III. Съдилища на страните членки 5. Директива – характеристики. Има обвързващ характер, но оставя на националните власти избора на формите и средствата за неговото постигане. Задължителен е само крайния резултат. Директивата за разлика от регламента има конкретен адресат (една, няколко или всички държави членки, но само държави. Тя не е пряк източник на права, но е директно приложима. Директивата съдържа не само посочване на дължимия резултат, но и конкретни (препоръки) за начина на постигането му. ВАРИАНТ 3 1. Принципи на пропорционалност Действията на общността и средствата, които ще използва, трябва да са пропорционални/съответни на необходимото за постигането на целите. 2. Основни характеристики на регламента Основен източник на производното право има задължителен характер. Акт с абстрактно действие - няма конкретни адресати (важи за всички) и съдържа норми с общ характер. Регламентите са пряко приложими и нормите му се ползват с директен ефект. Има два вида регламенти: 1 .Базови 2. Изпълнителни 3. В какво се състои монопола на нормотворческата инициатива на ЕК Само ЕК има почти изключително право да предлага проекти за актове. 4. Изменение в правото на ЕС в Договора от Маастрихт -Първи стълб – интеграционен. Включва ЕОВС, ЕИО и ЕОАЕ. Това е общата нормативна база. -Втори стълб – обща външна политика и политика на сигурност. -Трети стълб – сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи. ЕС няма свои органи, а използва тези на общностите. Те съставляват т.нар. покрив на сградата. В основата е общата правна система – acquis communautaire. 5. Етапи на разширяване на ЕО 1951 г. – Белгия, Нидерландия, Люксембург, Франция, Германия, Италия подписват Договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана; 1957 г. – Основателките подписват Договора от Рим, създавайки Европейската икономическа общност; 1973 г. – Дания, Ирландия и Обединеното кралство се присъединяват; 1981 г. – Гърция се присъединява; 1986 г. – Испания и Португалия се присъединяват; 1995 г. – Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват; 2004 г. – Чешка република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Словения, Словакия, Кипър и Малта се присъединяват; 2007 г. – България и Румъния се присъединяват.
Непосредствена приложимост - нормите на правото на ЕС получават автоматично приложение в националните законодателства на държавите членки след тяхното приемане, без да се превръщат във вътрешноправна норма. 2. Органи и начини на формиране на европейския парламент ПАСЕ е предвидена още в Парижкия договор като част от институционната схема. Замислена е като чисто консултативна структура, гарант за присъствието на демократичното начало, косвена връзка с националните парламенти, тъй като първоначално се формира именно от техни представители. Още през 1957 г. в договора за ЕИО е записано, че ПАСЕ ще се формира посредством преки и всеобщи избори. Едва през 1976 г. Съветът на министрите (СМ) взима решение съставът на Парламента да се определя по този начин. Договорът предвижда и единна избирателна система, но и до днес не е осъществена. ЕП се нарича така от 1962г., а от 1986г (ЕЕА) това става официалното му наименование. Избори 1)провеждане- Изборите се провеждат в един и същи ден, но съгласно националните избирателни системи. Всеки ЕГр може да гласува и да бъде избиран от квотата на тази ДЧ, където трайно се е установил. 2)листи и партии- Листите са изградени на партиен принцип, като европартиите представляват трансгранични междупартийни обединения на партии със сходни платформи. Партийните листи се изготвят именно от тези европартии. Такива са Европейската народна партия (обединение на християндемократи), Европейски свободен алианс (партия на зелените, но без скандинавските страни, защото там се числят към обединената левица), Евролевица, либерали, реформисти, демократи и пр. Тези партии имат своето присъствие, а в ДЕС се подчертава тяхното значение в изричен текст. 3)квоти на ДЧ- Избори се провеждат на всеки 5 години, като всяка държава има определена квота места, които се изчисляват процентно на броя на населението. Има и определен бонус в полза на по-малките държави, тъй като един депутат се избира от по-малък брой избиратели. Квотата не може обаче да падне под 4 души.
1) Право на петиции до Комитета по петициите - това право принадлежи на всеки, който се намира на територията на ЕС на законно основание(не само на европ.граждани). 2) право на жалби пред Европейския Омбудсман - право да се обърне към омбудсмана има всяко лице, което се намира на територията на ЕС на законно основание. Само европейските граждани имат задължения. 4. Прекратяване на мандата на ЕК -с изтичане на мандата -предсрочно за целия състав на ЕК ако: ● ЕК подаде оставка и по собствена инициатива – случи се наскоро поради подозрение в корупция ● ЕП с квалифицирано мнозинство гласува недоверие – не се е случвало. -предсрочно за отделни комисари ● подаването на оставка по собствена инициатива или смърт ● санкция, ако представителят престане да отговаря на високите изисквания или извърши големи нарушения - СМ, ЕК или председателят на ЕК изискват оставката, но мандатът може да бъде прекратен единствено от Европейския съд – това е своеобразна гаранция срещу въздействие върху комисарите.
Националният съд, който трябва да приложи норма на общностното право, се обръща към Съда в Люксембург с искане за тълкуване на нормата, спирайки процеса до разрешаването на този преюдициален въпрос. Искане за тълкуване могат да правят само съдебните инстанции. Тълкувателното решение отива при този, който го е поискал. Националният съд е длъжен да се съобрази стриктно с даденото тълкуване. Възможно е националният съд да поиска от Съда в Люксембург да се произнесе по валидността на норма от вторичното право. Съдът декларира невалидността на акта, без да го отменя – нормата не се прилага и всички могат да се позовават на невалидността. На тълкувателното решение могат да се позовават всички национални съдилища.
Конвентът за бъдещето на Европа е открит на 28 февруари 2002. Неговото предназначение е да подпомогне дебата за промените, които европейските граждани очакват да настъпят в бъдещия разширен Европейски съюз. Европейският конвент има за задача да направи предложения за адаптирането на институционалната и политическата рамка на Съюза към новите условия, свързани с разширяването. Конвентът изготви политически документ, представляващ бъдещата Европейска конституция, отговаряйки на следните въпроси: -Как да бъдат разпределени отговорностите между Съюза и страните-членки? -Как да бъдат дефинирани по-добре отговорностите на европейските институции? -Как да се осигури ефикасност и последователност във външните действия на Съюза? -Как да се укрепи демократичната легитимност на Съюза? 2. На какво условие трябва да отговаря правните норми за да имат директен ефект. Приема се, че директен ефект имат само изпълняемите се норми – норми, които имат всичко необходимо, за да уредят едно правоотношение. СЕО в своята практика изрично е формулирал някои изисквания към тези норми: а) да са ясни; б) точни (конкретни); в) пълни; г) безусловни; д) юридически перфектни.
На 08.03.1993 г. е подписано споразумение за асоцииране между България и ЕС, което влиза в сила през 1995 г. (ЕСА). 4. С кои искове се контролират институциите? 1)Иск за установяване на неизпълнение на задължения – дава възможност на Съда да упражнява контрол за спазване от държавите членки на задълженията им по правото на Съюза. 2)Жалба за отмяна – С тази жалба жалбоподателят иска отмяна на акт, приет от институция, орган, служба или агенция на Съюза. 3) Иск за установяване на неправомерно бездействие – С него се дава възможност на Съда да упражнява контрол за правомерността на проявено бездействие от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. 5. Кои производства пред Съда на ЕС подлежат първо на административна фаза? Искът срещу незаконосъобразното бездействие на институциите има предварителна административна фаза, която цели избягването на процеса. Дава се срок на бездействащата институция да извърши дължимото действие. Ако институцията заяви отказ да извърши действието, това е акт и може да бъде предявен първият иск. Ако институцията просто бездейства, процесът започва. ВАРИАНТ 6 1. Посочете провалените проекти за интеграция. - Европейска отбранителна общност, - Европейска политическа общност,
Директен ефект - определени норми на правото на ЕС получават пряко действие в националните законодателства, предоставяйки възможност на ФЛ и ЮЛ да придобиват субективни права и задължения. Пряко приложение - нормите на правото на ЕС получават автоматично приложение в националните законодателства на държавите - членки след тяхното приемане. Основната разлика - директният ефект предоставя и защитава субективни права, докато непосредствената приложимост осигурява прилагането на нормите на ЕС в националните законодателства на държавите-членки. По дефиниция регламентът има директен ефект. Директивата няма такъв. Решението на Съда, адресирано до физическо или юридическо лице от държава членка по дефиниция има директен ефект. Разпоредбите на правото на ЕС, които имат директен ефект, са пряк източник на права и задължения на всички лица, които ги засягат. 3. Основни принципи на образуване на институциите на ЕС. - принцип на баланса на институциите – в институционната схема няма йерархия, не може да се каже коя структура е най-важната. - автономност на институциите – всяка една институция в определената и от учредителните договори рамка не търпи намеса в нейните работи от останалите страни. Всяка институция си изготвя Правилник за вътрешния ред, който представлява изключително важен нормативен акт. Тези правилници не се нуждаят от ничие одобрение или санкция. - задължение за лоялно сътрудничество между институциите – ако една от институциите не дава своето съгласие, цялата схема се блокира според изискванията на Учредителния договор. 4. Етапи на формиране на ЕК. - провеждат се консултации между правителствата за бъдещия председател на ЕК, - Европейският съвет с квалифицирано мнозинство определя лицето, което възнамерява да назначи за председател на комисията, а предложението се одобрява от ЕП, - председателят на ЕК се изслушва в пленарната зала относно неговата програма за мандата, разпределението на ресорните портфейли. - Европейския Съвет с квалифицирано мнозинство и по общо съгласие с предложения за председател, приема списъка на лицата, които възнамерява да назначи за членове на Комисията, изготвен съгласно предложенията на всяка ДЧ. - председателят и другите членове на ЕК колективно подлежат на одобрителен вот от ЕП. - назначението на ЕК се извършва от СМ в състав държавни/ правителствени ръководители.
Регламент – източник на производното право, има общо приложение, задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Директива – няма общообвързващо действие, регламентира резултата, а оставя на националния законодател да уреди средствата за постигането му. Не е пряко приложима, за разлика от регламента, директивата не създава индивидуални права и задължения за субектите на европейското право и няма пряко действие.
- ЕП предоставя консултативно становище, ако текстът на договора предвижда това, - Процесуално одобрение (“задължително мнение”), - Процедура на сътрудничество, - Процедура на съвместно взимане на решения.
- комитет по заетост, - комитет по регионите, - икономически и социален комитет. 3. Пряко приложение и директен ефект. Директен ефект - определени норми на правото на ЕС получават пряко действие в националните законодателства, предоставяйки възможност на ФЛ и ЮЛ да придобиват субективни права и задължения. Пряко приложение - нормите на правото на ЕС получават автоматично приложение в националните законодателства на държавите - членки след тяхното приемане. Основната разлика - директният ефект предоставя и защитава субективни права, докато непосредствената приложимост осигурява прилагането на нормите на ЕС в националните законодателства на държавите-членки. По дефиниция регламентът има директен ефект. Директивата няма такъв. Решението на Съда, адресирано до физическо или юридическо лице от държава членка по дефиниция има директен ефект. Разпоредбите на правото на ЕС, които имат директен ефект, са пряк източник на права и задължения на всички лица, които ги засягат. 5. Източници на финансиране на ЕС. - мита, които директно постъпват в бюджета; - прелевмани – специални финансови натоварвания, с които се облага селскостопанската продукция (близки са до митата); - ДДС;
- една много малка част от 2-ри и 3-ти стълб се финансира от държавите.
1. Кои са привилегированите молители при иска за отмяна и каква е тяхната привилегия? Привилегировани ищци са държавите и институциите на общностите. Привилегията се състои в това, че те не трябва да доказват правен интерес. 2. Систематизирайте първичните източници в 3 основни групи. - Учредителни договори с протоколи към тях, - Договори и актове за изменение и допълнение на учредителните договори - 4-те големи ревизии, - Договори внасящи промени в УД, но не от генерален характер. 3. Разликата в критериите на Маастрихт и Копенхаген? Копенхаген: развити демократични институции, защита правата на човека, както и на малцинствата; функционираща пазарна икономика, производство, което може да удържи на натиска на пазарните сили; хармонизиране на националното законодателство още на етап преговори, включително и на Конституцията. През 1994 г. е поставен още един критерий – ЕС да е в състояние да поеме новите страни членки. Докато Маастрихтските критерии се отнасят до основни икономически величини като бюджетен дефицит, ценова стабилност (ниска инфлация), дългосрочни лихвени равнища, стабилност на обменния курс. 4. За кои нормативни актове може да се отправи запитване за валидност и за кои – за тълкуване? - запитване за валидност – с цел да се провери валидността на даден акт на правото на Съюза, само за производното право. - тълкуване – националните съдилища могат, а понякога са длъжни, да се обърнат към Съда в Люксембург за уточнение на въпрос по тълкуването на правото на Съюза. Съдът излиза с решение или мотивирано определение. Националната юрисдикция, до която те са адресирани, е длъжна да се съобрази с даденото тълкуване при решаването на висящия пред нея спор. Решението на Съда е задължително и за другите национални юрисдикции, пред които е повдигнат идентичен въпрос.
- свобода на движение и право на установяване, - активно и пасивно избирателно право, - право на дипломатическа и консулска защита от представителство на друга ДЧ, когато националната държава няма представителство в съответната трета страна, - право на петиции до Комитета по петициите (постоянно действаща структура към Европейския парламент) - право на жалби пред Европейския Омбудсман, - право да кореспондират с институциите, да отправят въпроси, да им се осигури достъп до документация (ако не е секретна).
1. В колко състава функционира КОРЕПЕР и какви са функциите му? 2 състава: 1) заместници на посланниците в Корепер и 2) титулярите. Функции: Всяка точка от дневния ред на сесиите на Съвета на министрите първо минава през КОРЕПЕР. Посланиците поддържат непрекъснато връзка със своите правителства. Ако на ниво КОРЕПЕР посланиците докладват, че съответната точка от дневния ред се приема от техните правителства без възражения, то тя се записва под буква “А”. Ако има не съгласия – под буква “Б”. Това е сигнал за дебат. КОРЕПЕР не гласува.
Първоинстанционният съд на ЕС се преименува на Съд на Европейския съюз. Общият съд, съвместно със Съда на публичната служба и Европейския съд, представляват една цялостна съподчинена съдебна институция наричана сега Съд на Европейския съюз. Сред нововъведенията на Лисабонския договор, са юридическото сливане на ЕС и ЕО, разширяването на процедурата на съвместно вземане на решения в областта Полицейско и съдебно сътрудничество при наказателни дела, по-големи права на националните парламенти в законодателството на ЕС, въвеждането на Инициатива на европейските граждани, увеличаване на компетенциите на Върховния представител за външна политика и политика на сигурност, обвързаност на "Хартата на основните права".
През 86 г. се въвеждат две нови процедури: Процесуално одобрение (“задължително мнение”) и Процедура на сътрудничество. По-късно тази тенденция е продължена с Договора от Маастрихт, подписан на 7 февруари 1992 г., който създава още една нормотворческа процедура, при която ролята на Съвета и Парламента вече е изравнена процедурата по съвместно приемане на актове. Макар и твърде усложнени, тези две процедури превръщат ЕП в реален властови орган със значителни законодателни правомощия (макар и все още по-малки от тези на СМ).
Приета е от Малкия конвент. Хартата съдържа норми относно достойнството, свободата, равенството, солидарността, правосъдието и др. Адресати на разпоредбите на Хартата са институциите и органите на ЕС при съблюдаване на принципа на субсидиарност.
2 състава: 1) заместници на посланниците в Корепер и 2) титулярите. Функции: Всяка точка от дневния ред на сесиите на Съвета на министрите първо минава през КОРЕПЕР. Посланиците поддържат непрекъснато връзка със своите правителства. Ако на ниво КОРЕПЕР посланиците докладват, че съответната точка от дневния ред се приема от техните правителства без възражения, то тя се записва под буква “А”. Ако има не съгласия – под буква “Б”. Това е сигнал за дебат. КОРЕПЕР не гласува.
1) Институционална реформа – подготвя се бъдещето разширяване в рамките на довършването. 2) Съдебна реформа – приема се нов Устав на СЕО. След Ница има 3-инстанционна структура. 3) Правят се някои стъпки към усъвършенстването на втория стълб, както и стъпки към формирането на отбранителна политика. 3. Защо Европейската комисия се нарича пазител на договора? ЕК следи за стриктното му спазване. Ако една държава наруши договорните си задължения, тя може да бъде осъдена пред Съда в Люксембург. По тези искове ЕК е активно легитимирана, тя има право да предявява искове срещу държави нарушители. Ако друга държава - членка иска да се започне дело срещу страна-нарушител, тя трябва да сезира ЕК. 4. Развитие на нормотворческите правомощия на ЕП с генералните ревизии от 86 и 92 г. През 86 г. се въвеждат две нови процедури: Процесуално одобрение (“задължително мнение”) и Процедура на сътрудничество. По-късно тази тенденция е продължена с Договора от Маастрихт, подписан на 7 февруари 1992 г., който създава още една нормотворческа процедура, при която ролята на Съвета и Парламента вече е изравнена процедурата по съвместно приемане на актове. Макар и твърде усложнени, тези две процедури превръщат ЕП в реален властови орган със значителни законодателни правомощия (макар и все още по-малки от тези на СМ).
Не са адвокати, а дават експертно становище по делата. Те не участват във взимането на решенията, а тяхното експертно становище не обвързва съда. Това становище се дава в края на устната фаза на процес след пренията на страните.
Състав:
- глави на правителства, - държавни ръководители и - председателя на ЕК. Правомощия: - външна политика и сигурност, - интеграционни дела. 2. Кои са непривилегированите молители по реда на чл. 263 от ДФЕС? Всяко физическо или юридическо лице може да заведе иск срещу решения, адресирани до него или които го засягат пряко или лично както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение. 3. Посочете, кои основни права съставляват гражданството на ЕС. - свобода на движение и право на установяване, - активно и пасивно избирателно право, - право на дипломатическа и консулска защита от представителство на друга ДЧ, когато националната държава няма представителство в съответната трета страна, - право на петиции до Комитета по петициите (постоянно действаща структура към Европейския парламент) - право на жалби пред Европейския Омбудсман, - право да кореспондират с институциите, да отправят въпроси, да им се осигури достъп до документация (ако не е секретна).
- да определя правилата на конкуренцията, необходима за функционирането на вътрешния пазар, - да определя валутната политика на държавите, приели евро, - да определя общата търговска политика, - действията в митническия съюз, - опазване на морските природни ресурси в областта на общата политика за рибното стопанство, - сключване на международни договори, когато това е предвидено в законодателен акт на ЕС.
Не са адвокати, а дават експертно становище по делата. Те не участват във взимането на решенията, а изготвят експертно становище, което не обвързва съда. Това становище се дава в края на устната фаза на процес след пренията на страните.
правила на конкуренция обща търговска политика
валутна политика по отношение на страните приели еврото опазване на морските биологични ресурси
вътрешен пазар правосъдие и вътрешни работи риболов и земеделие околна среда При 1,2 се прилага принципа на субсидиарност Субсидиарност - дефиниция чл.5ал.2ДЕО. Общността може да действа само ако дадена цел може да се постигне по-добре на ниво Общност, отколкото на ниво отделна страна членка. Решенията се вземат от държавите и само ако те не се справят ще се намеси Общността. Намира приложение при паралелната компетентност и се отнася предимно за 1-ви стълб. Контрола за спазването на принципа е възможен да две нива: 1. Политически контрол 2. Юридически контрол . Пропорционалност: чл.Зал.З ДЕО. „Действията на Общността не трябва да превишават необходимото за Общността, а трябва да бъдат пропорционални /адекватни/ на преследваната цел.”
I – 1972 год. - Обединено кралство, Дания, Ирландия II – 1981год. – Гърция; 1986 год. - Португалия, Испания III – 1995 год. - Австрия, Финландия, Швеция IV- 2004 год. - Кипьр, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения V- 2007 - Б-я и Р-я
1. Източници на първичното право 1.1 Учредителни договори с протоколи към тях 1.2 Договори и актове за изменение и допълнение на учредителните договори - 4-те големи ревизии 1.3 Договори внасящи промени, но не от генерален характер – малки ревизии. 2. Източници на производното право - Регламенти; Директиви; Решения; Препоръки и мнения(становища) Атове чрез, които съдът оказва съдебен контрол върху институциите - Контролът е само за законосъобразност. Актовете са решения, които имат обратна сила.
На свободно предвижване и пребиваване на територията на страните членки Активно и пасивно избирателно право На дипломатическа и консулска закрила На подаване на петиции и сезиране на Евр. омбудсман
1. Съд на ЕО 2. ПИС 3. Съдилища на страните членки Компетентност на съда - правораздавателна, тълкувателна, консултативни функции чл.230 ДЕО Съдът контролира законосъобразността на актовете, приети съвместно от ЕП и Съвета и актовете на Съвета, Комисията и на ЕЦБ, с изключение на препоръките, предназначени да произведат правни последици по отношение на трети лица. За тази цел Съдът е компетентен да правораздава по дела, заведени от държава-членка, ЕП, Съвета или Комисията на основание на некомпетентност, съществено процедурно нарушение, нарушение на този договор по неговото прилагане или злоупотреба с власт. Съдът е компетентен да правораздава при същите условия по дела заведени от Сметната папата и ЕЦБ за защита на техните правомощия. Всяко ФЛ или ЮЛ може при същите условия да заведе дело с/у решенията, които са адресирани до него, или които, макар и взети във форма на регламент или на решение, адресирано до друго лице го засягат пряко и индивидуално
1.Процедура на консултиране на ЕП се предоставя да даде становището си по предложение на Комисията за даден нормативен акт преди гласуването му от Съвета. 2.Процедура по сътрудничество - позволява на ЕП да участва в законодателния процес на „второ четене" и да предлага на Съвета промени в общата му позиция, независимо, че крайното решение се взема от Съвета; 3. Процедура на съвместно вземане на решения - По правило съвместното вземане на решения е в области в които Съветът решава с квалифицирано мнозинство Съвместното решение е сложна процедура основаваща се на паритета (нито една от двете институции ЕП и Съвет не могат да приемат нормативен акт без съгласието на другата). Приемането на норм. акт се осъществява по следната схема: 1 .Първо четене - Комисията представя предложение едновременно пред ЕП и Съвета; ЕП дава становище по проекта; Съветът приема с квалифицирано мнозинство окончателно акта, ако ЕП не е предложил промени или ако самият Съвет приеме предложенията за промени на ЕП. 2. Второ четене – ако в рамките на това четене Съветът одобри изменения текст с квалифицирано мнозинство, актът се счита за приет. Ако Комисията е дала отрицателно становище по предложенията на ЕП, актът може да бъде приет от Съвета с единодушие. 3. Помирение – ако Съветът не приеме всички изменения, предложени от ЕП, Председателят на Съвета съгласувано с Председателя на ЕП свикват Комитет по помирение. В случаи, че не се постигне съгласие по конкретен текст, актът не се приема и процедурата приключва. При съгласуван текст се преминава към трето четене. 4. Трето четене - При съгласие между ЕП и Съвета, актът се приема с квалифицирано мнозинство и от ЕП с абсолютно мнозинство от членовете му, подписва се от двамата председатели и се обнародва. В случай на отказ на някоя от институциите процедурата приключва с 4. Бюджетна процедура - чрез нея се цели приемането на бюджета на ЕО преди началото на финансовата година 5. Процедура по приемане на изпълнителите актове – решението на Съвета по комитология предвижда точно определени процедури, в рамките на които се приема изпълнителния акт. Решението съдържа и критериите приложими за избор на Комитет, както и ролята на ЕП. 6. Процедура по сключване на международни договори - в тази процедура участват СМ и Комисията. ЕП в зависимост от естеството на споразумението или е консултиран, или дава одобрението си за сключването му.
Активно легитимирани - и тук се разграничават привилегировани и обикновени ищци. Всички институции на Общността и държавите членки могат да атакуват неправомерното бездействие на общностните институции. Обикновените ищци -физическите и Ю.Л могат да сезират съда, само за да атакуват бездействието на дадена институция да издаде правно - обвързващ акт, адресиран до тях. Тук достъпът на частните лица е значително ограничен. Искът е допустим само по отношение на неприемането на правен акт, който поражда правни последици за ищеца. Тук трудно се доказва наличието на правен интерес на тези лица.
Актове приети от ЕП и Съвета, актове на Съвета, Комисията, Европейската централна банка, освен препоръките и становищата, както и както и актовете на ЕП, произвеждащи правни последици по отношение на трети лица.
Липса на компетентност Съществено процесуално нарушение Нарушение на този Договор или на всяка норма Злоупотреба с власт
На върха на системата са „привилегированите ищци" това са държавите - членки, ЕП, Комисията и Съветът, които могат да пледират за отмяна без ограничение (могат да атакуват всички нормативни актове). Тези молители не трябва да доказват правен интерес, като се презюмира, че те винаги имат интерес от спазването на правото на ЕС. На следващо ново се намират Европейската централна банка и сметната палата. Те могат да завеждат искове при условие, че целта на исковете им е защита на прерогативите им. Накрая са обикновените ищци – ФЛ и Ю.Л, като за тях важи правилото да докажат правен интерес от атакуване на нормативния акт. Съдът отменя актовете с решения, които имат обратна сила. Има преклузивен срок - два месеца от влизането в сила на даден акт той може да се атакува. Съдът посочва кои от вече настъпилите правни последици могат да останат в сила.
Тест
1951 г. – Белгия, Нидерландия, Люксембург, Франция, Германия, Италия подписват Договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана; 1957 г. – Основателките подписват Договора от Рим, създавайки Европейската икономическа общност; 1973 г. – Дания, Ирландия и Обединеното кралство се присъединяват; 1981 г. – Гърция се присъединява; 1986 г. – Испания и Португалия се присъединяват; 1995 г. – Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват; 2004 г. – Чешка република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Словения, Словакия, Кипър и Малта се присъединяват; 2007 г. – България и Румъния се присъединяват.
Регламент – източник на производното право, има общо приложение, задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. В зависимост от естеството си, биват 2 вида: 1)базови – основават се пряко на норма от първичното право; 2)изпълнителни – основават се на базовите регламенти. Директива – няма общообвързващо действие, регламентира резултата, а оставя на националния законодател да уреди средствата за постигането му. Не е пряко приложима, за разлика от регламента, директивата не създава индивидуални права и задължения за субектите на европейското право и и няма пряко действие.
Субсидиарност – в областите, които не попадат в изключителната компетентност на ЕС, институциите на ЕС действат само когато целите не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки на централно, регионално или местно равнище. Националните парламенти следят за спазването на този принцип. Решението на ЕС се взима, след като се отчете становището на съответния парламент. Пропорционалност – когато се предприемат действия на ниво ЕС, се изисква те да не надхвърлят необходимото за постигане целите на Договорите.
Съдът на ЕО е създаден с първите учредителни договори. 1)1986 г. – Първата значима реформа се провежда чрез измененията, въведени с Единния европейски акт, със създаването на Първоинстанционен съд на ЕО, който започва да функционира през 1989 г. 2)2001 г. – Договорът от Ница въвежа изменения в състава на двете съдилища, разпределението на компетентност между тях, повишаването на ефективността на съдебната процедура, разширяването на юрисдикцията на Първоинстанционния съд и създаването на съдебни състави като специализирани юрисдикции. 3)2004 г. – С решение на Съвета се създава първия специализиран състав – Съдът на публичната служба. 4) 2007 г. – С договора от Лисабон е въведена нова терминология: Съд на ЕС (вместо Съд на ЕО), Общ съд (вместо Първоинстанционен съд) и специализиран съд вместо съдебен състав. В процедурата за назначаване на съдиите и генералните адвокати е предвиден консултативен комитет от видни юристи.
Европейският парламент упражнява законодателната власт съвместно със Съвета, разполага с бюджетни правомощия и осъществява демократичен контрол над всички европейски инстанции. 1)Европейският парламент дели законодателната власт със Съвета на Европейския съюз. Разполага с правомощия да приема европейските законодателни актове (директиви, регламенти и други). Той може да одобри, измени или отхвърли съдържанието на европейското законодателство. Може да изиска от Комисията да отправи законодателни предложения към Съвета 2)Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз съставляват заедно бюджетния орган на Европейския съюз, който ежегодно определя приходите и разходите на Съюза. 3) Европейският парламент разполага с правомощия за контрол върху дейностите на Европейския съюз: право на петиция на гражданите; ЕП омбудсман; създава анкетни комисии при случаи на нарушения или на недобро приложение на правото на Общността; право на обжалване на Парламента пред Съда на Европейските общности; Председателят, заместник-председателят и членовете на Съвета на директорите на Европейската централна банка трябва да бъдат одобрени от Парламента преди да бъдат назначени от Съвета.
1)Свобода на движение и право на установяване на всеки ЕГр на територията на ЕС. 2)Активно и пасивно избирателно право. Разделя се на 2: а)участие в избори за Европейски парламент; б) участие в общински избори в държавата по пребиваване 3)Право на дипломатическа и консулска защита. ЕГр може да се обърне към мисията на която и да е друга държава-членка и да получи същата защита. 4)Право на жалба пред европейския омбудсман. 5)Право на петиции пред Европейския парламент. Това право, както и правото на жалби, принадлежи на всеки, който се намира на територията на ЕС (не само на ЕГр). 6)Право да кореспондират с институциите, да отправят въпроси, да им се осигури достъп до документация. 7)Право на ЕГр да ползва собствения си език.
-обща търговска политика; -съхранение на морските биологични ресурси; -митнически съюз; -правила за конкуренция; -валутна политика по отношение на страните приели еврото.
1)Източници на първично право – Учредителни договори с протоколи към тях; Договори и актове за изменение и допълнение на учредителните договори. 2)Международни споразумения – на ЕС; на държавите членки; смесени договори. 3)Производно право – Регламент; Директива; Решение; Практиката на Съда на ЕС.
1)Иск за установяване на неизпълнение на задължения – дава възможност на Съда да упражнява контрол за спазване от държавите членки на задълженията им по правото на Съюза. 2)Жалба за отмяна – С тази жалба жалбоподателят иска отмяна на акт, приет от институция, орган, служба или агенция на Съюза. 3) Иск за установяване на неправомерно бездействие – С него се дава възможност на Съда да упражнява контрол за правомерността на проявено бездействие от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза.
1)запитване за валидност – с цел да се провери валидността на даден акт на правото на Съюза, само за производното право. 2)тълкуване – националните съдилища могат, а понякога са длъжни, да се обърнат към Съда за уточнение на въпрос по тълкуването на правото на Съюза, например с цел да проверят дали националното им законодателство е в съответствие с това право. Съдът излиза с решение или мотивирано определение. Националната юрисдикция, до която те са адресирани, е длъжна да се съобрази с даденото тълкуване при решаването на висящия пред нея спор. Решението на Съда е задължително и за другите национални юрисдикции, пред които е повдигнат идентичен въпрос.
Директен ефект - определени норми на правото на ЕС получават пряко (без трансформация) действие в националните законодателства, предоставяйки възможност на ФЛ и ЮЛ да придобиват субективни права и задължения. Непосредствена приложимост - нормите на правото на ЕС получават автоматично приложение в националните законодателства на държавите членки след тяхното приемане. Основната разлика между двата принципа се състои в това, че директният ефект предоставя и защитава субективни права, докато непосредствената приложимост осигурява прилагането на нормите на ЕС в националните законодателства на държавите-членки. По дефиниция регламентът има директен ефект. Директивата няма такъв. Решението на Съда, адресирано до физическо или юридическо лице от държава членка по дефиниция има директен ефект. Разпоредбите на правото на ЕС, които имат директен ефект, са пряк източник на права и задължения на всички лица, които ги засягат.
1957 г. - Договора от Рим, създава Европейската икономическа общност (ЕИО), или „общия пазар“. Идеята е хора, стоки и услуги да се движат свободно през границите. 1968 г. – Шестте основателки премахват митата върху вноса на стоки между тях, което позволява свободна трансгранична търговия за пръв път. Те налагат еднакви мита на вноса от други страни.
1)ЕЕА - създава се процедурата на сътрудничество 2)ДЕС – разширява правомощията на Парламента като увеличава приложението на процедурата за съвместно вземане на решения и надзорните му функции. 3)договора от Лисабон – въвежда максимален общ брой на членовете на ЕП, минимален и максимален брой депутатски места, с които може да разполага дадена държава-членка; дава на ЕП роля на съзаконодател наравно с Съвета на ЕС, също и равнопоставеност при бюджетната процедура; предоставя му право да прави предложения за ревизия на учредителните договори; предоставя засилени контролни функции по отншение на другите институции; ЕП избира председателя на Комисията по предложение на Европейския съвет.
-некомпетентност; -съществено процесуално нарушение; -нарушаване на Договорите или на всяка правна норма, свързана с неговото изпълнение; -злоупотреба с власт.
Привилигировани – държави членки, ЕП, Комисията, Съветът, Сметната палата, ЕЦБ и Комитета на регионите. Непривилигировани – физически и юридически лица могат да завеждат искове само срещу решения, които са адресирани до тях или които ги засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които ги засягат пряко и не включват мерки за изпълнение. 1 Посочете основните органи на Съвета на Европа
Съвета на Европа заседава в различни конфигурации.Председателството му се сменя на 6 мес Хавиер Солана е генер.секретар на съвета/. Подпомага се в работата от Генерален секретариат.Подпомага се от КОРЕПЕР /к-т/ на пост представители .Корепер 1- от заместници на пост.представители и Корепер 2 от пост.представители. Има работни групи и специални раб. Групи,к. подготвят заседанията Изтегляне 304.32 Kb. Сподели с приятели:
|