Тета лечение Ваяна Стайбъл
Изтегляне 4.53 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- СЪЗДАВАНЕ НА СИСТЕМАТА ТЕТА ЛЕЧЕНИЕ
| БЛАГОДАРНОСТИ
Специални благодарности на Скай А'Хърн за прецизните записки, които водеше на курсовете по Тета-лечение през всичките тези години. 1 СЪЗДАВАНЕ НА СИСТЕМАТА ТЕТА ЛЕЧЕНИЕ Изминах дълъг път от концепцията за Техниката Ориан през 1994 г. до това, което днес е известно като Тета-лечение. Извървях го заедно с прекрасните хора, които практикуват и преподават тази система и ми съдействат в моята работа. Тя продължава да се разраства като красиво дърво през пролетта, подхранвано от интереса на хората по целия свят. * * * Името ми е Ваяна. Аз създадох системата, която днес се нарича Тета-лечение. Родена съм с развита интуиция, въпреки че първоначално нямах намерение да използвам способностите си, за да лекувам. Започнах да изучавам даоизма, науката за храненето и билките, защото имах лични здравословни проблеми. Тези мои интереси накрая ме поведоха по Пътя на природата и това се превърна в моя професия. Стъпих на този път през 1990 г., когато се разведох с първия си съпруг след 10-годишен брак и трябваше да отглеждам сама трите си малки деца. Чух, че правителството е задължило Министерството на енергетиката на САЩ да предостави работни места за определен брой жени. Недалеч от дома ми в Айдахо Фолс (щата Айдахо) имаше Център за ядрена безопасност към това министерство. Плановете ми бяха да работя на "обекта" - така го наричаха в нашия район - и същевременно да се занимавам с изкуство. Знаех, че щях да пътувам дълго с автобуса до службата, но сметнах, че заплатата и придобивките ще си струват усилията. През 1991 г. започнах едногодишно обучение за охранител. Конкуренцията беше жестока и аз трябваше да овладея различни умения, които бяха огромно предизвикателство за мен. След като завърших подготовката си, ме назначиха в близката електроцентрала, докато чаках да излязат необходимите разрешителни, за да постъпя на държавна работа. През цялото това време аз не изоставих другите си интереси. По време на почивките рисувах скици на колегите си и им правех кратки ясновидски сеанси. Работехме на смени и често ми се налагаше да дежуря от полунощ до сутринта. Като самотна майка скоро разбрах, че службата като охранител на електроцентрала не ми предлага такова бъдеще, каквото исках за семейството си. Знаех, че нещо трябва да се промени. Здравословните проблеми ми дадоха импулса, от който се нуждаех, за да се насоча към изучаване на природна медицина. Завърших такъв курс и през март 1991 г. започнах свой бизнес. Предлагах масажи, съвети за здравословно хранене и природолечение. Когато вратите започнаха да се отварят пред мен, разбрах, че съм тръгнала по истинския си житейски път. Запознах се с един медиум, който ме посъветва да правя ясновидски сеанси. И сякаш с някаква магия си намерих кабинет, в който още от първия ден започнаха да идват клиенти. След няколко дни срещнах един човек, който стана мой добър приятел, а вече имах и постоянни клиенти. Тъкмо на тези ясновидски сеанси открих, че ако се вслушам в гласа на Създателя, ще получавам указания. Станах доста добра в работата си и ме помолиха да провеждам курсове за техниката, която използвах. Това беше началото на моя път като интуитивна лечителка. Оттогава досега продължавам да натрупвам все по-голям опит в областта на метафизиката, за да стигна до това, което съм днес. Междувременно се появи сериозен проблем в десния ми крак. Той започна постепенно да се подува, докато стана два пъти по-голям от другия. Заради силните болки и възпалението реших, че е разумно да потърся помощ от официалната медицина. През август 1995 г. ми поставиха диагноза рак на костите. Казаха ми, че имам тумор в дясната бедрена кост. Направих всички възможни изследвания, които потвърдиха диагнозата. Един ортопед сподели, че през живота си е виждал само два такива случая като моя. Освен това заяви, че според него ампутацията е най-доброто решение. Това щяло да ми даде още няколко години живот. Сякаш тъмен облак се спусна върху мен. Но страданията ми не свършиха дотук. Моят лекар ме изпрати в Университета на Юта за биопсия. Казаха ми, че при тази процедура ще ми направят разрез на крака, за да могат да достигнат костта и да вземат проба за изследване. Нямах друг избор и въпреки ужасните болки, потеглих на четири часа път от дома да направя биопсията. Блейк, за когото бях омъжена по онова време, ме закара до Юта и ме приеха в болница. По време на процедурата трябваше да бъда в съзнание и бях принудена да слушам звуците от инструментите, които използваха лекарите. Посъветваха ме да остана в болницата през нощта, но Блейк уведоми персонала, че си тръгваме, защото нямаме медицинска застраховка. Бях твърде слаба, за да споря с него. И така, сгърчена от ужасната болка, набързо бях настанена в колата и закарана до къщата на неговия брат, където щяхме да прекараме нощта преди дългия път към дома. Докато бях в болницата, лекарите ми казаха, че кракът ми може да се счупи, ако стъпя на него. И ако това стане, няма да има друга алтернатива, освен да го ампутират, за да предотвратят метастазите. Освен това ме осведомиха, че така или иначе ми остават още няколко месеца живот. Шест седмици ходех с патерица. Продължавах да изпитвам непоносими болки заради тумора. Животът ми се разпадаше. Куцуках с патериците, имах болки непрекъснато и се чудех още колко ще живея. Но продължавах да работя и да приемам клиенти - не защото бях много храбра или издръжлива, а защото имах финансови затруднения и децата ми се нуждаеха от мен. Въпреки че с Блейк бяхме женени отскоро, отношенията ни бяха далеч от истинското партньорство и това допълнително въздействаше върху влошеното ми здраве. Можех просто да се предам и да умра, като изоставя децата си. Самата мисъл, че ще бъдат изпратени при роднини, дори и при баща им (който беше болен и парализиран), бе непоносима. Това ми даде воля за живот. Въпреки че бях много зле, интуитивните ми способности ставаха дори по-силни, когато се свързвах със Създателя. Цял живот съм вярвала, че имам висша цел заради обещанието, което дадох, когато бях на 17 години. Сега вече не бях сигурна дали ще мога да я осъществя. Тъжна и объркана, аз се обърнах през сълзи към Създателя: "Защо аз? Защо губя крака си? О, Господи, наистина ли ще умра? Имам да свърша още толкова много неща!” Насред молитвата чух глас, толкова силен и ясен, сякаш до мен в стаята имаше тонколона: "Ваяна, ти си тук, с или без крак, така че трябва да се справиш." Този отговор ме изуми, но макар да не го осъзнавах по онова време, той ми даде точно това, от което се нуждаех. В този миг взех твърдо решение да намеря начин да излекувам тялото си. Лечителите от моя район разбраха за моя обет и отвсякъде започнаха да идват хора и да ми предлагат помощта си. Някои от тях бяха наистина прекрасни и съм сигурна, че те ме подкрепиха в тези трудни времена. Хората се молеха да оживея. Все още не спирам да благодаря на Бог за Алис и Барбара, които облекчаваха болките ми. Бях жалка гледка, докато куцуках из кабинета, правех ясновидски сеанси и масажи на кушетката, борейки се с болката. Наред с другите проблеми, получих стафилококова инфекция в крака. Тогава реших: Край, стига толкова! Ще се излекувам. Първо, нека ви кажа, че никога не съм била против официалната медицина. Убедена съм, че трябва да уважаваме мнението на професионалните медицински специалисти. В повечето случаи те се оказват прави. Но същевременно чувствах, че при моя рядък случай лекарите грешат в диагнозата за рак на костите. Доверих се на интуицията си и на информацията, която получавах от Създателя, и започнах да прилагам натрупаните познания по природолечение. Осъзнах, че за мен е жизненоважно да направя сериозно пречистване на тялото си. Започнах със серия процедури с лимони и изчистване в сауна. Прекарвах там доста време, по четири часа дневно в продължение на две седмици и половина. Приемах витамини и минерали и се молех непрестанно. И продължавах да вярвам, че лекарите са ми поставили грешна диагноза, но независимо от всичко, което правех за себе си, се чувствах много зле. Накрая излязоха резултатите от биопсията. Оказа се, че нямам рак на костите, което учуди лекарите, защото всяко предишно изследване потвърждаваше, че имам тумор. Но се установи наличие както на мъртви, така и на живи клетки. Резултатите от изследването бяха изпратени в клиниката Мейо, където установиха, че имам лимфома и това е причината за мъртвите клетки в бедрената ми кост. Знаех, че това е вярно и че се дължи на отравяне с живак. Откъде ли? Знаех го, защото бях попитала Бог (или Създателя) и получих отговор, че съм отровена с живак. Започнах да търся начини да го отстраня от тялото си. Продължих с очистващите процедури и се доверявах на информацията, която получавах от Създателя. През това време кракът ми започна физически да се скъсява и лекарите ми казаха, че ако оживея, ще трябва да правя физиотерапия, за да мога да ходя нормално. Вярвах от дълбините на душата си, че Бог може да ме излекува мигновено, и въпреки всичко, което ми се случваше, продължавах да се доверявам на интуицията си. Някак усетих, че вече знам как да се излекувам. Но имаше още нещо, което пропусках. Опитвах с официалната медицина, очистващи процедури, масла, витамини, положителни утвърждения и визуализации, но продължавах да боледувам. Всеки път, когато питах Създателя, получавах отговор, че вече знам какво да правя и просто трябва да си спомня как да се обърна към Бог. Отговорът на молитвите ми дойде, когато бях в планината. С няколко приятели излязохме на палатки и всеки беше донесъл по нещо за вечеря. Неочаквано се появи леля ми от Орегон, но изведнъж я заболя стомаха. Тя полегна в палатката, а аз влязох вътре да й помогна. Тя знаеше, че се занимавам с природолечение, но аз не носех никакви билки със себе си. Силните й болки ме накараха да се усъмня, че става въпрос за апендицит. Започнах да сканирам тялото й както съм правила хиляди пъти преди това. Мислено се издигнах към темето си и преминах през коронната си чакра, както правех по време на ясновидските сеанси, и когато попаднах в пространството на аурата на леля ми, попитах Създателя какъв е проблемът. Показа ми се, че става въпрос за гиардиаза (заболяване, причинено от чревния паразит Giardia lamblia). Казах на паразита да се маха и видях как Създателят облекчава болката в стомаха на леля ми. За секунди всичко свърши. Тя се надигна и се почувства много по-добре. Тази случка ми даде храна за размисъл и ме насърчи да опитам пак. На другия ден в кабинета ми дойде мъж със силни болки в гърба. Спомних си какво стана с леля ми и приложих същата техника върху него. Болката изчезна мигновено. Същата вечер се замислих над събитията от последните дни. Реших, че е време да опитам всичко това върху себе си. На другия ден с мъка се докарах до кабинета, развълнувана от перспективата да приложа същата процедура върху крака си. Казах си: "Не може да е чак толкова лесно!" Спрях пред вратата на кабинета, излязох от енергийното си поле през коронната чакра и се помолих на Създателя. След това заповядах да бъда излекувана - и се получи! Десният ми крак, който беше станал със 7-8 см по-къс от левия, мигновено възстанови нормалния си размер. Болката изчезна и кракът ми беше излекуван. Бях толкова развълнувана от всичко това, че през целия ден непрестанно проверявах здравината на току-що излекувания си крак, любопитна да разбера дали болката ще се върне. Днес бедрената ми кост продължава да е здрава, всички изследвания показват нормални стойности, лимфомата също изчезна. От благодарност дадох обет пред Създателя, че ще предам тази техника на всеки, който иска да я усвои. Така беше създадена системата Тета-лечение, каквато я познаваме и обичаме днес. Интересното е, че все още си пазя рентгеновите снимки на крака. Преди няколко години ги показаха на специалист ортопед да си каже мнението и той заявил, че притежателят на този крак със сигурност вече е умрял! Следващият човек, върху когото изпробвах тази техника, беше едно малко момиченце, правнучка на Одри Милър. Детето имаше здравословен проблем и тя ми го доведе за лечение. Жената не знаеше нищо за мигновеното изцеление на крака ми. Попитах я: - Защо доведе детето при мен? Одри ме погледна развълнувано и отговори: - Защото Бог така ми каза. Помня как се доближи до мен и положи детето в ръцете ми. То беше много дребно; през последните две години не беше наддало нито грам. Беше родено с луксация на тазобедрените стави и шум в сърцето. Освен това беше - ако мога така да се изразя - "с труден характер". Знаех, че вече съм излекувана, затова казах на Одри, че ще ми трябват шест дни да излекувам детето - мислех си, че ще имам достатъчно време. Бях много развълнувана от новата техника, но и доста неспокойна. Спомням си как се молех на Създателя: "О, Боже, моля те, помогни ми да излекувам това дете. Моля те, Господи, излекувай го!" После пристъпих към техниката, която ми беше показана. През следващите шест дни дъщерята на Одри пътуваше по два часа, за да ми доведе детето за сеанс от половин час. Аз го поставях под разноцветни светлини и използвах новата лечебна техника. Момиченцето ходеше с патерици, прикрепени към ръцете му. На третия ден се изправи и ми каза, че вече може да върви и ще стигне до баба си без патериците. Отговорих и: - О, не, миличка, още е рано. Не си достатъчно силна. Но тя упорито настояваше. Изправи се и преодоля разстоянието от около метър-метър и половина до баба си. За първи път в живота си вървеше сама. Бях потресена! След това наблюдавах как гръбчето и се изправя и тя изхвърли няколко тении от тялото си. Шумът в сърцето й изчезна, записаха я на физиотерапия и започна да се учи да ходи правилно. Сега, когато имаше достатъчно сили, можеше да се упражнява да върви без чужда помощ. Най-удивителното в цялото лечение беше, че наддаде един килограм само за три дни, а след шест добави още килограм и половина. Техниката действаше! Бях много вдъхновена и започнах да я използвам при всички клиенти. Лекувах всякакви болести и недъзи, дори неизлечими. Мълвата вървеше от уста на уста и ме посещаваха най-различни хора от всякакви социални групи. Установих, че лечението протича изключително успешно при предишни мои клиенти, но скоро при мен започнаха да идват хора от цял свят. Много от тях оздравяваха мигновено, при други бяха необходими няколко сеанса, а трети не успяваха да се излекуват. След като известно време използвах техниката с различна степен на успех, разбрах защо действа толкова добре. Стигнах до извода, че изцеленията настъпват в състояние "тета". Знаех нещо за тета-вълните на мозъка, защото бившият ми съпруг Блейк беше хипнотерапевт. Той имаше много книги за подсъзнанието и аз от време навреме ги четях. Според моята теория ние влизаме в състояние тета, за да настъпи изцелението. Ако теорията ми е вярна, значи съм направила истински пробив в лечителството и сега "изцелението чрез вяра" може да бъде научно доказано. Изтегляне 4.53 Mb. Сподели с приятели:
|